четвъртък, 28 юли 2011 г.

Студен латвийски борш


Не че латвийците принципно имат големи проблеми с горещините; когато тук цъфтяха люляци, при тях цъфтяха минзухари. Но пък студеният им борш наистина върши чудна работа, когато навън е небивала жега, а погълнатото през сезона количество таратор би могло да наводни площад "Сан Марко".

Ето как се прави:
Настъргват се и се сваряват 1-2 глави червено цвекло.
Към бульона се добавя нарязана на ситни кубчета краставица, сварено и нарязано на ситно яйце, изстудява се здраво и се прибавя кефир.
По липса на кефир обаче добавих кисело мляко; струва ми се, че така е дори по-приятно за тукашния вкус. Малко копър, сол и чер пипер завършват супата.

Новоизлюпено рибче търси плитчини

Добре, това лято най-сетне Ането се научи да плува.
Аз открих водата, топлата: много по-лесно е това да се случи, когато дъното е на едно спуснато краче разстояние, а съвсем наблизо има нещо, за което можеш да се хванеш.
Разбирам, че едновремешната школа се е интересувала от каляване на олимпийски плувци, а не от приучаване на редовия глезльо или глезла (по тази причина се научих да плувам на 18, сама).

Съвременните бг басейни без друго са опасни заради лошата си поддръжка и слабата си охрана (обичайно пиеща кафе някъде другаде). Не съм сигурна дали едно време са били по-сигурни, вероятно не. Като сложим и липсата на всякаква чувствителност към необходимостта на децата да напредват стъпка по стъпка, съветът "Отпусни се напълно" става малко трудно изпълним.
Е, благодарение на едно изпълнено обещание (да не ползва басейна на зеленото училище, а аз в отговор да я заведа на луксозен басейн в Сф - действително подходящ, но ужасно скъп и отдалечен) детето се научи да плува за 3 часа. Да речем, че сега ще го отработим на морето. Само че наесен пак няма да има вариант да се упражнява, като се чувства в безопасност. Някакви идеи?

сряда, 27 юли 2011 г.

Сапунени мехури с ръце

Домашният експеримент с големите сапунени мехури приключи успешно - благодарение на Ането, която се научи да ги прави с ръце. Дестилирана вода става лесно в машината за готвене на пара - просто я пускаме без зарзават към нея.



вторник, 26 юли 2011 г.

Анимация в библиотеката на Конгреса :)

Библиотеката на Конгреса има собствен канал в YouTube, където освен другото има специален раздел за зората на анимацията. Намирам особено очарование в обрания стил на филмчетата - "оживели картинки" от сенки, от тебеширени черти или прости и загадъчни като класическите комикси с Krazy Kat.
Анимационно филмче от 1921г., в което Дарвин открива предшествениците на пазителите на Сухия режим :)



Без думи :)

понеделник, 25 юли 2011 г.

Малкото бръмбарче и пясъчният магьосник

Това е измислено от Ането вчера, докато обясняваше на една баба как работят картите "Направи си сам приказка" :)

Имало едно време един човек, който отишъл в друго царство и когато се върнал, заварил всички хора в родния си град превърнати в пясъчни статуи. Докато обикалял натъжен, от една цепнатина излязло малко бръмбарче, което му разказало как в града дошъл зъл магьосник и направил пясъчна магия. Понеже било мъничко и незабележимо, бръмбарчето успяло да се скрие в мантията му и да разбере, че магията се задейства, ако се покажеш на слънце - на третия ден ще се превърнеш в пясък. Чуло още, че може да се развали само от специална вода, която се намирала в една планина на края на света.
За да го предпази от слънчевата светлина (тъй като то също било засегнато от магията), човекът го сложил в кибритена кутийка и я пъхнал в джобчето си, за да чува съветите му. После потърсил нещо, с което да може да се придвижва много бързо, защото и самолет не можел да стигне до планината за три дни и да се върне.
Тогава бръмбарчето го посъветвало да вземе вълшебно хвърчило, което ги отвело в една пещера близо до целта им. Там трябвало първо да станат невидими, защото магьосникът зорко пазел вълшебната вода. Само че да се намери шапката-невидимка не било лесно, тъй като поради своята невидимост тя съвсем не се виждала. Тогава бръмбарчето посъветвало човека да я търси със затворени очи. Той тръгнал опипом из пещерата и така я открил.
После с нейна помощ се промъкнали и откраднали вълшебната вода. Върнали се бързо в пясъчния град точно когато изтичал третият ден - оставали им само няколко минути, твърде малко, за да полеят с нея всички и да развалят магията. Тогава бръмбарчето извикало всичките си роднини; от всички цепнатини заизлизали бръмбарчета и всяко взело по една капка от водата. Полели с тях пясъчните статуи и те отново оживяли.

А магьосникът, като видял всичко това, сам станал на пясък и вятърът го разпръснал завинаги.

четвъртък, 21 юли 2011 г.

Птичи песни





Да намериш хубава и най-вече различна детска музика не е никак лесно, особено ако не ти е все едно дали текстът е идиотски (не ми се цитират примери), а трактовката - банална.
Прекрасен латвийски диск с традиционни песни за птици, изпети от деца и преплетени с истински птичи песни. Може да се поръча онлайн или да се купят mp3-ки на отделните песни за минимални суми. Жалко, че няма нещо подобно на български.

Wabi-Sabi


Една котка тръгва да търси значението на името си и, пътувайки, се научава да цени красотата на простите, несъвършени и естествени неща. Понятието уаби-саби е свързано с даоизма и стои в основата на някои от най-интересните страни на японската култура - хайку, икебана, японската градина и особено чайната церемония - онези, кhttp://www.blogger.com/img/blank.gifоито внушават забавяне на темпото, вглеждане в малкото, непоискване на излишното.
Цветовете изгряват до своята противоположност; животът се усеща най-силно в онова, което е нетрайно и обикновено, ненасилено - като падналия в локвата кестен, като сладко разливащата се в мускулите умора, като тежко тупващите по напечения паваж капки.
Съвременните медии непрекъснато убеждават децата ни - и нас, - че не можем да бъдем щастливи без купища лъскави неща, за придобиването на които трябва да посветим без друго краткото си време. Струва си да им покажем и този друг начин на щастие - още сега, докато го познават инстинктивно, докато не е заглушен.

Книгата на Марк Райбщайн с илюстрации на Ед Йънг ми подари Сибила, за което съм й страшно признателна. Може да се намери в Амазон ето тук. Има я и във вариант за Кindle.

сряда, 20 юли 2011 г.

Още разхладителна наука


Архимед

Бива ли човек да не знае собствения си обем? Най-добрият начин да го провери е... на практика. Отбележете нивото на водата във ваната (напр. със стикер) преди и след влизането на детето вътре. Разликата между тях, умножена по дължината и широчината на ваната, ще ви даде обема. Ако детето още не умее да задържа дъха си под водата, може да пропуснете да измерите главата... или да проведете експеримента с кукла.

Мистерията с гуменото пате

Ще ви трябва голям съд с вода (вана, корито, леген) и гумено пате (или друго плаващо нещо). Първо направете с ръка големи вълни, така че да стигнат чак до другия край на съда и да започнат да се връщат обратно. После обърнете внимание на патето. Колко странно! Вместо да плава заедно с вълната, то остава на място и само се движи нагоре-надолу.
Защо става така? Вълната е предаване на енергия, а не преместване на вещество (в случая вода). На практика водните молекули се движат нагоре-надолу, като само си "предават" движението по хоризонтала - също както при "мексиканската вълна" по време на футболен мач.

Homo habilis

Малкото ми маймунче Ния вече е homo habilis, сръчен човек - умее да използва ръчичките си, за да хваща разни неща и да ги изследва (най-вече на разтворимост, т.е. като ги плюнчи).

Дори климатът е достатъчно тропически за малката ни домашна еволюция.

вторник, 19 юли 2011 г.

Разхладителна наука

При горещини като днешните, пише в "Да убиеш присмехулник", дамите се къпели по няколко пъти на ден и все пак вечерта изглеждали като наръсени с пудра понички. Тъй като обаче ние не сме дами и не се каним да ставаме такива, ето няколко занимания като за вашите Скаут или Джем:

Фокусът с хартията, която не иска да се мокри

Хубавото на този експеримент е, че може да се прави, докато младият учен кисне във ваната (или коритото, или басейна на двора, или морето). Хващате се на бас с него, че можете да вкарате парче хартия под водата така, че то да остане сухо. Предлагате му първо да опита сам, за да види, че е невъзможно. После пъхате грубо смачканата хартия в суха каничка (или кофичка за пясък) така, че при обръщане да не пада. Обръщате кофичката и внимателно я потапяте във водата, като следите ръбът да бъде винаги водоравен. По този начин въздухът няма да излезе от нея дори когато водата покрие кофичката изцяло. Вадите кофичката, обръщате я и воала - хартията си е останала съвсем суха. Обяснете и покажете отново експеримента на детето, така че и то да може да спечели някоя дъвка с подобен бас.

Какво може да научи? Въздухът е по-лек от водата (затова винаги е отгоре), но не е "нищо", макар да е невидим (затова и водата не може да влезе на негово място в кофичката).

Водата, която се катери

Когато ви свършат запасите от дъвки, спечелени от първия бас, можете да отправите към детето ново предизвикателство. Попитайте го дали водата винаги застава равна, където и да е налята. Да? А може ли да накара част от нея да се изкатери нагоре, като гърбица? След като го оставите да се опита, потопете кофичката изцяло във водата под наклон, така че всичкият въздух да излезе от нея. После я обърнете с дъното нагоре и внимателно я извадете така, че ръбчето да остане под вода. Така водата, която се намира в кофичката, ще остане вътре в нея - сякаш на водната повърхност се е образувала "гърбица".

Какво може да се научи? Водата вътре не може да излезе, защото на нейно място няма да има нищо, т.е. би се получил вакуум. От друга страна, въздухът в стаята натиска останалата вода във ваната и не позволява на тази в каничката да я изтласка. Ако на детето му е интересно, по-нататък може да направите експеримент със скачени съдове; ако не, може просто да го донамокрите и да го оставите да се кисне :)

Защо водата в морето е солена?

Всъщност всяка вода е солена, включително и тази в реките и езерата; само че толкова слабо, че не я усещаме. Водата в моретата и океаните обаче е доста по-концеhttp://www.blogger.com/img/blank.gifнтрирана, защото хилядолетия наред част от нея се е изпарявала, като солите са оставали. В по-хладно време можехме да демонстрираме принципа, като покажем на детето как се сгъстява сос (и колко по-солен става, като изври половината вода). При 40 градуса обаче аз бих се задоволила да демонстрирам колко бързо слънцето изпарява водата - например като пишем с вода върху плочките в двора (с помощта на бутилка с дупка на капачката например) и гледаме как написаното се изпарява за секунди. Можем, разбира се, и да оставим паница с плитко налят в нея наситен разтвор на сол на слънце и да видим какво ще се получи до вечерта.
Повече по въпроса има на сайта на "National Geographic".

Писмо в бутилка

необходими материали: хартия, химикал, празна бутилка с капачка (напр. малко шише от минерална вода), топка-глобус или карта на света.

Помните ли писмото от "Децата на капитан Грант" и всички вълнения при неговото разчитане? Можете да научите децата на понятия като географска ширина и дължина, като поиграете с тях на "Корабокрушенци и спасители". Първо им обяснете, че чрез тези мерки човек може да познае точно къде се намира, дори ако наоколо няма никакви ориентири. После единият играч пише писмо, в което указва географската ширина и дължина, слага го в бутилка и го пуска в морето, а другият трябва да го извади и да намери къде точно се намира "корабокрушенецът". Могат да се използват и допълнителни подсказки (напр. "Елате бързо, защото ми писна да ям яйца от птицечовки").

Огъване на вода

Пуснете кранчето на чешмата така, че да тече тънка струйка. Разбира се, тя се спуска право надолу. А може ли да не бъде така?
Поканете детето да прекара няколко пъти гребен през косата си (ако неговата е къса, може да среше вас), след което доближете гребена до струйката, без обаче да я допирате. Какво се случва?

Струйката се огъва, защото наелектризираният гребен привлича молекулите на водата.

неделя, 10 юли 2011 г.

Рецепта за сапунени мехури




След впечатляващия спектакъл вчера научих следната рецепта за гигантски сапунени мехури, споделена от чешкия майстор в областта Matěj Kodeš:
Дестилирана вода - 10 части, препарат за миене на съдове - 3 части, глицерин - 1 част. Обяснения: Водата непременно трябва да е дестилирана, за да прави балончета, които ще ви "слушат". Препарат за миене на съдове, от най-обикновения и стар "тип" би бил най-добре, но ставало и с някои течни сапуни или пяна за баня (явно ще е нужно да се екпериментира). Глицерина, може да се намери в аптеките като глицерол 85%. Приготвяне: Всички съставки трябва да са със стайна температура и разбъркването става на стайна температура. За по-добър ефект сместа се загрява до 80 градуса. Готовата течност оставете в затворен съд да отпочине 24 часа в захлупен съд.
Рецептата е записана и преведена от Наталина, а сайта на Матей Кодеш е тук.

събота, 9 юли 2011 г.

София диша






Заешки палачинки



От една стандартна доза палачинково тесто могат да се наплодят страшно много зайчета, а яденето им на терасата до саморъчно засадената градинка събужда вълчи апетит :)
Тиганчето във формата на зайче, заедно с тези във формата на мече и сърце, се продава в JYSK. Следващия път, разбира се, ще изпробваме палачинки с моркови.

петък, 8 юли 2011 г.

От спагети и пластелин



Всъщност трябваше да бъде от желирани мечета и спагети, както бяхме гледали по "Da Vinci Learning" - възможно най-високата устойчива структура от горепосочените материали.
Да, обаче спагетите изобщо не искаха да се забучват в желираните бонбони, чупеха се и ни принудиха против волята си да изядем въпросните мечета, за да не стават зян.
Пластелинът поне никого няма да въведе в среднощно изкушение, та кулата ни не е застрашена.

четвъртък, 7 юли 2011 г.

Скулптура от дърво за деца


Днес в галерия "Credo Bonum" от 17 часа ще има ателие за работа с дърво за деца над 4 години, организирано от "Изкуство за малките" - образователен проект на художничката Станка Желева, която сигурно помните от детските ателиета вhttp://www.blogger.com/img/blank.gif Националната галерия (където иначе не бяха свикнали да гледат налягали по пода рисуващи деца :) )
Ателието е безплатно, а дървото не е обичаен материал за подобни работилници, така че ми се струва, че си струва :)

Повече за "Изкуство за малките" тук.
Галерия "Credo Bonum" e на улица "Славянска"2.

А ето вече и снимки:


Беше хубаво, екипът беше много мил с децата, а идеята да използват същия материал като този на изложбата беше много добра - децата бяха доста находчиви в употребата на парчета дърво, клонки, ивици хартия и канап. Така получените творби ще са част от изложбата в залата (впрочем много сполучлива, куратор Светла Петкова) до утре (докато изсъхне лепилото, предполагам :)). Повече ателиета "Изкуство за малките" няма да имат през ваканцията, но наесен си струва да ги посетим пак. Всяка събота в Националната галерия или в Галерията за чуждестранно изкуство.

петък, 1 юли 2011 г.

Конкурс за пясъчни замъци

Като се поотлее дъждът и стигнете до плажа, като ви поомръзне да се печете на слънце и да плувате жабешката, извадете фотоапарата и снимайте пясъчните замъци на децата, а също и вашите собствени :) Може, разбира се, да не са точно замъци, а африкански хижи, провансалски имения, зоопарк от релефни животни, мозайка от мидички или рисунки, нарисувани с пръчка в мокрия пясък и снимани секунди, преди вълните да ги залеят.
Идеята ми е да съберем един каталог на нетрайното лятно изкуство :)

Авторите на трите най-хубави снимки ще получат по избор някоя от игрите на издателството - "Направи си сам приказка" или "Умножи лесно". Правата върху снимката си остават на автора.Изпращайте на адрес tochitza@gmail.com до 1-и септември.
Импровизирана рисунка от брега на Северно море: