понеделник, 28 ноември 2011 г.

Витражни сладки

175гр брашно плюс още малко
1 ч.л. джинджифил
1/2 ч.л. сол
1/4 ч.л. смлян карамфил
125гр. масло
50 гр. захар
1 с.л. мляко
12 шарени твърди бонбончета
Пудра захар за наръсване

Включете фурната. Смесете брашното и маслото, докато станат на трохи. Добавете захарта и млякото, размесете върху набрашнена повърхност и замразете за около 30 мин.
Пак набрашнете плота и разточете до дебелина 2-3 мм (аз бих препоръчала да точите директно върху хартия за печене). Изрежете сладки с големи формички, а после с по-малки изрежете дупки по средата им. Натрошете бонбоните (напр. като ги сложите в торбичка и ги начукате с чук за пържоли) и ги посипете по средата. Пробийте дупчица за окачане.
Печете 15-20 минути или докато се стопят бонбоните. Внимавайте, защото лесно прегарят.
Като изсъхнат, поръсете с пудра захар.

Ето ги снимани професионално в BBCGoodFood, откъдето е рецептата. Подобни има ан различни места из нета. Всъщност става и с обикновено тесто за меденки. Единственото предупреждение е да ги окачите някъде на хладно, защото иначе "витражът" може да се стопи.


А ето и у дома:

неделя, 27 ноември 2011 г.

Приказки от вчера

Имало едно време... един вълк. Той тръгнал да яде Червената шапчица, но се загубил.
Червената шапчица го намерила и се омъжила за него, а баба й той изял после, след сватбата.
______

Имало едно време едно чудовище. То имало 27 очи, 54 ръце и 168 крака и докато си изпере и обуе чорапите, те пак се изцапвали откъм другия край. Помолило царя за помощ.
- Ще ти помогна, - казал царят, - но първо трябва да изпълниш следната задача: иди през девет земи в десета, през гори от шоколад, през лимонадени реки, и намери вълшебния дар, който ще ти помогне да се превърнеш в човек. Само че по пътя не трябва да разговаряш с никого, иначе ще се объркаш и ще вземеш нещо друго.

Тръгнало чудовището. Само че заръките на царя не ги запомнило докрай, пък и това, дето го запомнило, не се стараело много да го спазва. Отначало не говорело с хората, защото се чувствало важно те да го заговарят, а то да мълчи, но после взело да си приказва, а и, разбира се, изяло целите шоколадови гори и изпило целите лимонадени реки. И както нагъвало цели дървета, ставало все по-дебело и по-дебело, изпълнило цялата Земя, а после станало отделна планета и на него се заселили извънземни.
___
Имало едно чудовище, което си имало жаба. То я целунало и жабата се превърнала в принцеса. Чудовището обаче се превърнало в жабок. И приказката започнала отначало.

събота, 26 ноември 2011 г.

Сред парцалките в шкафа

Време беше, крайно време:
моята приятелка Ива Калафатова, куклена актриса и създател на динамично, многолико, лекокрило домашно щастие, има блог. Харесвам нещата, които прави - от куклите по рисунки на дъщерите си през бележките в коледния календар ("Подскочи! Подскочи!Три пъти се завърти..."), рисунките на звездно небе, където да http://www.blogger.com/img/blank.gifсъединиш точките-звезди (за съзвездията от древногръцкия рожден ден на Марена), и...
Но още повече харесвам начина, по който го прави - вслушвайки се в децата и в техния усет за света, готова да се откаже от предварително подготвените занимания, ако има чувството, че на тях просто им се търчи без родителска опека. Защото в дневния ред са не само способностите, а и чувството за вътрешна свобода, което всъщност се отглежда най-трудно.

Блогът й се казва "Сред парцалките в шкафа", прочетете го!

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Коледни календари

Не, няма да сдавам фронта и да започвам Коледа преди декември; календар обаче човек трябва да си набави или направи предварително, ако иска да започне от първи.
Поразрових се из интернет за идеи, които да отговарят на следните условия:
. да не изискват големи парични вложения
. да не изискват големи вложения от време
. да бъдат необичайни
. да бъдат естествени, да хармонират с дома, да излъчват и празник, и стил.
Затова са само три. И една четвърта, която ми хрумна междувременно и ще снимам, когато осъществя.

Класически календар с джобове, но вместо цифри на всеки джоб е зашит съответният брой копчета. Идея, изпълнение и снимка от Miss Gioia.
Тези дървени макари с номера от 1 до 24 и скрити от вътрешната страна на листчетата указания за скрити подаръци могат да се окачат на елхата, да се сложат на специална поставка или да се нанижат на гердан с още дървени синци. Идеята е от Just Something I Made.

И любимата ми в простотата си идея обикновен сух клон, разграфен като рабош с дните до Коледа, отброявани с помощта на проста гривничка от дървени синци.


От
Annaleena.

И една наша съвсем проста идея, която не изисква лепене и шиене:

Изберете 24 книжки от библиотеката на детето. Подберете кратки, красиви пасажи, и скрийте в къщата някакъв предмет, свързан с тях. Например: "Малкият Никола" - стъклено топче; "Карлсон" - канелена кифличка; "Книга за джунглата" - екзотичен плод, фигурка на животно; "Джелсомино в страната на лъжците" - тебешири (за рисуване на трикракото коте) и т.н. Отбележете страниците с картонче със съответния номер. Подредете ги на обща лавица. Ако искате, можете да ги подвържете по случая.
Всяка сутрин, в леглото, четете заедно с детето избрания пасаж, а после обърнете картончето и вижте къде е скрит подаръкът.

А това е миналогодишният :)

Покана


Писането вкъщи е сладко, но също тъй сладко е другите да подхванат започнатата от тебе идея. Заповядайте в събота, от 11:30 часа в книжарница "Буктрейдинг" на ул. "Граф Игнатиев", за да пишем заедно приказки.
Написаното ще записваме още на момента в книга, която накрая децата ще сглобят сами.

Ето приказката от предишния път, която можете да видите и прочетете в книж. "Буктрейдинг" в Сердика Център:

Царят-мечка

И вдигнали царска сватба, и три дни яли, пили и се веселили, а през това време братът на царя сипал в чашата му отвара. Развеселен, царят я изпил на един дъх и се превърнал в мечка.
Разпищяла се младата му жена, разпищели се гостите, а братът на царя взел падналата корона, сложил я на главата си и извикал:
- Изведете животното!
Пропъдили царя в гората. Вървял, вървял, стигнал до едно поточе. Навел се да пие вода и видял, че дори не е едър мечок, а съвсем малко мече. Докато се чудел как ще се оправя с дивите зверове, една майка мечка го видяла, съжалила го и го взела да й бъде дете. Да бъдеш мечешко дете сигурно е хубаво за мечетата, но на царя скоро му омръзнало да яде мравки и да го прегръщат по мечешки. Затова един ден избягал.
Вървял, вървял, стигнал до една страна, в която нищо не оставало същото. Тази страна била страшна за хората, които губели човешкия си облик, като влезели в нея, но той влязъл без страх, защото нямало какво да губи. И като влязъл, се превърнал отново в човек – останали му само ушите, опашката и мечешкият апетит.
Заживял той щастливо в тази страна, докато един ден не поискал да види какво става в родината му. Погледнал там с помощта на магия и видял, че жена му се е омъжила за брата-измамник. Разсърдил се и помолил за помощ царицата на новата си страна.
Двамата с нея отишли в гората и се превърнали в мечки. Намерили майка му и с нейна помощ събрали мечешка армия. Заедно превзели страната на царя, пленили брат му и за наказание го превърнали в охлюв.

Автори: Габи, Зори, Ани, Софи

неделя, 20 ноември 2011 г.

За Шел Силвърстийн в "Капитал Light"


Не натъжавай читателя.
Не го натоварвай с твърде сложни неща.
Не му разказвай истории за деца, ако е вече пораснал, нито истории за възрастни, ако е още дете.
Не го насърчавай да върши безобразия.
Не му казвай, че го разбираш, когато мрази целия свят.
Не говори за сополи, за червеи и за други такива.
Не говори страхотии. Нито за страхове.
Не бъди саркастичен. Внимавай с езика. Не говори за неща, дето не могат да се видят и пипнат.
Не забравяй щастливия край.

Повече тук.

вторник, 15 ноември 2011 г.

Добрият, лошият и историята


В трети клас учат история. За първи път. Всъщност на учебника пише "Човек и общество" и в него са посбити и други неща, география на България например, макар и постигната на места с помощта на фотошопа, както стана дума - с центъра на Търново, монтиран зад Царевец. Явно целта не е да научат къде какво има, а да останат с мъглявото впечатление, че "имаме много забележителности" - което обаче означава да не познават собствената си държава, да бъдат неуки и смешни.

На историята.

Информация в учебника
Траките са първите жители по нашите земи.

Факт:
Много находки, като тези от варненския некропол например, говорят за много по-стари обитатели, чиято култура е неизследвана.

Коментар:

Няма

Информация в учебника:
Траките са били силни, но разпокъсани и затова Римската империя ги е победила. В Рим те са били роби, но Спартак е вдигнал въстание.

Факт:
Траките не са били само роби. Всъщност има и няколко императора-траки.

Коментар (по време на изпитване):
Като ти е толкова интересно за траките, чети си вкъщи!

Обяснение в час:
Представете си Иван Рилски бял, а богомилите - черни. Единият е добър, другите са лоши.

Факт: ....!?!?!!?!

Дори не обсъждам класическите коментари за исторически оправданото избиване на този или онзи.
Разбирам, че изучаването на българската история от Паисий насам не е с цел нейното познаване, а с цел патриотично възпитание.
Само че възпитанието трябва да стъпва на истината.
Иначе децата получават и следните уроци:
- Не се интересувай сам от нищо. Знай само което се иска от теб.
- Никога не се опитвай да разбереш чуждата гледна точка. Твоите задължително са добрите, а другите са лошите - и съответно заслужават, каквото и да им се случи.
- Нашата история сигурно е по-лоша от тази на другите народи, щом ни се налага да извъртаме.
Разказана така - като "Пълните съчинения на Шекспир" в една пиеса, историята не може да бъде друго освен фарс. И децата много бързо ще го открият - например като прочетат последния брой на "National Geographic". И ще спрат да вярват на учебниците, което саботира принципно училищното им образование.

Всъщност да лъжеш, за да внушиш гордост, означава да лъжеш от срам. Аз не мисля, че има защо да се срамуваме от историята си такава, каквато е. По-добре да разкажем на децата многоликото и интересно минало, отколкото да твърдим, че то е славно и те са по условие недостойни за него, ама да не разпитват повече.
Защото така ние сме недостойни за тях.

понеделник, 14 ноември 2011 г.

Няма вече

Искрено съжаляваме, но за момента не можем да приемем повече заявки за книжката "Умножение без уморение" поради изчерпване на тиража. Всъщност последните четири бройки ги купихме обратно от книжарниците, за да попълним поръчка.

От картите "Умножи лесно" имаме още - макар че те също често пътуват из страната. Ето ги в училище "Любен Каравелов" в Русе.

Поискахме предварително разрешение, преди да публикуваме снимките.

четвъртък, 10 ноември 2011 г.

No Christmas Zone

Представете си една армия от пластмасови дядомразовци, която настъпва към вас откъм Коледа. Първо настъпва декември, е, да кажем, че той си е нейна територия, макар че едно време не беше така. После стъпва по края на ноември, избутва муминтроловете и филифьонката, намества се по средата на месеца, в който уж имахте за последен път шанс нещо да свършите на спокойствие, и най-нахално протяга крак към жълтата шума и тиквите, кестените и дюлевото сладко.
Ако ги оставите, ще цъфнат в училище и на петнайсти септември.

Какво стана с идеята да живеем сега?
Най-официално обявявам "Точица" за безколедна зона поне до първи декември. Категорично отказвам да украся блога със звънчета и блещукащи клончета, както и да пусна бойния марш на комерсиалната Коледа, "Джингъл белс". Можете да го разбирате като противоколедно убежище :)

вторник, 1 ноември 2011 г.

Ноември

Гората бе натежала от дъжда, а дърветата стояха съвсем неподвижни. Всичко бе изсъхнало и загинало, но долу от изгнилата земя със страшна сила поникваше тайната градина на късната есен, една чужда растителност от бледи набъбнали растения, които нямаха нищо общо с лятото. Голите боровинки бяха жълтозелени, а червените - с цвят на кръв. Спотаени лишеи и мъхове започнаха да се разстилат като голям мек килим, докато завзеха цялата гора. Навсякъде искряха нови ярки цветове, цялата земя бе изпълнена с блестящи червени калинки. Папратите обаче бяха черни.
У Снусмумрик се появи желание да пише песни.

Из "В края на ноември", Туве Янсон