понеделник, 22 август 2011 г.

През девет локви в десета

Ако сте обръщали внимание с колко клишета обикновено е напоена българската литература за деца (като изключим Радичков, Валери Петров и няколко съвсем млади автори), ако сте потръпвали от поредното скудоумно пресягане към познатата формула "умиление плюс поучение", вероятно вече познавате добре изключенията.
Стихотворенията за деца на Виктор Самуилов са ярки, защото са извънредно честни; те не просто засягат съвременни теми - нещо едновременно важно и изключително хлъзгаво, предвид многото профанизирани примери в съвременната литературна ширпотреба, - а говорят открито за нещата, които се виждат през погледа на съвременното дете. Скандалът между родителите, привързаността към напуснатото жилище, примамливостта на виртуалния свят, безгласният вуйчо, опитът на детето да изглежда като страдалец, за да му бъдат простени белите - разказани закачливо, но без замитане под килима и "изфалшивяване" на четящия ги глас.

Книгата беше представена на "София диша" на "Ангел Кънчев" - за мое недоумение заедно с книга на дядо Пънч, когото заобикалям на широка дъга.


Няма коментари:

Публикуване на коментар