четвъртък, 3 март 2011 г.

3 март

Честит 3-и март :)
Не съм от хората, които биха си сложили знаме на балкона, нито биха поствали подобни картинки по форумите, както виждам, че се прави.
Леко ми е неудобно от задължителния патриотизъм, който изискваме от българите в чужбина, както и от куртоазните похвали, които медиите ни очакват от чужденците.
Изтръпвам, когато национализмът се смеси с ксенофобия.
Церемониите, зарята, политическо-патриотическите речи и шествия ми идват "свръх".

И все пак, от друга страна, изпитвам остър недостиг на автентични прояви на патриотично чувство. Каквото би било например ангажирането на държавата да изисква от националната си телевизия да се държи като истинска обществена такава, с ангажимент към гражданите, а не като по-неумелия брат на комерсиалните. Вчера например научих, че след дългогодишни обяснения, че пари за българско детско предаване няма (що да създаваме качествен собствен продукт, купуваме каквото е най-евтино и толкоз), сега е пуснат конкурс за външна продукция, спечелен от... Мюзик Айдъл Кидс. Малко повече патриотизъм тук би означавал създаване на добре промислено, истински забавно и полезно предаване, насочено към българските деца, а не направено за новозеландските и прекупено от нас.

Или отношението към образованието - на всички нива. От години няма ясна визия защо въобще имаме образование, какво искаме да постигнем с него, какви способности искаме да развиваме и как. Или... смятаме, че и след двайсет години няма да имаме индустрия, за която да са необходими образовани кадри, и затова всеки лев, който вложим в образованието, е нахалос, та държим отрасъла колкото да се каже, че имаме такъв? Показателно е отношението към БАН и СУ, но също и неразбориите около новия закон за училищното образование, в който под "визия" се разбира как точно класифицираме училищата.
Напълно в традициите на възрожденската просвета, няма що.

Или отношението към историята - автентични археологически находки се оставят на иманярите и природните стихии (вж. храма на Кибела в Балчик, или разпитайте как точно се изнасят праисторически селища при строеж на магистрала, или какво става с находките, за чието разкриване ЕС дава пари, но пък българската държава не финансира консервацията и излагането). В същото време се строят фалшиви такива (вж. осемдесетарските крепостни стени на Царевец и новостроящите се на Трапезица) и тези очевидни бутафории се пробутват като доходоносна "автентика".

Мога да продължа. Но накратко - не ми е хубаво на този празник сред толкова патриотарство и толкова малко патриотизъм.

7 коментара:

  1. Много точно отразява и моите противоречиви чувства по повод днешния празник, благодаря!

    ОтговорИзтриване
  2. Не виждам с какво знамето на терасата има отношение с ксенофобията...

    Патриоти трябва да бъдем 365 дни в годината (ако сме решили да сме такива), а патриотари (ако има такава дума) - няколко пъти по празниците ... и да си развеем байряците :)

    ОтговорИзтриване
  3. Не, не смятам, че са едно и също.
    Просто обяснявам защо не слагам.

    ОтговорИзтриване
  4. По повод израза"обичам Родината,не държавата",ще добавя,че днес съм патриотично настроена заради Родината и ми харесва знамето на видни места!
    Благодаряза коментарите относно образованието!Хубави почивни дни!

    ОтговорИзтриване
  5. много съм съгласна! изкуственяк е този патриотизъм веднъж годишно. освен това ми се иска да празнувам масовото оглупяване и ентусиазъм на хората на 20 април през 76та година. оттогава не се е повтаряло това!

    ОтговорИзтриване
  6. "не ми е хубаво на този празник сред толкова патриотарство и толкова малко патриотизъм" - подписвам се като съавтор!!!
    Всъщност май само тук виждам смислен материал по темата 3 Март и : Моите почитания,Точице!
    /от троха /

    ОтговорИзтриване
  7. Ееееее, то един празник ни е останал, а вие дори и на него не се радвате :( Смятам, че критиката е малко прекалена :(

    ОтговорИзтриване