вторник, 30 август 2011 г.

Слънчоглед!



Днес съм много-много доволна, защото от утре "Направи си сам приказка" ще се продава и в "Слънчоглед", а това е най-любимият ми магазин на всички времена :) Онова, което са за други жени магазините за обувки, е удоволствието да се въртя и да избирам хартии, панделки, бои, дървени елементи, книги и какво ли не още, дори и да не ми трябва, просто защото ме кара да се чувствам добре, защото мястото ме зарежда, защото по Коледа пекат меденки, а през друго време варят чай.
Та много мило и драго ми стана, че и оттам харесаха "приказката". Как не съм се сетила досега :)

П.С. Да им е честит, впрочем, магазинът в Лондон (http://www.thewomensroomblog.com/2011/08/24/shopping-with-experts-slanchogled-craft-store/) . И да върви!

понеделник, 29 август 2011 г.

Изложба "Градът"





В подлеза до "Ректората" от неотдавна има информационен център за София, а вчера забелязах по стъклените му стени необичайна за града саморефлексия - на мястото на стандартната цинична грандоманщина, перчеща се с незаслужено минало и премълчаваща настоящето, видях плакати за София, които звучаха открито, топло и, доживях, самоиронично.



Серията "Градът" е дело на студентите от специалност "Плакат" към Художествената академия с ръководител проф. Георги Янков. Сред работите има и по-добри, и по-бледи, но цялостното впечатление е много живо - почерк на млади хора, които се стремят да не лъжат. През техните плакати виждам друга София, един град с наченки на физиономия, с очертания на лице. Не непременно красиво, но все пак лице.

Дано се отпечатат в повече бройки, та да станат повод за разговор или размисъл - какво харесваме и какво не харесваме в града. С децата също, защото ние го избираме по някакъв начин, а те живеят в него по принуда. Впрочем за децата може да бъде интересно и разчитането на визуалния език на плакатите, "какво значи това", "защо е нарисувано така", "ти какво мислиш по въпроса" и т.н. Готино е.

неделя, 28 август 2011 г.

събота, 27 август 2011 г.

Параван за куклен театър


Отдавна го бях замислила; Ането имаше една сглобяема къщичка, чието покритие беше от нещо като мушама, миришеше на пластмаса и много спарваше. Отдавна се разделихме с него, но конструкцията си я използваме, като я наметнем с някаква материя.

Сега покрай Ния смятам да ушия по-трайни варианти. Този е за куклен театър - същата конструкция, обърната настрани, стар чаршаф, парчета плат.

петък, 26 август 2011 г.

Лято



Древноримска кухня



Отдавна бяхме хвърлили око на тази кухня от книгата "120 Great History Projects". За осъществяването ни трябваха една картонена кутия, малко лепило С200, гипс, няколко тънки клончета, боя, бързосъхнеща глина.
От кутията се изрязва единия ъгъл. Ако е нужно, се залепят по-високи "стени". "Зиданата печка" е лепена от същия картон, но ми се струва, че щеше да стане още по-лесно от кутия за чай. После е намазана с гипсова каша, която при изсъхването си създава "зидания" ефект. Внимание - не изливайте останалия гипс в мивката, може да я задръсти. Пак чрез лепене и покриване с гипсова каша е направена "етажерката".
От бързосъхнеща глина Ането направи съдове и един пушен бут. Малко цветя от близката градина осигуряват "сушащите се подправки".

В кухнята на древните римляни имало амфори със зехтин и вино, от тавана висели сушено месо и подправки. Тъй като нямали хладилници - факт, за който Ането много ги ожали, - храната се запазвала чрез осоляване, мариноване, сушене и опушване.

Нашата добавка беше нарисуваната от Ането римлянка. И една римска рецепта, която открихме ето тук - Pepones et melones, диня и пъпеш, нарязани на кубчета, наръсени с накълцан магданоз и задушени с чер пипер, сол, мед и оцет. И аз казах "бляк" и направих съвсем малко за експеримента, но всъщност не беше лошо. Стига малко гастрономическо любопитство.







понеделник, 22 август 2011 г.

През девет локви в десета

Ако сте обръщали внимание с колко клишета обикновено е напоена българската литература за деца (като изключим Радичков, Валери Петров и няколко съвсем млади автори), ако сте потръпвали от поредното скудоумно пресягане към познатата формула "умиление плюс поучение", вероятно вече познавате добре изключенията.
Стихотворенията за деца на Виктор Самуилов са ярки, защото са извънредно честни; те не просто засягат съвременни теми - нещо едновременно важно и изключително хлъзгаво, предвид многото профанизирани примери в съвременната литературна ширпотреба, - а говорят открито за нещата, които се виждат през погледа на съвременното дете. Скандалът между родителите, привързаността към напуснатото жилище, примамливостта на виртуалния свят, безгласният вуйчо, опитът на детето да изглежда като страдалец, за да му бъдат простени белите - разказани закачливо, но без замитане под килима и "изфалшивяване" на четящия ги глас.

Книгата беше представена на "София диша" на "Ангел Кънчев" - за мое недоумение заедно с книга на дядо Пънч, когото заобикалям на широка дъга.


вторник, 16 август 2011 г.

Тревненското училище

В тревненското училище, днес превърнато в музей, някога се е учила полска икономия (разбирайте селско стопанство) и теория на прозата (виж, какво са разбирали под това там, не зная); пишело се е първо на пясък, после с калеми, накрая с пачи пера.
И добрите ученици трябвало да носят табелки, не само немирните или нечистите (това май се отнася за мръсните крака, не за нечистите помисли :) ). Има списък със задлъженията на ученика, но за разлика от подобна възстановена стая в Археологическия музей в Добрич не видях задълженията на учителя (запомнила съм "да не се подиграва на учениците си, да се отнася към тях с уважение". Има второ издание на Рибния буквар и мирис на старо място, на старо дърво. Дълго време не можах да измъкна Анка към съседната изложба на часовници.







неделя, 14 август 2011 г.

Стената


Току-що отмина годишнината от построяването на Берлинската стена. Не знам казвали ли сте на децата си за нея, и въобще за страната ни преди 1989, и какво. Ако сте опитвали, сигурно знаете колко е трудно - и не само защото всяко дете е дотолкова родено в своя свят, че не може да си представи всичко да е тотално друго - извън битовите неща, извън верото и сайдера. Още по-трудно е, ако човек не иска да говори в клишета, ако потръпва и от омразата, и от носталгията (имам предвид носталгията по строя, носталгията по детството е друга работа). Ако иска да обясни, като се пази да наложи възгледите си, защото намира това за лош вкус, особено когато се касае за политика. Ако сам е бил твърде малък, за да има политически възгледи.

И все пак децата трябва да знаят, най-малкото защото един ден ще искат да разбират своите баби и дядовци, а ще им липсва ключът към тях; ще искат да разбират и нас, а няма да знаят откъде идваме; ще искат да знаят защо страната им е такава, каквато е, а ще им липсват опорни точки. Защото наистина мисля, че стените трябва да падат.

От доста време се опитвам да се сетя за една чешка книга с комикси (доста "арт", впрочем), които разказват за онези времена по достъпен за деца начин.От гледната точка на баща, който разказва на детето си за детството си в Чехословакия. Е, сега я открих. The Wall, Peter Sis, Barnes&Noble. Със сигурност ще има и несъгласни с нея, но във всеки случай е добре направена и добър повод за разговор.



петък, 12 август 2011 г.

Графити на глаголица





Ето една идея, която си струва да пренесем в София :) Винаги съм харесвала глаголицата, едно време с брат ми я използвахме като код, за да си пишем тайни писма.
Май още някой я смята за ъндърграунд :)



Глаголическите графити могат да се видят в Търново, на Света гора, до университета.

Канелените кифлички на Карлсон


Или, по-точно, на Носорога, но отмъкнати и заплатени от Карлсон с монета от пет йоре.

Предполагам, че са същите, защото книгата, по която ги прави Ането, е шведска - "Необикновената готварска книга на Елиът", която се надявам да издадем, защото буди истински ентусиазъм и учи на основни умения, които могат да се надграждат, а не само на няколко ефектни рецепти. Кифличките са към края на книгата, но търпи ли се?

Из "Eliot's Extraordinary Cookbook" `(благодарим на Емил и Зоя!):
Канелени кифлички (ужасно вкусни)
Опекохме и канелени кифлички от тесто с повечко захар. Ядат се без масло, но хич не са полезни, макар на вкус да са ЧУДНИ!
12 кифлички

За тестото:
1/4 чаша масло (половин малко пакетче)
1 чаша мляко
1 пакетче мая
1/4 ч.л. и 1/4 ч.ч. захар
1 ч.л. кардамом
3 ч.ч. брашно

За плънката:
3 с.л. масло
3 с.л. захар
1 ч.л. канела на прах (прави се от кората на едно дърво, което расте в Азия)

Ето какво направихме:
Взехме 1/4 чаша или половин пакетче масло и леко го загряхме в тенджерка, за да го разтопим.
Когато се стопи цялото, изляхме при него млякото и го загряхме лекичко. После преляхме всичко в голяма купа и добавихме маята, която бяхме накиснали предварително в малко топла вода с 1/4 лъжичка захар. Смесихме всичко с дървена лъжица.
После добавихме 1/4 ч.ч. захар и кардамом.
После-брашното. Бяхме отмерили 3 чаши и ги добавихме, като си оставихме само четвърт чаша.
Замесихме тестото, докато стане хубаво и гладко,а после го оставихме да се надигне 40 минути в купата, покрито с кърпа за чинии. После го разточих с набрашнена точилка (ако нямаш, използвай шише).
Междувременно Стела смеси нещата за плънката в една чаша: маслото, захарта и канелата.
Използвах шпатула, за да разпределя пълнежа равномерно върху тестото. После навих тестото на руло.
Отрязах дебели кръгчета от навитото тесто и ги сложих в тавичка. Оставих крайчетата малко по-дебели(иначе щяха да са съвсем мижави).
Почаках кифличките да се надигнат половин час, покрити с кърпата за чинии.
Когато бяха почти готови, включихме фурната на 250 градуса. После сложихме тавата по средата и ги пекохме около 10 минути (може да са готови и по-бързо).
Бяха златистокафяви и ухаеха божествено!
href="http://1.bp.blogspot.com/-1Op2-PGqkp0/TkT4H5pzeHI/AAAAAAAAMMs/5ZRQUqF7RPk/s1600/IMG_1843.JPG">



Ще ви почерпим срещу монета от пет йоре :)


вторник, 9 август 2011 г.

Лято.




А това е хляб, опечен върху клонче:

Ането дава гала-обяд

Меню:
Pommes de terre au robes du champs (картофи, варени с обелките)
Пържени яйца
Нарязани зеленчуци с три соса (сметана със сухи подправки, сметана със свежи подправки, сметана с чили)
Пай със сливи

Ние, нейните гости, бяхме подобаващо впечатлени.

неделя, 7 август 2011 г.

В Ботаническата


На връщане туристът оставя саковете и казва: бях тук, и тук, и там, видях това и онова. Понякога толкова бърза да "отметне" поредната забележителност, че може да мине през чудни места, без те да успеят да го засегнат, да му покажат аромата си, да му дадат от спокойствието и радостта си.

Удоволствието да се връщаме в Ботаническата градина сезон след сезон, да я виждаме със сняг по магнолиите, с есенна шума по ручеите, да я обитаваме, макар и за няколко часа, според замисъла й - като място за вглъбяване, четене, рисуване, за връщане към себе си.

Да търсим бонбоненото дърво, да подреждаме падналите листенца от рози, да рисуваме от "полунатура", да погледаме как бебето спи до лилиите. Да я споделим с приятели.

Роза "Уилям Шекспир" е червена, с гъсти кичести цветове.
Много трудно намерихме бонбоненото дърво, защото някой вече беше обрал бонбоните :) Всъщност дръжките би трябвало да издават бонбонен аромат, но май не им беше сезонът.
А това са снимки, правени от Ането: