събота, 26 март 2011 г.

Пътешествие в страната на дърветата

"Дърветата не са неподвижни. Просто изглеждат така, сякаш са заспали дълбок сън от векове. Изглеждат така, сякаш не мислят за нищо. Момченцето обаче знаело чудесон, че дърветата не спят. Само са малко плахи и необщителни и видят ли човек да приближава, затягат хватката на корените си и притихват. Те малко наподобяват раковините при отлив, които се вкопчват в старите скали всеки път, щом чуят човешки стъпки. Работата е там, че дърветата трябва да бъдат опитомени".

"...Хората, които не умеят да опитомяват дървета, казват, че горите са мълчаливи. Ала свирнеш ли, стига да умееш да свириш като птичка, започваш да чуваш шумоленето на дърветата. Най-първо прозевките и свистящите дихания. Сетне долавяш и други шумове. Тъпи удари, сякаш нейде под земята тупти сърце. После силно пращене, клони, които се изправят с пукот, листа, които затрептяват, стволове, чиито гънки се изглаждат. Най-вече се чуват свирукания, тъй като дърветата ти отвръщат. Това е езикът на дърветата. Ако не внимаваш, като нищо ще си помислиш, че подсвиркват птици. Трявба да кажем, че много си приличат. Само че не свирукат птиците, а дърветата. ... От най-дебелите дървета се носи глухо, неспирно фучене, отекващо чак под земята, подобно кукумявчи вик, неизменно редящ едно и също. Тънките фиданки пък имат сладък гласец, който непрестанно припява и свирука; дори са донякъде досадни, не спират да бъбрят с пискливите си гласчета..."


Едно откритие на Аниния татко - детска книга на нобелиста Ж. М. Г. льо Клезио, току-що появила се в книжарниците.
От онези книги, които стоят в началото на "размечтаването" - отключват едно особено красиво "какво би станало, ако..." и те теглят да дорисуваш този свят или да започнеш да измисляш следващия.


Чудесен поетичен стил, красиви вълшебни рисунки на Анри Галрон. Може да се купи например оттук.

1 коментар:

  1. Вълшебен откъс! Благодаря за откритието. Ани

    ОтговорИзтриване