понеделник, 10 октомври 2011 г.

Второто бозайниче

По принцип избягвам да давам акъл за отглеждането на бебета - едно, че се смущавам колко лесно се влияем от "моди" в тази уж тъй естествена област, и друго, че широките приказки могат да подведат някого, чийто конкретен случай съвсем не познавам.

Чудех се например колко от нещата, които работеха при Ането, ще ми вършат работа и с Ния; какво ще искам да променя и какво ще се окаже валидно осем години по-късно.
В крайна сметка открих, че съм обобщила купищата съвети до два-три основни принципа. Логиката им търся в самата природа.

1. Хранене. Еволюционно погледнато, предимството на бозайниците е, че майката осигурява храната на бебето, докато поотрасне. За целта тя не спазва режим, не си купува приставки, не мери малкото коте, сърне, лъвче и пр. преди и след хранене. Просто му дава да суче, когато й се стори гладно.
Помнех, че първият месец е малко трудно, а после изобщо не го мислиш. Така си е и този път. При съмнения проверявам в сайта на ЛЛЛ, защото дават проверени от практиката съвети.
2. Сигурност. В природата бебетата, които останат без майки, най-често загиват (редки са видовете като слоновете например, които осиновяват чужди деца). Развитието на човешкия вид е протекло много по-дълго сред дивата природа, отколкото в уютни и заключващи се апартаменти. Нищо чудно, че бебето плаче, когато се събуди самичко и дълго време не види никого. Ако постоянно вижда - и от време на време докосва, защото осезанието е по-важното сетиво на този етап - възрастните, които се грижат за него, то е спокойно, че има кой да го пази. Не е нужно непременно да го разнасяте със слинг, докато белите картофи, да кажем. Ако сложите столчето му в кухнята, така че да гледа към вас, и от време на време му говорите и го гъделичкате по ходилата, това обичайно е достатъчно.
Нощем то не ви вижда, затова иска да ви помирисва, да усеща топлината и допира. Ако се събуди и се усети само, плаче - и като отидете при него, се успокоява, като държи ръката ви. Най-много му харесва да спи залепено до майка си; за да не се страхувам, че ще смачкам Ния, просто я вдигам на нивото на главата си или я изчаквам да заспи дълбоко и я прехвърлям в креватчето, което е залепено до моето легло. Откак се е родила Ния, не съм будувала нито една вечер.

Тези неща са толкова прости, че ми е неудобно да ги споделям - но пък вършат толкова хубава работа, че ще се радвам да са полезни на някого. Във всеки случай бих ги казала на дъщерите си, като имат деца.
Фактът, че имам суперспокойно бебе, каквато беше и кака му, не се дължи на никакви особености на моя темперамент, нито на особено безпроблемна бременност (мъкнах, например, магнитни черни дъски по училищата да играем с децата "Направи си сам приказка", обикалях по разни семинари, към края ми беше доста трудно, преносвах и пр.). Просто обикновена логика.

Няма коментари:

Публикуване на коментар