вторник, 11 октомври 2011 г.

Guerilla gardening


Докато ми хрумне да бучна няколко луковици не само на своя балкон, а и на едно място до блока, дето все ми боде очите с грозотата си, докато осъществя плана си - и една приятелка ме светна, че това нещо си имало име, че и световно движение :)
Няма да сме първи, значи, но толкова по-добре :)

Аз съм много пишман градинар. Обожавам да садя цветя, но забравям да ги поливам, добре, че са домашните да ги спасяват. Веднъж братовчедка ми ми подари един кактус, като каза, че питала в магазина кое цвете издържа на най-лошо отношение. Вариантът с луковиците обаче има предимството, че ще си ги полива дъждът.
Вярно, че мястото не ми принадлежи, но кога нещо ни принадлежи истински?
Пробвайте, упражнението е приятно най-вече за този, който го прави. Успокоява ума, който си намира една точка извън къщи, за която да си мисли и да му е хубаво. Може да поникне, може да не поникне, може да го стъпчат или скъсат, а може пък да не го стъпчат и скъсат. Обаче цяла зима ще гледате мястото и ще си представяте цвете.

Луковиците от лалета струват 40ст. на Женския пазар, от нарциси са 60ст., за кокичетата не помня. За да ги посадите, мушнете в джоба си торбичка с една лъжица и найлонови ръкавици, направете дупка горе-долу двойно колкото луковицата, пъхнете я вътре с коренчетата надолу и засипете с пръст.
А... и ето линк към движението "Guerilla Gardening". Използват и семена за цветя, звучи интересно, но изисква разходка до някой градински център... или може би има онлайн?
Eто и в Глазгоу, тук са пробвали и с луковици.

Няма коментари:

Публикуване на коментар