събота, 31 декември 2011 г.

Весела Нова година!

Да си намислите радости! Да си ги отгледате!

Сини сливи с шоколад

И това е простичко.
Вземате сушени сини сливи. Махате им костилките. Пускате ги в тенджерка с разтопен шоколад и като ги извадите, ги слагате на балкона да стегнат.
Може да се сложи и ядка.

петък, 30 декември 2011 г.

Коктейл с шампанско

Ще ви трябват:
захар
пакетче лавандула (от билкова аптека)
шампанско

Половин чаша захар и половин чаша вода се загряват до завиране. Прибавя се лъжица лавандула. Повира малко, после се прецежда и охлажда. Лъжица и половина сироп за чаша шампанско.

От: Марта Стюарт

Интервю на проф.Шурбанов за "Щедрото дърво"

АртЕфир: интервю на Силвия Чолева с проф. Шурбанов, преводач на Чосър, Милтън, Шекспир, Дилън Томас, поет и англицист, за "Щедрото дърво" на Шел Силвърстийн.
Прекрасно!

понеделник, 26 декември 2011 г.

"Щедрото дърво" по книжарниците


http://www.blogger.com/img/blank.gifhttp://www.blogger.com/img/blank.gif
От Коледа насам "Щедрото дърво" на Шел Силвърстийн може да се намери в книжарници "Буктрейдинг", "Български книжици", "Нисим", "От А до Я", "Рея", в студио за творчество "Артелика", в прекрасните магазини "Дар за горене", "Passe Simple", "Le Petit Salon", както и, разбира се, при варненската ми приятелка Диляна от "Жар-птица".

петък, 23 декември 2011 г.

Истински празничен припев

Всички имат идеи разни
как се прави перфектен празник.
Най-прекрасно е според мен
да се гушкаме с тебе цял ден.

Тези стихове на Мария Донева, изпети по мелодията на "Let It Snow", са вече официално любимият ми коледен припев. Нежни, намислени, звънки, нейните текстове по прочути джаз-стандарти, изпълнени от Марина Господинова в акомпанимент на Антони Дончев и Венци Благоев, показват какво би могла да прави леката, уж ежедневна музика, когато е създадена наистина талантливо, а не в отговор на осемдесетарски представи за пазара.

Искам, ако може, да ги въртят по радиото. Искам диск. Искам Мария да напише и текстове за детски песнички, които да запише със същите музиканти, и те, дай боже, да заместят намъчените стихчета с незапомнящи се мелодии, с които се прибира детето ми след час по пеене. Хайде де!

Междувременно ще има още един коледен концерт на Мария Донева в Чайната, на 26-и декември! Ако не ви е празнично, ако не обичате празниците да се въртят около софрата, идете, чудно е. Пък и ще можете да си вземете новата й книга лично :)


P.S. (пссст): а я опитайте да изпеете с детето ето това :)

понеделник, 19 декември 2011 г.

The Giving Tree!


Ужасно съм радостна и горда, че легендарната книга на Шел Силвърстийн излиза на български език в превод на Александър Шурбанов - и издадеhttp://www.blogger.com/img/blank.gifна от "Точица"!
Книгата вече отпътува за книжарница "Жар-птица" във Варна, където я чака моята приятелка, прекрасната Диляна Паскова, а следобед ще заредим в София книжарници "Буктрейдинг" и "Български книжици"!


Изчервена до уши, чета написаното от чудната преводачка и редакторка Нева Мичева:
"Появяването на книги като "Щедрото дърво" на български ни сродява с детствата на милиони други хора и това не може да не е за добро."

петък, 16 декември 2011 г.

Тази събота и неделя

... има две неща, които не са за изпускане:

1. Утре в Историческия музей се открива интерактивна изложба "Археологията" за деца - прекрасен контрапункт на всички учебникарски опити за оскучняване на науката. Екипът е същият, който направи детската секция в Благоевградския музей, откъдето имахме сериозен проблем да измъкнем, най-сетне, децата.



За гостуването на изложбата във Варна можете да прочетете в блога на мама Меми :)

В неделя от 11 пък има анимационно ателие в Дома на киното; аниматорът Антони Траянов, вдъхнал живот на "Сънчо" и "Тримата глупаци", ще показва как се прави анимация; ще има и ателие, за децата безплатно, за големите без пари, т.е. по 3 лева :) Аз мисля да отида, децата - ако щат.

Рецептата на Емили Дикинсън


Като пълни буквалистки двете с Ането изпълнихме рецептата на Емили Дикинсън от последния брой на "Light" и искаме да, хм, осветлим два важни въпроса.

1. Мистериозният "кремотартар", за който се говори в рецептата, е най-обикновено лимонтозу. Евтина киселина на кристали, която влиза в състава на бакпулвера и се слага за стягане на целувки от белтъчен крем... :)
2. Тестото не пасва на стандартна форма за сладкиш, защото... всъщност рецептата не е за сладкиш, както личи от консистенцията му. Тя се оформя лесно на топчета или на плоски кръгчета, както предпочитате сладките.
Много са вкусни!
Извинявам се за лошото качество на снимките, но Таткото отмъкна зарядното на фотоапарата към Балтийско море. Хубави снимки - след вторник.

неделя, 11 декември 2011 г.

Направи си сам блузка




Да са живи и здрави Анна и Барбара от "LittleOwl", че са внесли книжка с елементи, които човек може да комбинира и да изрязва свободно, а после да залепи върху блузка.

Забавлението е чудно, дрехите се получават наистина готини. Хрумката да си сложи кита отвесно и да му сложи надпис "Water or Whale" си е съвсем Анина. Другите блузки също.

Исландски пиперени сладки

Празниците се глобализират. Печелят онези, които са достатъчно ясни и разбираеми за възможно най-много потребители, извинете, празнуващи. Отвсякъде слушаме, че нещо си е коледна традиция, но всъщност самите ние преди 5 години не сме го правили; що за традиция е, ако научаваме за нея от интернет, от радиото и телевизията?

Не мрънкам, не мрънкам, напротив - харесват ми тези странстващи рецепти, украси, ритуали. Стига да пристигат на прага ми не размахали поучително пръст с безличното "днес се прави...", а да разказват по нещо за земите, от които идват. Като менестрели.

Днес с Ането (и Ния, кротуването не е малка заслуга) правихме исландски сладки с чер пипер. В Рейкявик са братовчедите им Алекс и Ивета - тъкмо тяхната майка миналата година ни подсказа за тях.
Ето съставките, които се смесват като при меденките - първо маслото и захарта, после яйцата и глюкозата (аз нямах, та сложих смес от мед и меласа), накрая брашното, набухвателите и подправките. Меси се, престоява в хладилника, после се точи, реже и пече на умерена фурна.

А ето последното ми откритие- блог с по една сладка за всяка страна. Истинско курабиено ООН.

четвъртък, 8 декември 2011 г.

Коледен град

Всяка година се опитвам да следвам три принципа за коледната украса - да е различна, да е проста, да е саморъчно направена, да надгражда нещо, което вече съществува вкъщи, и да може да се рециклира по някакъв начин. Използвала съм хартиени балерини, висящи топки от прежда, истински меденки, хартиени снежинки.
Тази година реших да използвам основната мебел в хола, библиотеката.

сряда, 7 декември 2011 г.

Острови Зелени нос


Трите луковици амарилис, които посадих миналата седмица, подават носове.
До Нова година трябва да цъфнат.
За разлика от лалета, зюмбюли и други луковични, които чакат да преживеят студа, та тогава да тръгнат, амарилисът се събужда в момента, в който го засадиш и започнеш да го поливаш. Расте по мъничко всеки ден и насред най-дълбоката зима дава големи, пищни, ярки цветове.
Баба ми, лека й пръст, имаше такъв на масата си, казваше му "крем".

Le Petit Salon




Докато се натъжим, че "Хубави неща" е на път да затвори врати, близо до Орлов мост бе открито магазинче, чиято идея като че ли се върти около умението да живееш - като отделяш особено внимание на простото и преходното, като създаваш добре обмислени и красиво пипнати неща, в които личният допир продължава да се усеща. Като подбираш четивата си - защото за разлика от много подобни места, в "Малкия салон" има добре избрани и явно прочетени книги. Тъкмо сбирката неслучайни книги приковава погледа и прави това магазинче различно от многото нароили се по линия на "съвременните занаяти". Особено ми е приятно, че и "Точица" ще бъде там.

С Ането се повъртяхме и снимахме, каквото сварихме; друго, например трите съвещаващи се на двора котки или кратката следобедна светлина, ни убегна.





Le Petit Salon се намира в самото начало на "Иван Асен", вляво. Цените са доста разумни - също както в сестринския им магазин в Созопол, "Тита и Лили". Оттам, прочие, имам разкошни обеци с дръвчета.

вторник, 6 декември 2011 г.

"Точица" на Панаира на книгата



Тъй като още имаме твърде малко издания, за да заемем цял щанд, можете да ни намерите при нашите приятели от "Агата-А" (издатели на книжките за мечето Падингтън, както и на "Животни без зоопарк" и други книги от Джани Родари). От входа вдясно, по стълбите, на втория етаж :)

неделя, 4 декември 2011 г.

Кукли за пръсти от средните векове



Мисля, че историята трябва да се изучава с подобаваща точност - без да се кълца и кърпи с бели идеологически конци; извън науката обаче тя може да бъде и предмет на игра.
Въображението, смехът, литературата, романтичните сюжети имат място в досега с родната история - дори само за да научат децата да разграничават "наистина" от "наужким".

Днешният подарък от коледния календар са кукли за пръсти по "Дъщерята на Калояна" от Фани Попова-Мутафова. Щракате върху изображението, после запазвате и разпечатвате.
Романтичният фон е от дъската за рязане :)

Морско



Днес, а не на Никулден, е нашият морски ден.
Днес Таткото прекосява Балтийско море от Стокхолм към Вентспилс.
Представяме си корюшките, писиите и змиорките под кила.
Четем за старото име, Варяжко море, за батискафите и подводните градове.
Четем "Детска морска енциклопедия", окъсана като корабен дневник.
Дневник на някогашните ми пътешествия през страниците. Обичах морски книги, за изследователи, юнги, пирати, пътешественици. Така и не съм пътувала по море.
Докато четях за подводните градове, Ането ме помоли да спра, за да може да си доизмисли. Така, струва ми се, са най-хубавите книги - недочетени, само домечтани.
Ето нейният подводен град - както каза тя, само началото.
А ето и една рецепта от "Готварската книга на Елиът", която вече се превръща в най-използваното готварско помагало вкъщи.

Вземате рибни филета, например от бяла риба, скумрия, пъстърва и пр. Слагате ги върху намазнени правоъгълници от фолио. Добавяте сол, чер пипер, пръстенчета праз, кръгчета домат и т.н. Сгъвате фолиото надлъжно, така че да се получи триъгълно покривче. После завивате краищата като краища на гондола.
Поставяте в тенджера един ред мити картофи и ги покривате едва-едва с вода. Поставяте върху тях рибните гондоли. Слагате на котлона и когато водата заври, покривате с капак.
Рибата трябва да стане готова едновременно с картофите. Не е нещо изненадващо като вкус, но пък е достатъчно просто, за да го направи и поколението.

Казва се "Адмиралска лодка".

четвъртък, 1 декември 2011 г.

Календарът

Признавам, че взех идеята от един албум, който ни подариха от библиотеката на френския институт и който съдържаше 24 малки книжки, по една история за всяка вечер.
Реших да я разширя и да използвам 24 книги от домашната библиотека, във всяка от които по един пасаж да говори за зимата или уюта, за завръщането след дълъг път, за семейството, за смисъла на дара.
По едно малко подаръче е свързано с всеки пасаж и може да се търси след изчитането сутрин.
Използвах случая да включа и книги, които детето е подминавало досега, и такива, които обича да препрочита.
Например:

1. "Хвърчащата класна стая" - за коледното представление ("Обучението се превръща в оглед", голямата бяла брада на Матиас, учениците на Северния полюс), но и за това какво е да си смел въпреки страха, за приятелството и справедливостта, въобще прекрасна книга за училищния живот. (зелен молив (като този, който е изгубил авторът), красив химикал).

2. "Марко Поло" - за пътешествията и завръщането, и за това как можеш да се почувстваш у дома и в далечни страни. (Списание "Гео")

3. "Вълшебникът от Оз" (плашилото, тенекиеният дървар, страхливият лъв и Дороти получават като подарък откритието, че вече имат онова, от което са смятали, че се нуждаят) (нататък няма да издавам подаръци, че някой може да чете).

4. "Бяла приказка" - за зимата и приятелството, плюс безкрайно красивите илюстрации, в които можеш да откриваш сам скрити прилики.

5. "Андерсенови приказки" - може би за галошите на щастието, може би за Кай и Герда, ще видим :)

6. "Пинокио" - за лъжата и въображението. В тази книга има две неща, които са "наужким" - веднъж лисицата и котаракът лъжат Пинокио, че като зарови монетите си, те ще пораснат. И втори път - нарисуваното огнище, което обаче се оказва тъкмо вратата, която се отваря със златното ключе.

7. Малкият Никола.
8. Киплинг - "Приказки"
9. Марк Твен - "Том Сойер" (или може би "Един американец в двора на крал Артур"? Ще видим.
10. Фани Попова-Мутафова - "Дъщерята на Калояна"
11. Индийски приказки
12. Дикенс - "Оливър Туист".
13. Туве Янсон - "Омагьосаната зима"

14. Жул Верн - "Децата на капитан Грант"
15. Роалд Дал -"Чарли и шоколадовата фабрика"
16. К.С. Луис - "Хрониките на Нарния"
17. Астрид Линдгрен - "Емил от Льонеберя"
18. Селма Лагерльоф - "Чудното пътуване на Нилс Холгерсон"
19. Сергей Козлов - "Ежик в тумане"

20. "Щедрото дърво" на Шел Силвърстийн - точно тогава трябва да излезе на български!!!

21. Детска морска енциклопедия
22. Янош - "Аз ще те излекувам, каза Мечо"
23. The Gift of Nothing
24. Туве Янсон - "Невидимото дете" ("Елхата")