петък, 28 октомври 2011 г.

Земно изкуство

Какво значи да рисуваш? Трябват ли ти винаги четки и бои, флумастери, моливи, скицник, платно? Или означава просто да оставиш ума и ръцете си да си играят с видимото?
Последните дни на октомври са чудесно време да опитате с децата изкуство, за което не е нужно да носите нищо освен вътрешното си чувство за хармония. И, евентуално, фотоапарат.









четвъртък, 27 октомври 2011 г.

Споделям с горчилка

http://tzvetantzanov.com/wp-content/uploads/2011/10/dete.pdf
За убийството на деца от деца, за възможните пътища за превенция - защото тези неща не се случват само в полицейските хроники и жълтата преса, защото това е нещо, по което трябва да се вземат максимално разумни, смислени н най-http://www.blogger.com/img/blank.gifважното, навременни мерки.
Интервю в списание "Правен свят" с бащата на убития това лято Цецо. Бащата събира съмишленици за създаване на организация за превенция.
Прочетете го, извънредно важно е.

вторник, 25 октомври 2011 г.

Изкуство за малките


Всяка събота, от 11 часа, в Галерията за чуждестранно изкуство хората от екипа на "Изкуство за малките" носят един леген с пастели, един наръч възглавнички за сядане и по една папка с лист за всяко дете.
После водят децата в една от залите и ги оставят да рисуват.
Предишният път бяха в залата за африканско изкуство и рисуваха маски. Някои, като Ането, много-много не искаха да рисуват маски, защото "не е реалистично". Рисуваха друго. Каките и батковците присъстваха ненатрапчиво, минаваха да обърнат внимание на рисунките, да попитат нещо децата за тях, но без да ги направляват. Две деца, включително и моето, мигрираха при япопските гравюри, това беше ок.

Дълго време в българските галерии не посрещаха много радушно деца; все смятаха, че нещо ще им направят на експонатите :) "Изкуство за малките" седмица след седмица доказва, че това не е така - и ненатрапчиво помага на децата да излязат извън визуалните клишета, с които за жалост ги захранваме от ранна възраст - в детската градина (където нерядко се акцентира върху "оцветявките"), в училище - където предметът "рисуване" е сбутан между другите и често сведен до еднакви теми, в нерядко скудоумните картинки, които ги заобикалят от много места.

Участието в "Изкуство за малките" е безплатно, само родителите плащат един лев билет за вход на галерията, ако решат да останат. Елате :)

вторник, 18 октомври 2011 г.

"Умножи лесно" в класните стаи


Когато миналата есен пуснахме картите "Умножи лесно", Ането ми разказа колко много от нейните съученици ненадейно ги получили от дядо Коледа.
Тази година се оказа, че д.К. няма да съществува поради трицифрения характер на заявените подаръци, но пък ние решихме от свое име да подарим 10 комплекта на няколко начални учителки - хем да ги зарадваме, хем да разберем как работи комплектът в клас. Заминаха, разбира се, повече - за градове от Айтос до Русе и Хасково, за ресурсни учители и една грижовна баба.
Ето какво четем:

"В двата класа, в които преподавам математика, прочетох някои от забавните стихове и показах картите. Предложих на децата да изтеглят по една карта /някои от тях се похвалиха, че през лятото са учили таблицата/ и да се опитат да решат задачата. Включиха се с голям ентусиазъм и тези, които не я бяха учили, защото им бяха забавни и интересни цифрите, изобразени като вкусни, прясно изпечени сладки. Аз помагах при отговорите, защото все още не сме стигнали до тези уроци. Децата много се забавляваха и се смяха от сърце на стихотворението за осмицата.
Помагалото е забавно, интересно и провокира интереса на децата. По моята скромна преценка ще ни е полезно в работата. Има възможност да се осъществят различни игри, състезания по екипи, които едновременно да за забавни за децата и полезни за усвояването на знанията. Още от миналата година с колегите си се стремим да изграждаме у децата навици за работа в екип. Според нас това е много полезно и прагматично умение, нужно на всяка личност в нашето съвремие. За тях е много трудно, защото всяко дете иска да е лидерът в групата. Търсим различни форми, начини, средства и методи, за да постигаме целите си. Още веднъж Ви благодаря за предоставената възможност да обогатим работата си!
Децата очакват с нетърпение Вашият отговор!"

неделя, 16 октомври 2011 г.

Преди и след: саксия с брезова кора

Честит първи сняг :)
При аварийното внасяне на балконските цветя забелязах, че някои са в доста грознички саксийки. Тази беше направо в пластмасова кутия от нещо си. За да изглежда малко по-натурално, трябваха брезова кора и пистолет за горещ силикон. Брезова кора имах от отсечените наскоро изсъхнали брези до спирката; но се продава и в "Слънчоглед".


Тикве


Тази миниатюрна тиква се прави за секунди - овалвате неправилно топче от филц и залепвате с горещ силикон дръжка от чушка. Ще продължи да изглежда автентично и когато изсъхне :)

Закуска за училище


Тъй като джобните, които давам, за да си купи закуска от лавката отиват в кутията за "Киндъл" с обяснението, че "Не искам всеки ден голямото междучасие да минава в чакане на опашка", започнах да давам закуска в кутия.
Мъфините ми поомръзнаха, затова ето рецепта за домашно десертче от овесени ядки.
2 чаши овесени ядки
3/4 чаша пшенични зародиши
щипка сол

Запича се леко за 10 минути. После в една тенджерка се загряват 3/4 ч.ч. кафява захар, 1/2 ч.ч. мед, 6 лъжици масло.
Като поврат мъничко, се смесват с овесените ядки и другите сухи съставки, като може да се добавят канела, ванилия, сушени плодове и някакви ядки - орехи, фъстъци, бадеми, каквото имате. Аз нямах нищо, но и така става.
Разбърквате, изсипвате върху хартия за печене, разстилате и притискате с втори пласт хартия. Притискате много старателно навсякъде и оставяте да изстине напълно - най-добре 2-3 часа.
После режете на правоъгълници и опаковате. Доста сладко стана, така че не повече от едно-две десертчета на ден.

вторник, 11 октомври 2011 г.

Guerilla gardening


Докато ми хрумне да бучна няколко луковици не само на своя балкон, а и на едно място до блока, дето все ми боде очите с грозотата си, докато осъществя плана си - и една приятелка ме светна, че това нещо си имало име, че и световно движение :)
Няма да сме първи, значи, но толкова по-добре :)

Аз съм много пишман градинар. Обожавам да садя цветя, но забравям да ги поливам, добре, че са домашните да ги спасяват. Веднъж братовчедка ми ми подари един кактус, като каза, че питала в магазина кое цвете издържа на най-лошо отношение. Вариантът с луковиците обаче има предимството, че ще си ги полива дъждът.
Вярно, че мястото не ми принадлежи, но кога нещо ни принадлежи истински?
Пробвайте, упражнението е приятно най-вече за този, който го прави. Успокоява ума, който си намира една точка извън къщи, за която да си мисли и да му е хубаво. Може да поникне, може да не поникне, може да го стъпчат или скъсат, а може пък да не го стъпчат и скъсат. Обаче цяла зима ще гледате мястото и ще си представяте цвете.

Луковиците от лалета струват 40ст. на Женския пазар, от нарциси са 60ст., за кокичетата не помня. За да ги посадите, мушнете в джоба си торбичка с една лъжица и найлонови ръкавици, направете дупка горе-долу двойно колкото луковицата, пъхнете я вътре с коренчетата надолу и засипете с пръст.
А... и ето линк към движението "Guerilla Gardening". Използват и семена за цветя, звучи интересно, но изисква разходка до някой градински център... или може би има онлайн?
Eто и в Глазгоу, тук са пробвали и с луковици.

понеделник, 10 октомври 2011 г.

Второто бозайниче

По принцип избягвам да давам акъл за отглеждането на бебета - едно, че се смущавам колко лесно се влияем от "моди" в тази уж тъй естествена област, и друго, че широките приказки могат да подведат някого, чийто конкретен случай съвсем не познавам.

Чудех се например колко от нещата, които работеха при Ането, ще ми вършат работа и с Ния; какво ще искам да променя и какво ще се окаже валидно осем години по-късно.
В крайна сметка открих, че съм обобщила купищата съвети до два-три основни принципа. Логиката им търся в самата природа.

1. Хранене. Еволюционно погледнато, предимството на бозайниците е, че майката осигурява храната на бебето, докато поотрасне. За целта тя не спазва режим, не си купува приставки, не мери малкото коте, сърне, лъвче и пр. преди и след хранене. Просто му дава да суче, когато й се стори гладно.
Помнех, че първият месец е малко трудно, а после изобщо не го мислиш. Така си е и този път. При съмнения проверявам в сайта на ЛЛЛ, защото дават проверени от практиката съвети.
2. Сигурност. В природата бебетата, които останат без майки, най-често загиват (редки са видовете като слоновете например, които осиновяват чужди деца). Развитието на човешкия вид е протекло много по-дълго сред дивата природа, отколкото в уютни и заключващи се апартаменти. Нищо чудно, че бебето плаче, когато се събуди самичко и дълго време не види никого. Ако постоянно вижда - и от време на време докосва, защото осезанието е по-важното сетиво на този етап - възрастните, които се грижат за него, то е спокойно, че има кой да го пази. Не е нужно непременно да го разнасяте със слинг, докато белите картофи, да кажем. Ако сложите столчето му в кухнята, така че да гледа към вас, и от време на време му говорите и го гъделичкате по ходилата, това обичайно е достатъчно.
Нощем то не ви вижда, затова иска да ви помирисва, да усеща топлината и допира. Ако се събуди и се усети само, плаче - и като отидете при него, се успокоява, като държи ръката ви. Най-много му харесва да спи залепено до майка си; за да не се страхувам, че ще смачкам Ния, просто я вдигам на нивото на главата си или я изчаквам да заспи дълбоко и я прехвърлям в креватчето, което е залепено до моето легло. Откак се е родила Ния, не съм будувала нито една вечер.

Тези неща са толкова прости, че ми е неудобно да ги споделям - но пък вършат толкова хубава работа, че ще се радвам да са полезни на някого. Във всеки случай бих ги казала на дъщерите си, като имат деца.
Фактът, че имам суперспокойно бебе, каквато беше и кака му, не се дължи на никакви особености на моя темперамент, нито на особено безпроблемна бременност (мъкнах, например, магнитни черни дъски по училищата да играем с децата "Направи си сам приказка", обикалях по разни семинари, към края ми беше доста трудно, преносвах и пр.). Просто обикновена логика.

вторник, 4 октомври 2011 г.

Things to do in October

Преди няколко години с приятелки замислихме план за действие през октомври. Той започваше така:
1. опитайте седем различни вида ябълки и се научете да различавате Granny Smith от Джонатан. Винаги е приятно да се изкажеш компетентно по някой банален въпрос.
2. Купете си кариран чадър и лула и се преструвайте на Шерлок Холмс
3. Идете го вижте този Леонардо, че изложбата ще свърши. (сега бих заменила с "идете гледайте "Пина", че е прекрасен).
4. Натопете събраните от домочадието листа във вода с малко глицерин за 2 денонощия, така няма да изсъхнат за нула време.
5. Категорично откажете да смените кафето с чай. Ама-ха, да не сте болни. Или ако сте, не сте толкова болни.
6. Облечете си за последен път онази рокля с презрамките, не се знае дали другото лято все още ще ви става.
7. Карайте велосипед. В снега е трудно.
8. Научете детето да пие чай. Тъй де, за него е здравословно.
9. Обиколете магазините за есенни дрехи, преди да сте извадили миналогодишните. Тъй де, наистина нямате какво да облечете.

Сега бих добавила: Купете луковици от някоя баба и ги заровете там, където през пролетта би ви се искало да видите кокиче, лале или нарцис. Върнете се с детето пеша от училище, за да играете на "рими", без да ви слуша целия тролей. Яжте сладолед в парка, докато поколението си пише домашните :)