неделя, 7 август 2011 г.

В Ботаническата


На връщане туристът оставя саковете и казва: бях тук, и тук, и там, видях това и онова. Понякога толкова бърза да "отметне" поредната забележителност, че може да мине през чудни места, без те да успеят да го засегнат, да му покажат аромата си, да му дадат от спокойствието и радостта си.

Удоволствието да се връщаме в Ботаническата градина сезон след сезон, да я виждаме със сняг по магнолиите, с есенна шума по ручеите, да я обитаваме, макар и за няколко часа, според замисъла й - като място за вглъбяване, четене, рисуване, за връщане към себе си.

Да търсим бонбоненото дърво, да подреждаме падналите листенца от рози, да рисуваме от "полунатура", да погледаме как бебето спи до лилиите. Да я споделим с приятели.

Роза "Уилям Шекспир" е червена, с гъсти кичести цветове.
Много трудно намерихме бонбоненото дърво, защото някой вече беше обрал бонбоните :) Всъщност дръжките би трябвало да издават бонбонен аромат, но май не им беше сезонът.
А това са снимки, правени от Ането:





1 коментар:

  1. Деликатност, споделеност - част от нещата, които търсим. Градините, и то тези далечните, от които пазим хубави спомени и ни карат да ги преоткриваме..

    ОтговорИзтриване