неделя, 14 август 2011 г.

Стената


Току-що отмина годишнината от построяването на Берлинската стена. Не знам казвали ли сте на децата си за нея, и въобще за страната ни преди 1989, и какво. Ако сте опитвали, сигурно знаете колко е трудно - и не само защото всяко дете е дотолкова родено в своя свят, че не може да си представи всичко да е тотално друго - извън битовите неща, извън верото и сайдера. Още по-трудно е, ако човек не иска да говори в клишета, ако потръпва и от омразата, и от носталгията (имам предвид носталгията по строя, носталгията по детството е друга работа). Ако иска да обясни, като се пази да наложи възгледите си, защото намира това за лош вкус, особено когато се касае за политика. Ако сам е бил твърде малък, за да има политически възгледи.

И все пак децата трябва да знаят, най-малкото защото един ден ще искат да разбират своите баби и дядовци, а ще им липсва ключът към тях; ще искат да разбират и нас, а няма да знаят откъде идваме; ще искат да знаят защо страната им е такава, каквато е, а ще им липсват опорни точки. Защото наистина мисля, че стените трябва да падат.

От доста време се опитвам да се сетя за една чешка книга с комикси (доста "арт", впрочем), които разказват за онези времена по достъпен за деца начин.От гледната точка на баща, който разказва на детето си за детството си в Чехословакия. Е, сега я открих. The Wall, Peter Sis, Barnes&Noble. Със сигурност ще има и несъгласни с нея, но във всеки случай е добре направена и добър повод за разговор.



Няма коментари:

Публикуване на коментар