вторник, 1 ноември 2011 г.

Ноември

Гората бе натежала от дъжда, а дърветата стояха съвсем неподвижни. Всичко бе изсъхнало и загинало, но долу от изгнилата земя със страшна сила поникваше тайната градина на късната есен, една чужда растителност от бледи набъбнали растения, които нямаха нищо общо с лятото. Голите боровинки бяха жълтозелени, а червените - с цвят на кръв. Спотаени лишеи и мъхове започнаха да се разстилат като голям мек килим, докато завзеха цялата гора. Навсякъде искряха нови ярки цветове, цялата земя бе изпълнена с блестящи червени калинки. Папратите обаче бяха черни.
У Снусмумрик се появи желание да пише песни.

Из "В края на ноември", Туве Янсон

1 коментар: