неделя, 27 март 2011 г.

"Хлябовете на света" на Надежда Савова

За съжаление хванахме самия край на курса - правихме индийско роти от Раджастан, но пък изпуснахме етиопския, мексиканския и перуанския хляб... Искрено се надяваме курсът да се повтори, защото Надежда Савова беше изключително интересна - тя е антрополог, който защищава докторат в Принстън, обиколила е сама всички места, за които говори, и е научила рецептите за хлябовете на място покрай другите си антропологични занимания (напр. снимане на научнопопулярен филм за индийската телевизия, покрай който инцидентно открива и скални рисунки на жирафи в една от пещерите - сензационно откритие, тъй като до този момент не е било известно, че в миналото в Индия е имало жирафи).
Преди и след месенето гледахме и слушахме за района, от който идва рецептата за хляба - Раджастан, "щатът на принцовете", както и християнския щат Керала, откъдето пък са обредните коледни хлебчета. В крайна сметка Ането реши, че непременно ще се запише в курса на Надя по антропология в СУ, като попорасне мъничко :)




Междувременно ще гледаме да посетим "Хлебната къща" в Габрово - място, създадено по инициатива на Надежда, но с помощта на много доброволци, като едновремешните читалища - традиционна къща с огнище, в която хората се събират да общуват, докато месят и пекат хляб. Звучи ми страхотно.

П.С. Другата неделя печене на хлябове няма да има, но пък в същия център - "Естествени идеи" - сме си харесали заниманията "Шерлок Холмс в страната на математиката", така че ако случайно междувременно не се роди бебето, там сме.

събота, 26 март 2011 г.

Пътешествие в страната на дърветата

"Дърветата не са неподвижни. Просто изглеждат така, сякаш са заспали дълбок сън от векове. Изглеждат така, сякаш не мислят за нищо. Момченцето обаче знаело чудесон, че дърветата не спят. Само са малко плахи и необщителни и видят ли човек да приближава, затягат хватката на корените си и притихват. Те малко наподобяват раковините при отлив, които се вкопчват в старите скали всеки път, щом чуят човешки стъпки. Работата е там, че дърветата трябва да бъдат опитомени".

"...Хората, които не умеят да опитомяват дървета, казват, че горите са мълчаливи. Ала свирнеш ли, стига да умееш да свириш като птичка, започваш да чуваш шумоленето на дърветата. Най-първо прозевките и свистящите дихания. Сетне долавяш и други шумове. Тъпи удари, сякаш нейде под земята тупти сърце. После силно пращене, клони, които се изправят с пукот, листа, които затрептяват, стволове, чиито гънки се изглаждат. Най-вече се чуват свирукания, тъй като дърветата ти отвръщат. Това е езикът на дърветата. Ако не внимаваш, като нищо ще си помислиш, че подсвиркват птици. Трявба да кажем, че много си приличат. Само че не свирукат птиците, а дърветата. ... От най-дебелите дървета се носи глухо, неспирно фучене, отекващо чак под земята, подобно кукумявчи вик, неизменно редящ едно и също. Тънките фиданки пък имат сладък гласец, който непрестанно припява и свирука; дори са донякъде досадни, не спират да бъбрят с пискливите си гласчета..."


Едно откритие на Аниния татко - детска книга на нобелиста Ж. М. Г. льо Клезио, току-що появила се в книжарниците.
От онези книги, които стоят в началото на "размечтаването" - отключват едно особено красиво "какво би станало, ако..." и те теглят да дорисуваш този свят или да започнеш да измисляш следващия.


Чудесен поетичен стил, красиви вълшебни рисунки на Анри Галрон. Може да се купи например оттук.

петък, 25 март 2011 г.

Диалог за бъдещето

На 11-и март се проведе среща на различни организации и личности, по един или друг начин въвлечени в дискусията за българското образование - някои като част от официални сдружения, други просто на базата на личния си опит като учители, училищни психолози, родители, ученици. Идеята беше различните страни да имат възможността да се чуят, преди да потърсят заедно някакъв работещ модел (вместо да чакат да им бъде спуснат от държавата).
Записите с изказванията от първата част на конференцията са вече качени в YouTube, ще ми бъде интересно да споделите мнения. Поствам три от записите, другите можете да разгледате сред "related".



Във втората част публиката (над 100 души) беше разделена на различни работни групи, които да споделят и сравняват визиите си по отношение на образованието.

По-подробно разказва за събитието Теодора Георгиева от в-к "Култура" тук.

четвъртък, 24 март 2011 г.

Вивиан Шварц

Още една чудесна илюстраторка, лауеат на тазгодишната Booktrust Best New Illustrators Award :)



Ииииии....

Алис Мелвин

Алис Мелвин е илюстраторка, която живее във всячески любимия ми Единбург. Харесва ми начинът, по който използва щампите и формите, за да създаде един свят едновременно прост и прецизен. Харесвам и закачките, като речника на Нищонезначещите колективни съществителни.

Сърдечно благодаря на Анна Мария Станоева-Георгиева, че ми я показа!


"Нанасяне"
"Нанасяне" е книга тип "акордеон", посветена на вълненията и преживяванията при смяна на дома. Объркващите гънки на книгата отразяват хаоса при пренасянето, когато разопаковате кашони по шкафове и лавици и изследвате новата обстановка. Можете да откриете, че новият ви дом разполага с четири чайника, безкрайни чекмеджета с прибори, но нито една работеща крушка!
Книжката е без думи, издадена е в различни цветове и върви - както можете да се досетите - опакована (в калъфче, нали се пренася :)).


Книжки-коледни топки. На страниците им можете да напишете пожелания, спомени и пр., за да бъдат наистина нещо съвсем лично.

Всеки е чувал за "пасаж риби" или "ято свраки", но какво да кажем за "мрънкало магьосници"?





Изрежи си сам хартиена менажерия :)

вторник, 22 март 2011 г.

Софийски фестивал на науката

От известно време се опитвам да спазя обещанието си да не разгласявам, но вече готвеният от Британския съвет Софийски фестивал на науката е официално обявен :)

Силно се надявам някой да гледа бебето, докато отида на "Наука в пъба", за останалите неща гледам, че се допускат всички възрасти - даже повечето работилници са за предучилищна.

Обявена е концепцията за закона за училищното образование

Хм, ето коня, който идва след каруцата (в случая концепцията, която идва след точилия се една година проектозакон).

Поствам линка и отивам да чета.
От това, което видях резюмирано в медиите, ми допадна единствено ролята на училищните настоятелства при избора на директор. Въобще намирам, че е крайно време на родителите в училище да не се гледа само като на касички.
Друго, което ми прави впечатление на прима виста - делегираните бюджети са коментирани като положителна стъпка. По преки наблюдения те имат по-скоро зловреден характер, доколкото водят до натиск от страна на директорите към учителите да третират учениците като клиенти, които следва да получат исканите оценки, за да останат в училището и да не накърняват бюджета му. Говоря за горния курс, тенденцията се засилва с наближаване на дипломирането.

За други подробности - по-късно.

четвъртък, 17 март 2011 г.

Как станах кака/Как станах батко

Решила съм моят подарък за Ането по случай раждането на сестричето й да бъде книжка; книжка, която разказва за... хм, разностранния и обичайно весел опит на други деца, озовали се в нейното положение :)
Целта на книжката не е да я настрои непременно положително (тя ужасно много иска да става кака и отдавна врънка по този повод), а да бъде жест на внимание към промяната в живота й. Има толкова много книги за новоизпечени майки и татковци, книги със съвети, хумористични книги, книги за всякакви специфични случаи... нека има и една за каки.
Събраните досега разкази могат да се прочетат ето тук, а ако искате да добавите свой, можете да ми пишете :) tochitza@gmail.com

сряда, 9 март 2011 г.

Умножение без уморение!

От днес можете да си закупите новото издание на "Точица" - "Умножение без уморение" на г-н Тео Рема, превод от математически Зорница Христова.

Книгата съдържа трикове за по-лесно умножаване, съответно римувани за по-лесно запомняне (както в "Автобиография" на Бр. Нушич), плюс по две страници задачи за разгрявка :)


Тео Рема е известен писател от страната Математика. Автор е на приключенския роман “Откраднатата хипотенуза”, на поемата в стихове “Под дробната черта” и на цикъла басни “Лисицата и триъгълникът". В свободното си време отглежда квадратни корени.

Книгата е вече налице в "Нисим" и "Български книжици", скоро и по други книжарници :)

Из книжката:
Ако някой попита
колко точно копита
имат триста и трийсет коне,
би било твърде скучно
и съвсем ненаучно
да броиш десет дена (поне!).
А ако пък по четири
не си спомняш отчетливо
как да сметнеш без грешка от раз,
един прелюбопитен
номер чифтокопитен
би могъл да приложиш във час:

Ако трябва по четири
нещо да умножаваш,
пробвай лесния начин:
два пъти удвояваш!

На котака гащи :)

Понеже се наложи да вляза по спешност в Окръжна болница, без емфие (нет) на самотния остров, но пък с принудително гледане на телевизия от 6 до 24 часа, което правеше невъзможно всякакво писане, превеждане, да не кажа и мислене, най-сетне се хванах да изпробвам чорапените и ръкавичкови кукли, на които се каня от няколко месеца :)
Днес ме изписаха (стискайте палци да не се налага повече до термин), тъй че ето резултата:



четвъртък, 3 март 2011 г.

Направи си сам - картинни кубчета!

Една страхотна идея от Naef. По-нетърпеливите да чакат доставки от чужбина могат да боядисат налични кубчета с боя за черна дъска от "Импресия".
Така детето може да нарежда не чужда, а собствена картина... или такава, нарисувана от по-голямата му сестра :)

П.С. Разгледайте и другите продукти на Naef... като строителния комплект "Баухаус"... или дзен дъската, на която се рисува с вода :)

3 март

Честит 3-и март :)
Не съм от хората, които биха си сложили знаме на балкона, нито биха поствали подобни картинки по форумите, както виждам, че се прави.
Леко ми е неудобно от задължителния патриотизъм, който изискваме от българите в чужбина, както и от куртоазните похвали, които медиите ни очакват от чужденците.
Изтръпвам, когато национализмът се смеси с ксенофобия.
Церемониите, зарята, политическо-патриотическите речи и шествия ми идват "свръх".

И все пак, от друга страна, изпитвам остър недостиг на автентични прояви на патриотично чувство. Каквото би било например ангажирането на държавата да изисква от националната си телевизия да се държи като истинска обществена такава, с ангажимент към гражданите, а не като по-неумелия брат на комерсиалните. Вчера например научих, че след дългогодишни обяснения, че пари за българско детско предаване няма (що да създаваме качествен собствен продукт, купуваме каквото е най-евтино и толкоз), сега е пуснат конкурс за външна продукция, спечелен от... Мюзик Айдъл Кидс. Малко повече патриотизъм тук би означавал създаване на добре промислено, истински забавно и полезно предаване, насочено към българските деца, а не направено за новозеландските и прекупено от нас.

Или отношението към образованието - на всички нива. От години няма ясна визия защо въобще имаме образование, какво искаме да постигнем с него, какви способности искаме да развиваме и как. Или... смятаме, че и след двайсет години няма да имаме индустрия, за която да са необходими образовани кадри, и затова всеки лев, който вложим в образованието, е нахалос, та държим отрасъла колкото да се каже, че имаме такъв? Показателно е отношението към БАН и СУ, но също и неразбориите около новия закон за училищното образование, в който под "визия" се разбира как точно класифицираме училищата.
Напълно в традициите на възрожденската просвета, няма що.

Или отношението към историята - автентични археологически находки се оставят на иманярите и природните стихии (вж. храма на Кибела в Балчик, или разпитайте как точно се изнасят праисторически селища при строеж на магистрала, или какво става с находките, за чието разкриване ЕС дава пари, но пък българската държава не финансира консервацията и излагането). В същото време се строят фалшиви такива (вж. осемдесетарските крепостни стени на Царевец и новостроящите се на Трапезица) и тези очевидни бутафории се пробутват като доходоносна "автентика".

Мога да продължа. Но накратко - не ми е хубаво на този празник сред толкова патриотарство и толкова малко патриотизъм.

сряда, 2 март 2011 г.

Честит рожден ден, Dr Seuss!

Човекът, чието необичайно чувство за хумор и езиков усет направиха книгите за прохождащи читатели на английски ужасно забавни. Харесвам привидната свобода, с която оставя звънките рими да теглят сюжета, и все пак ясно разпознаваемия вкус, с който винаги стига накъдето си е наумил.
Класическата закуска "Зелена шунка и яйца":

и любимото ми "Oh the Places You'll Go"

вторник, 1 март 2011 г.

Честита баба Марта :)


Да ви е пролетно, нищо, че климатично сме по-близо до сурвачката :)
Специално обръщение към баба Марта от Бийтълс:


Hold your head up, you silly girl,
see what you've done ...