неделя, 9 януари 2011 г.

За позитивизма


Нямам нищо против оптимизма по принцип, но не и задължителния оптимизъм, не и задължителния социален оптимизъм, според който твоите проблеми са въпрос на нагласа, а не на някакво активно действие.
Впрочем цялата серия е интересна, не само заради илюстративния стил. Вижте и The Powers of Time.

3 коментара:

  1. Бях чел и гледал доста подобни неща и всичките бяха малоумни(по-малоумни дори от това, което имаха претенцията да критикуват). Очаквах и това да е същото, но после видях, че удря право в целта - "The Secret" и т.н. - приятна изненада. И после го обърна на политика ... и пак се изравни с предишните простотии, които бях чел. Колкото и да ми е антипатичен Буш и външната му политика, да обвиняваш позитивното мислене за това е абсолютно изсмукано от пръстите. Доколкото знам "позитивизъм" означава да очакваш най-добрия (или поне по-добрия вариант) и то според нейните думи без да се налага да предприемаш действия т.е. в случая с Ирак слепия оптимизъм би означавал "Няма нужда от война, ще поговорим, ще плеснем с ръце и ще се прегърнем", а не "Да избием сума народ, щото най-вероятно те ще ни избият". Така, че Буш може преспокойно да използва примера с леопарда в своя ползва. + това по дефиниция консерватизма е свързан с песимизъм. А, колкото до примера с кризата основна роля в Голямата депресия играе паниката - пак примера с леопарда. Съгласен съм, че трябва да се стремим към реализъм, но за съжаление този, който се опитва "да види какво всъщност се случва" е първият, който ще бъде изяден, ще оцелеят най-податливите на страх и паника, често най-малко използващи разума си. А проблемите, за които говори Ms Еhrenreich се пораждат именно от тази липса на разумност.

    ОтговорИзтриване
  2. За Буш не съм компетентна, имам естетическа непоносимост :)
    Но по отношение на безработицата съм абсолютно съгласна, че е цинично да кажеш на човек, който току-що е бил съкратен, че проблемът е в главата му. Или на човек като баща ми, който търси работа от две години и навсякъде му казват, че на неговата възраст не искат хора...
    За мен политическият момент е в това, че в миналото големите социални проблеми като масовата безработица са водели до големи социални промени - а сега "задължителният показен оптимизъм" всъщност води до депресия и чувство за безизходица на индивидуално ниво, но не и до сериозни последици.

    ОтговорИзтриване
  3. Аз пък мисля, че в България сме много далече от този тип американски позитивизъм, който авторката (с право) критикува. Но си мисля също, че известна доза от него би ни бил доста полезен, защото тук мрънкането и оплакването са нещо като национален спорт. Не говоря за възрастните хора, които са в истински тежко положение. Говоря за млади и средно млади хора, които се движат с усещане за безнадеждност и пълна липса на вяра, че промяната на статуквото е и в техните ръце. Положителното отношение към света се отглежда и възпитава много трудно. Талант е да можеш да филтрираш негативизма и трудностите, които са навсякъде и да откриваш поводи за радост. Много по-лесно е да се оставиш на битовизмите да те затиснат, на новините в 8.00 да те психират, на съседите да те отчаят с чалга... Да бъдеш позитивен в България е истинско предизвикателство. Но си заслужава усилието.

    ОтговорИзтриване