четвъртък, 2 юни 2011 г.

Разказвачи на приказки


Прочетената приказка е винаги една и съща; разказаната никога не се повтаря дословно. Четецът гледа книгата; разказвачът гледа децата, на които говори. И макар да обичам точните думи на любимите си автори, също толкова мило ми е да си спомня как дядо ми заспиваше по средата на разказването и, събуден енергично от нас двамата с брат ми, продължаваше нататък... съвсем друга приказка.

Бих искала да живея в страна, в която съществуват професионални разказвачи на приказки; тяхното препитание само по себе си показва, че обществото като цяло е убедено в необходимостта да се разпалва въображението и да се предизвикват умовете на децата; във важността и на литературата, и на живия контакт. Разказвачът на приказки прилича по малко на кукловода; но за разлика от него не е на сцена, не е йерархично разделен от своята публика. Той има много роли - и добрият, и лошият, и глупавият, и разказвачът, та дори и декорът понякога; накратко, той може да бъде човекът - приказка.

Две професионални разказвачки от Испания - Силвия Маскарай и Моника Ботеля - представиха на 31-и май вечерта своето изкуство в Институт "Сервантес". Пред публика от учители, студенти от НАТФИЗ, актьори, родители и просто любопитни и обичащи приказките хора те разнищиха различните страни на разказвачеството, в което всичко има значение - от избора на приказка и разделянето й на логически части през собствения външен вид (черни фланелки, черни сака с много джобове и никакъв грим, нищо, което да се натрапва) до видовете онагледяване (рисунки, пластелин, колажи от уж случайно намерени материали, кукли и пр.) и звуковите ефекти ("тема" на героя, на действието, лайтмотив, изпяване на самата приказка като при трубадурите и пр.). След като поканиха четирима участници от публиката да помислят и представят походката и жестовете на даден герой от "Страната на черната дъска" на Ана-Мария Матуте, те разиграха в продължение на десет минути, енергично, напрегнато, смешно, патетично и въодушевено едно-единствено изречение от книгата: "И тогава буквите оживяха".

Мисля, че точно в това изречение е и целият дух на разказвачеството.

Няма коментари:

Публикуване на коментар