вторник, 3 януари 2012 г.

Ането на девет години

Голяма ли е? Малка ли? По-бързо ли порасна, когато се сдоби със сестричка и започнахме негласно да я броим за "голямата"? По-малка ли е, когато ми казва, че "вече не е за тематични рождени дни"?

Имало едно време едно момиченце, което всяка вечер, тъкмо когато идвало време да си ляга, ставало съвсем мъничко.
- Мамо - казвало то, - аз съм мравка.
И майка му разбирала, че е време да го сложи да си легне.
Като изгрявало слънцето, момиченцето се събуждало, но още било мъничко, цялото се събирало на възглавницата и дори оставало свободно място.
- Ставай - казвала майка му.
- Не мога - отговаряло момиченцето, - не мога, още съм много малка. Сега съм като пеперуда. Почакай да порасна.
И след малко възкликвало:
- Ето сега пак пораснах!
С вик изскачало от леглото и започвал новият ден.

Приказката е на Джани Родари, казва се "Заспиване, събуждане". Сега, сутринта след рождения си ден, Ането още спи. И е мъничка.

2 коментара:

  1. Честит рожден ден на мъничката Ани! Нека и когато стане голяма, да запази детето в себе си, нека не забравя да се забавлява,наслаждава, удивлява, нека носи щастието в себе си!

    ОтговорИзтриване
  2. Честит рожден ден, скъпа Ани!
    Щастливо детство!!!

    ОтговорИзтриване