неделя, 6 февруари 2011 г.

Дяволът на числата



Одобрявам практиката в събота и неделя да е слънчево. Благодарение на тези така препоръчителни температури вчера се размотавахме дълго из центъра и се озовахме на площад "Славейков" в два и половина, когато ни хрумна да проверим дали детският отдел на Градска библиотека още работи. Работеше, имахме 10 минути. Вмъкнахме се да вземем липсващата ни "Мери Попинз в парка", която аз по чудо не купих половин час по-рано.
Вече на излизане забелязах залата зад бюрото на библиотекарката, където се оказа, че книгите са подредени по области... или предмети... не съм сигурна как да ги нарека. Ето къде беше атласът на Янош, който търсих напразно в немската част. В раздела за обществени науки имаше книга за осиновяването, което ми се стори много интересно, но наистина не вървеше да бавим повече хората в събота следобяд, така че се отправих към математическия раздел (доста тъничък и смесен с друга тематика като теория на цветовете, примерно), мернах "Дяволът на числата" на Ханс Магнус Енцербергер, която бях набелязала още миналата година в един немски сайт и дори не знаех, че е излизала на български, и успях да я запиша малко преди библиотекарката да си изключи компютъра.

Оказва се, че книгата е от две години на пазара, макар че почти не се е говорило за нея; в Германия, доколкото разбирам, е една от най-известните книги в този жанр. Зачитайки я, стигнах до няколко извода - първо, наистина е много увлекателна и числовите главоблъсканици, които съдържа, са ми интересни.
Второ, не е много за деца от началния курс, които все още овладяват самите основи на математиката - т.е. макар езикът й да е много земен и забавен ("корен квадратен", да речем, е заместено с "ряпа"), по-малките деца биха се постъписали от едновременното въвеждане на няколко поредни операции, които им предстои да учат по-натам.
Книгата обаче е идеална за дете в прогимназията, което вече има интерес към математиката, ходи по олимпиади и пр., умее да мисли логично и има нужда от предизвикателство.
За такова дете тя би могла да бъде преходът от решаването на поставени от друг задачи (чрез прилагане на теоремите от учебника) към самостоятелно търсене на математически симетрии и скрита логика, онази хармония на числата, която странно се доближава до музикалната и прави науката привлекателна сама за себе си, а не като инструмент за влизане в това или онова учебно заведение.
В този смисъл, ако ви трябва книга, която да улесни детето ви в работата със стандартния училищен материал, вземете друга.
Но ако познавате наистина даровито в тази област дете, струва си да му подарите тази книга - не се знае къде може да го отведе.

P.S. Проверих - в рецензията от Publishers Weekly в Амазон наистина пише, че е за над 11-годишна възраст. Значи мога да си я дочета и да оставя детето на мира с Мери Попинз :)

2 коментара:

  1. Виждала съм я в Пингвините многократно и все не успявам да заделя пари, подмамена от нещо друго. На разгръщане ми направи приятно впечатление ... няколко пъти :)

    ОтговорИзтриване