четвъртък, 20 януари 2011 г.

Ви Харт и матемузиката


В подходящо именования ресторант "Tiny Thai" малка масичка с размер 70х70 бе отрупана с чайник, две чинии къри, купичка супа, две чаши чай, две чаши вода, чиния с две яйчни рулца, чиния салата и iPhone.

За повечето хора това би било просто един трудносмилаем обяд.

За Ви Харт това беше маса, пълна с математически предизвикателства.
- Тук се крие задача за вместимост - каза тя. - Ако си свикнал да мислиш за такива неща, почваш да ги виждаш навсякъде. От векове насам математиците разсъждават усилено по въпроса как да се съберат максимално компактно в дадено пространство разни неща от типа на купчини портокали. Тук задачата се усложнява, защото можем да оставим нещо да стърчи от ръба. Значи условието се променя, тъй като вероятно ще искаме да разположим по-големите неща близо до ръба, за да може по-голяма площ да стърчи без опасност да падне.

Миз Харт - рожденото й име е Виктория, но тя отдавна е отрязала последните шест букви - има дръзка професионална амбиция: тя иска да направи математиката готина. Нарича себе си "специалист по забавна матемузика" - нестандартен избор с привидно ограничени възможности. И през по-голямата част от двете години след завършването на университета "Стоун Брук" изгледите й за професионален успех в тази ниша наистина изглеждали мижави.
И тогава, през ноември, публикувала в YouTube видеоклип за драскулките в час по математика, в който недоволството от начина на преподаване на този предмет в училище се съчетавал с ярко представяне на математиката като изкуство.

Скорострелните обяснения зад кадър започват така: "ОК, представете си, че седите зад моя чин в час по математика и трябва да учите за eкспоненциалната функция, само че ви е трудно да мислите за нея, защото за жалост часът ви по математика не е особено увлекателен".

Камерата не показва лицето й, а само ръцете, които драскат в тетрадката. Тя говори за двоични дървета, за Херкулес, който отсича главите на митическата хидра (от всяка прерязана шия порастват нови две глави, което е в основата на двоичните дървета) и за една фрактална схема, известна като "Триъгълникът на Серпински".

Публикува друг клип за рисуването на звезди (всъщност за геометрията и многоъгълниците). После друг за змиите (който води до теорията за графите - "предмет твърде интересен, за да бъде включен в повечето училищни програми", казва тя). И друг за простите числа. ("Не забравяйте - ние използваме прости числа, за да говорим с извънземните. Не си измислям".)

Видеоклиповете се препращат от човек на човек, гледат се хиляди пъти.

“Ти > Чък Норис”, прехласва се фен на страницата й в YouTube .

На пръв поглед нейната страст по математиката може да изглежда странна и неочаквана. Завършва музика и никога не е взимала курс по математика в колежа.

От друга страна връзката между изкуство и математика е част от семейния бизнес. Баща й Джордж Харт прави скулптури, базирани върху геометрични форми. Основната му работа до миналата година е била като преподавател по компютърни науки м "Стоуни Брук"; сега е директор на експозициите в "Музея на математиката", който трябва да отвори врати в Манхатън догодина.

През лятото, когато била на 13, Ви Харт отишла с баща си на конференция по изчислителна геометрия.
- Веднага се прехласнах - казав тя. - Беше толкова различно от училище, където повтаряш едно и също и никой не се вълнува от нищо. Всяко събиране на ентусиасти е забавно, все едно с какво се занимават. В този случай се занимаваха с математика.

След като завършила музика - в последните класове композирала и дирижирала музикална пиеса от седем части, базирана на седемте книги за Хари Потър, - не можела да се фокусира върху едно нещо или да си избере "чекмедже", в което да пасне на някакъв тип "нормална" работа.
- Ако искам да прекарам една седмица, режейки плодове във формата на многостени, значи ще прекарам една седмица, режейки плодове на многостени, а къде ще намеря работа, която да ми позволи това?

Всъщност наистина нарязала въпросните плодове, а снимките и инструкциите качила на уебсайта си, vihart.com.

Из статията за Ви Харт в "Ню Йорк Таймс", благодаря за линка на Ели Иванова.

Клипът за безкрайността:

2 коментара:

  1. Съжалявам, че първият ми коментар в този толкова симпатичен блог е почти заяждане, но ми се струва, че се налага. Няколко публикации по-рано си написала "Миналата година преподавах превод на трети курс английска филология." Обаче за тази статия не си си подготвила домашното :)
    "Експонентната функция" е "експоненциална функция", дърветата са двоични, не бинарни (макар че не бих се учудил, ако вече и бинарни им викат - типично за движението на езика напоследък и за специализирания език от край време), а теорията е на графите, не на графиките.
    Иначе нещата, които си публикувала и съм чел, определено ми харесват.

    Боян

    ОтговорИзтриване
  2. Искрено благодаря за поправките. Да, наистина малко набързо писах вчера и гледах само речник вместо специализирана литература, както си му е редът. Хубав ден!

    ОтговорИзтриване