понеделник, 30 май 2011 г.

Things To Do While Breastfeeding

Опитвали ли сте да кърмите и да чистите с прахосмукачка? Не, това е невъзможно, и слава богу. Ето обаче някои приятни неща, които могат да се правят, когато имате чувството, че през по-голямата част от деня играете ролята на храна.

1. Можете да четете. Преди използвах за целта градския транспорт (един роман се равняваше на три дена пътуване до Младост 4 и обратно), но - откровено казано - в леглото с бебето е далеч по-приятно.
2. Можете да пеете. Най-сетне! Слушател, който е твърде малък, за да ме помоли да млъкна. Пък и устата му е заета!
3. Можете да играете на нещо с голямото дете. Например на шах. Или на карти. Или на "донеси ми вода (шоколад, ябълка...), като обаче този път ролите са разменени. Ха!
4. Можете да редактирате всичко от домашните на каката до разпечатани коректури на книга. За писане обикновено концентрацията не стига - но за да видите чуждите грешки - винаги!
5. Можете да ядете шоколад. Удивително колко много дейности са съвместими с яденето на шоколад, не мислите ли?
6. Можете да учите финландски. Или добре де, френски. Във всеки случай ако сметнете колко часа отделяте за кърмене, ще се получи един доста приличен курс. Освен това бебешките песнички са достъпни за начинаещи.
7. Можете да правите прически на бебето. Е да де... обикновено само една, като на Найджъл Кенеди.
8. Можете да гледате филми - независимо дали предпочитате "Карибски пирати" или "Догвил" - бебетата са удивително толерантни към вашия вкус и няма да ви обвинят ни в лекомислие, ни в снобизъм.
9. Можете да НЕ чистите с прахосмукачка засега. И това не е малко! :)
10. И всъщност, най-вече, можете да не правите нищо друго, освен да се любувате на гарджето си :) Напълно основателно!

Репичката Джуди, Ането и Линея


Преди няколко месеца се оплаках от калпавия комплект за отглеждане на кореноплодни, който купихме за подарък на Анчето.
Е, все пак се оказа нелош повод да се засеят семенца от репички, една от които днес най-сетне даде плод (хм... всъщност зеленчук :) ). В интерес на истината обаче по-силният стимул дойде от една книжка за момиченцето Линея и нейната "градинка на прозореца", изпратена ни от нашата приятелка Зоя. За няколко страници книжката успя да направи нещо, което купуваните наръчници по градинарство за деца не успяха - тя заплени Ането с идеята за състезание по растеж между бобче, леща и грах (лещата спечели), за именуване на посадените растения (така и Джуди получи името си) и изобщо за отглеждането на растения като за общуване с живи същества, макар и различни по устройството си от нас.

Надявам се след време да можем да издадем серията за Линея на български, а междувременно Ането си намери събираните в първи клас семенца от калдъръмчета и петунии и изврънка от баба Мара от третия етаж, дето сади здравеца пред входа, да й отдели един метър градинка.

четвъртък, 26 май 2011 г.

две покани за първи юни

Ако и вие не обичате на първи юни да се провирате децата си сред блъсканица, смачкан "Зрънчо" и продавачи на надуваеми, дрънчащи и светкащи играчки, ето две симпатични и алтернативни покани:

Разказвачи на приказки от Институт "Сервантес" - София

На 31 май 2011 г., Институт Сервантес-София ще се превърне в средище на разказвачи на приказки. Водещите Силвия Маскарай и Моника Ботеля от испанската трупа „Следобедни приказки” ще запознаят публиката с малко познатата в България професия разказвач на детски приказки. Посредством теория и практически занимания те ще въвлекат присъстващите в света на въображението, ще споделят различни техники за разказване, ще анализират приказки. Мини работилницата, озаглавен „Как да разкажа тази приказка?” започва в 18.00 ч. и е насоченa към актьори, антрополози, преподаватели и родители. В нея може да се включи и всеки, който се интересува от професията на разказвача на приказки.

В Деня на детето 1 юни, от 10 ч. , гостите от Испания ще представят на публиката в градинката пред НДК адаптация по едноименната приказка на Ана Мария Матуте „Страната на черната дъска”. В тази приказка, също като в „Алиса в огледалния свят”, героите преминават през чудния свят на оживели букви и цифри, за да спасят една изчезнала принцеса...

Приказките и други измислици, които се предават устно, се споделят във всяка култура и страна като средство за забавление, обучение, опазване на културата, на знанието и на ценностите. Основните елементи на това изкуство са сюжетът и героите, а също така и гледната точка на майстора-разказвач. Първите данни за разказвачи датират от времето на племената и племенните общности. Историите се използват, за да се сподели едно послание, да се даде магическо обяснение. Те ни служат, за да забавляват, за да критикуват или за да се намерят решения на конфликти. Изкуството на разказването е част от традицията на устното общуване на всеки народ.
Събитието се организира в рамките на Деня на Институт Сервантес, посветен на литературата за деца и юноши. Празникът се отбелязва с разнообразни културни прояви в 28 от Институтите-Сервантес в различни държави по целия свят. В проявите се включват беседи, кръжоци с илюстратори, лекции, куклен театър, приказки за деца и т.н. като всички те са с участието на изтъкнати представители на детската и юношеската литература в Испания.
Събитието е с осигурен превод от испански на български език.

Ботаническо ателие в Университетската ботаническа градина (на паметника "Левски")

сряда, 18 май 2011 г.

Пол: мъжки. Месторождение: Китай. Настоящ адрес: Докторската градина

Знаете ли къде в София расте блатният кипарис, който може да вади корените си на метър над водата? А връстникът на динозаврите гинко билоба? Махалебката и мъждрянът? Какви плодове дава песъкинята? Коя е единствената неотровна част от тиса?

Ботаниката открай време е била изключително аристократично занимание - удоволствието да знаеш имената на растенията е свързано със способността да ги извикаш в ума си винаги, когато имаш необходимостта да се разходиш в своята вътрешна градина. А да научиш името на дърво, под което се разхождаш всеки ден, е като да завържеш познанство с интересен, сдържан съсед с мълчалив темперамент и необичайно потекло.

В този смисъл се оказа, че любимата ни Докторска градина е истински екзотичен квартал - нейните обитатели са заселени там по времето, когато тя е била част от ботаническата градина на Софийския университет, негов арбореум, и е прехвърлена на общината тогава, когато СУ вече не е можел да се грижи за нея. Много от дървесните видове са внасяни от Северна Америка по време, когато тамошната флора е била нещо доста екзотично за нашите ширини. Други са представители на т.нар. лонгозни гори като тези, които се срещат у нас покрай устието на Камчия или Ропотамо. Имат своите странности, характери, истории и легенди - но са практически непознати дори за хората, които ежедневно водят децата си да играят под тях.

Така по време на ботаническата обиколка, организирана в рамките на Софийския фестивал на науката, с любопитство научих, че голямото дърво до катерушките (същото, чиито корени бяхме нарочили за дом на зайчето Питър и две лета с Ането оставяхме солети до една дупка в коренището) всъщност се нарича махалебка и е вид череша (наистина смайваща с размерите си :)), а това, което Ането мислела за "бивша бреза"(!!!), всъщност било сива топола - опасна след двайсетата си година, ако е засадена чрез резник от хората, но не и ако е поникнала сама. Че гинкото бива мъжко и женско, а онова прекрасно розово дърво в горния край на градината е рожков, жертва на несправедливо обвинение в съучастие в самоубийството на Юда, тъй като въобще не е растял в Близкия Изток по това време.

Сърдечни благодарности на гл. ас. Евгени Цавков от Лесотехническия институт, който ни разказа всичко това и още много неща, половината от които обаче забравих; би било прекрасно да има повече информация в самата градина, например под формата на ботанически "паспорти" като табелки до самите дървета.

Блатен кипарис. Когато наистина живее сред блата, може да повдига корените си на метър над водата.


Моливно дърво. Едно време индианците си правели от него колиби, а белите им ги изкупували и правели от дървесината му моливи.


Гинко билоба - уникално дърво без живи родственици, връстник на динозаврите, както побърза да каже Анчето :) Има мъжки и женски дървета, като тези в Докторската градина са господа, а не дами.


Попрецъфтяващият рожков, прясно реабилитиран по библейска линия :)


Корените на махалебката, познати още като къща на зайчето Питър :). Името внушава характер :)

неделя, 8 май 2011 г.

Картонен град от Вики Книш


А ето и нещо интересно за деца от програмата за възрастни през юни. Ефирни, вдъхновяващи, възпроизводими в детската стая, картонените градове са създадени, за да огъват въображението във всевъзможни посоки.
Самата Вики Книш е интересен художник, илюстрирала "Близо до бебето" на Василена Доткова и създала графичния дизайн за различни инициативи на "Горичка", както и много интересни късометражни филми. Повече нейни неща могат да се разгледат тук, а има и много интересен блог :)



Списание "Едно" пише за града на Вики Книш:
"Картонен Град е фантастично място, материализирано с картон, маркери и човешки ръце. Това е място, в което ще откриете картонен лабиринт, картонено кафене, асансьор, местни жители – картонени чудовища, парк, часовник и господин с бомбе. За пристрастените шофьори е предвиден специален картонен паркинг с избор от картонени автомобили. Една от важните забележителности на Картонен Град е световно известния Картонен куклен театър, в който ще изиграят представленията си Мила Балева и Гео Калев. Стикерите в града ще бъдат изрязани от Артелие."
Галерия "Кредо Бонум", ул. "Славянска" 2, 10-18 юни

четвъртък, 5 май 2011 г.

Програмата за м. май

София Хартиен арт фест


Хартията е любимият ми материал - лек, всекидневен и извънредно способен да изненадва, благороден в родството си с книгите, закачлив в роднинството си с книжните лодки, самолетчета и други ефимерни играчки. Фестивалът на хартиеното изкуство не е само за художниците, а за всеки, който обича да измайстори ефимерна играчка от последния лист хартия в бележника си, докато чака на спирката с детето си, за онези, на които им се свиди да хвърлят купищата бумаги от офиса, за еколозите, за библиофилите, за децата.

Открива се: от 3-и май всеки ден се откриват изложби към биеналето в различни галерии.
Програма: тук

Софийски фестивал на науката

Организиран с огромния ентусиазъм на Любов Костова и нейните колеги от Британския съвет. Очаквам с нетърпение детската част, която се надявам да компенсира магарешката кожа, с която нерядко е наметната науката в училищните учебници (и стаи) - поради обстоятелствата лишена от цветовете, миризмите, осезанията и парадоксите на нагледа. Още повече, че повечето експерименти ще се провеждат в без друго любимата ни Докторска градина!
Открива се: на 11-и май.
Програма: тук

Пътешествие в чудния свят на операта

27-и май, Национална опера. Не знам дали ще е добро, ако някой ще ходи, да докладва :)

вторник, 3 май 2011 г.

Бавно време

Обикновено трудните дни карат времето да се точи, леките - да отхвръква.
Покрай бебетата обаче се случва нещо различно - времето, часовникарското време, спира, остава само ритъмът, задвижван лекичко от дъха, в който се вслушваш.