сряда, 15 юни 2011 г.

За самостоятелността

Всеки родител иска детето му да бъде самостоятелно – и за всеки това значи нещо различно. Един го учи да си прави закуската само, но в никакъв случай не би го пуснал да излезе без придружител; друг пуска своето навън, но не му разрешава да сърфира в интернет; трети го оставя да се прибира от училище и да го чака вкъщи, но не би позволил да избира само извънкласните си занимания. Четвърти дава щедро джобни за свободно харчене, но следи строго домашните и къса страници, ако види нещо неизпипано. Въобще между двете крайни състояния – на свръхконтролирания първокласник, над чиято глава са се струпали майки, татковци, лели и баби, и оставения сам на себе си тийнейджър (нерядко в буквалния смисъл) – има толкова разновидности и отсенки, че територията става изключително трънлива и спорна. Още повече, че тя е обвързана с една от най-щекотливите и плашещи страни на родителството – постепенното отстъпване встрани, предаването на водещата роля от родителя на самото дете: докато то все още избира да играе в същата пиеса.
Някъде между детството и юношеството детето трябва да стане по-самостоятелно, по-малко контролирано от нас и повече избиращо себе си. Закъснеем ли, ще усеща присъствието ни като задушаващо. Избързаме ли, нуждата му от авторитет и насочване ще бъде бързо запълнена от средата, рекламите, обичащите да командват връстници... Наблюдавайки детето си, което все по-често поема инициативата, усещам как стъпките към израстването не вървят в права линия, а се движат красиво и сложно като стъпките на танго. И също като в танца ми е нужна интуиция да отстъпя назад, когато другата страна иска да направи крачка напред, и обратно. Иначе ту ще се раздалечаваме, ту ще се настъпваме.
В периода на “зрялото детство”, от осем години нататък, детето явно има нужда от предизвикателства, които само си поставя, има нужда да докаже на родителите си какво може. Начините, по които ще го прави, зависят от интересите и способностите му, но и от представата му с какво може да ви впечатли. То все още има нужда от нас – поне като публика, която да оцени колко добре се оправя самичко. Ако от училище не му възлагат интересни и амбициозни проекти, то може да се залови само – да списва домашен вестник или да отглежда растения, да ви наготви нещо специално или да събере пари, за да ви заведе на сладолед. Можете да му посочите недостатъците на онова, което е направило (такива ще има със сигурност) и да го сгълчите за хаоса, който е сътворило междувременно (още по-задължителен). А можете да му се зарадвате истински, да го аплодирате, да го похвалите пред други възрастни, да оставите това да бъде негов ден. Стига, разбира се, да искате да свикне да използва самостоятелността си за добро.

понеделник, 13 юни 2011 г.

Summer, by Tamar Mogendorrf

Благодаря на Бистра, която ми подсказа откъде са чудните шити луковици в Бапа (и пингвините!)
Ето още няколко неща от сайта на Тамар Могендорф. Абсолютно прекрасни!





неделя, 12 юни 2011 г.

Sofia Design Week Kids

Водни кончета и паяци - картонен пъзел от Little Owl, могат да се видят на живо в Bapa до френската гимназия. Всъщност заниманията по хартиено дизайнерство малко ни разочароваха, защото очаквахме да се прави нещо триизмерно, а не само да се "оцветяват" рисунки на дрехи чрез лепене на цветни топчета. Пластелиновата анимация е прекрасна като идея, но май ще я опитаме наистина вкъщи, за да стане малко по-истинска. В магазина обаче наистина има чудни неща - е, дрехите не са ни много по джоба, но играчките са съвсем достъпни (например комплектът за експерименти със светлината). Персоналът беше много мил - и с каката, и с бебето, за което изнесоха специална възглавничка в градината.
Идеята за шити луковици от зебло с все корените и клечките ме разби :) Поздравления за онзи, който се е сетил!


"Хартиените дизайнери" трябваше да нарисуват някакви дрехи, а после да ги "изпълнят" със залепени топченца от тънка цветна хартия. Съвсем друго очаквахме. Е, явно ще си го правим вкъщи.

"Монтесори" играчки. Чудни и като идея, и като изпълнение, но не и като цени - струва си, ако човек има детска градина или логопедичен център. Хареса ми онази, в която децата трябва да напипат дървени предмети в торбичка и да ги свързват с изображенията на същите предмети върху специална карта. За жалост май съм пропуснала да я снимам.

Възглавничка във формата на речен камък :)

"Заек от чорап" в Чайната беше много весело - няколко кашона с кутии, картони от яйца, бутилки, цилиндри от вътрешността на тоалетна хартия, лепило и бои - и най-разнообразни чудеса на техниката и строителството, произлезли от тях :) За жалост нашата пагода не беше съвсем готова и изсъхнала, защото дизайнерката бързаше за следващото занимание (и за лова на печати преди него :) ). От чудното временно магазинче на Little Owl в задната част на Чайната се сдобихме с малък градинарски комплект.

В коридорчето зад бара имаше малка изложба на илюстратори на български детски книжки - харесах тази с азбуката, но не съм я виждала никъде. Надявам се, че скоро ще излезе, изглежда много симпатично.





четвъртък, 2 юни 2011 г.

Разказвачи на приказки


Прочетената приказка е винаги една и съща; разказаната никога не се повтаря дословно. Четецът гледа книгата; разказвачът гледа децата, на които говори. И макар да обичам точните думи на любимите си автори, също толкова мило ми е да си спомня как дядо ми заспиваше по средата на разказването и, събуден енергично от нас двамата с брат ми, продължаваше нататък... съвсем друга приказка.

Бих искала да живея в страна, в която съществуват професионални разказвачи на приказки; тяхното препитание само по себе си показва, че обществото като цяло е убедено в необходимостта да се разпалва въображението и да се предизвикват умовете на децата; във важността и на литературата, и на живия контакт. Разказвачът на приказки прилича по малко на кукловода; но за разлика от него не е на сцена, не е йерархично разделен от своята публика. Той има много роли - и добрият, и лошият, и глупавият, и разказвачът, та дори и декорът понякога; накратко, той може да бъде човекът - приказка.

Две професионални разказвачки от Испания - Силвия Маскарай и Моника Ботеля - представиха на 31-и май вечерта своето изкуство в Институт "Сервантес". Пред публика от учители, студенти от НАТФИЗ, актьори, родители и просто любопитни и обичащи приказките хора те разнищиха различните страни на разказвачеството, в което всичко има значение - от избора на приказка и разделянето й на логически части през собствения външен вид (черни фланелки, черни сака с много джобове и никакъв грим, нищо, което да се натрапва) до видовете онагледяване (рисунки, пластелин, колажи от уж случайно намерени материали, кукли и пр.) и звуковите ефекти ("тема" на героя, на действието, лайтмотив, изпяване на самата приказка като при трубадурите и пр.). След като поканиха четирима участници от публиката да помислят и представят походката и жестовете на даден герой от "Страната на черната дъска" на Ана-Мария Матуте, те разиграха в продължение на десет минути, енергично, напрегнато, смешно, патетично и въодушевено едно-единствено изречение от книгата: "И тогава буквите оживяха".

Мисля, че точно в това изречение е и целият дух на разказвачеството.

Първи юни в Ботаническата градина




Отглеждам децата си в панелка. Такива са реалностите; не се оплаквам, Ането също - дори като по-малко ревностно защищаваше София от бабите си (които се опитваха да изтъкнат предимството на провинцията, белким им иде на гости :)). Няма да забравя едно катерене по родопски склон, когато бързо уморилото се четиригодишно Ане нареждаше: "Природата е лоша, лоша! Само в градовете е хубаво. Само в градовете С БОКЛУЦИ е хубаво! Природата е НЕДОПУСТИМА!"

Днес обаче май си е променила мнението и внезапно се интересува от пръстта и разните зелени, ядящи се или красивеещи неща, които никнат от нея; така че логичният ни избор за първи юни беше заниманието в Ботаническата градина на СУ, което се оказа за по-малки дечица, но все пак беше много любопитно и за нея. Продължение на прекрасната инициатива Plantscafe (включваща разработени и достъпни онлайн планове за уроци по ботаника за детските градини и началния курс - поканете учителките на децата си да ги разгледат), заниманието се състоеше в почти детективска работа по определяне на предоставения зеленчуков експонат (домат, патладжан, морков и пр.) спрямо десетина предварително готови характеристики (оранжев, какъвто отвън, такъв и отвътре, при срязване мирише, като го срежеш напречно, виждаш кръг) и познаване коя част от растението е зеленчукът (плод, листо, стъбло и пр.). Накрая децата ходиха на пътешествие из различните географски зони, пресъздадени в градината - аз се включих чак накрая, но тъкмо навреме за двестагодишната (и попрепатила) маслина.

Наесен Plantscafe ще продължи работата си - и силно се надявам този път да добие повече популярност, защото определено си струва. Не че и вкъщи не можем да рисуваме с бои, които сме добили от цветно зеле или червено цвекло, да си правим музикални инструменти от растения или колажи, но участието в група с други деца, водена от знаещи и интересни възрастни в магическа обстановка като тази на градината може да увлече детето по съвсем друг начин.
Госпожица Га, разбира се, оцени градината главно като приятно място за сън.