неделя, 30 януари 2011 г.

America’s Top Parent


Статия в сп. "NEWYORKER" по повод най-дискутираната книга за възпитанието в момента в САЩ - "Battle Hymn of the Tiger Mother" на Ейми Чуа, в която дъщерята на китайски емигранти твърди, че азиатските майки превъзхождат западните, тъй като не си губят времето в мекушавост и самозалъгване, а налагат твърдо волята си на децата, що се отнася до образованието.
Чуа твърди, че нейните методи - скандални на фона на развитието на американското образование от последните години - са начинът да постигнеш резултати. Твърденията й предизвикват вълна от интерес (и негодувание), до голяма степен в контекста на азиатския икономически възход. Интересно ми е какво мисли българският читател, който със сигурност поне веднъж се е сблъсквал с образователни методи, подобни на тези на г-жа Чуа. Прочитайки, че тя избира на какъв инструмент да свири всяко от децата й и следи да се упражняват поне по два часа на ден, не можах да не си спомня как дядо ми записал майка ми на цигулка, а после й срязал гуменките, за да не може да си губи времето с баскетбол. Забраната за "гости с преспиване" едва ли би била нещо, което би се сторило скандално на децата от моето поколение - просто нямаше такава практика. Амбицията да направиш детето си свръхконкурентно отличава много от днешните родители.

Впрочем, преди да коментирам, ето линк към статията в "Нюйоркър" и към откъс от самата книга "The Battle Hymn of the Tiger Mother".

5 коментара:

  1. Ню Йорк Таймс имат поне 3-4 статии за Ейми Чуа през последния месец. Аз оттам научих първо.
    Предполагам въпросът се свежда до това кой какъв е и какво иска.
    Да допуснем, че най-важното за родителите е да бъдат децата им щастливи; да имат пълноценен живот. По-добър начин от образованието, не е известен не само на науката, но и на мен. :)
    Образованието, разбира се, не ни прави автоматично щастливи, но ни изгражда, ако не като творци, то поне като потребители на култура. Образованият човек има по-голям шанс да бъде щастлив, защото има повече възможности да открива щастието, и да го открива по-пълноценно. Не е необходимо да свириш на цигулка, за да получиш удоволствие от Бах, но помага. Музикалният слух е нещо което се тренира и изгражда с усилия. Това се отнася и за другите области. В "Интерпретация и свръхинтерпретация" У.Еко пише за поемата "Силви" и как направил семинар със студенти, очаровани също както него от поемата, за да разберат как аджеба авторът е успял да създаде този "ефект мъгла", който доставя такова удоволствие. След като направили и публикували анализа, без почуда установили, че насладата от четенето на поемата дори се увеличил, тъй като читателят е вече способен да открива нови нюанси и нови удоволствия от прочита.
    За някои неща си се иска по-сериозни знания разбира се - в математиката, или за да оцениш изяществото на компютърен алгоритъм. "Programming, like chess, women, and music, has the power to make men happy".
    Мисля, че е ясно накъде бия. Майната и на конкурентоспособността, способността да разбираме и усещаме света е важна. Ето затова е необходим умерено-максимален чанч (в рамките на закона).
    Иначе сантименталните пътешественици биха били на изчезване.

    ОтговорИзтриване
  2. Хиляди коментари има за тази книга вече, въз основа на статии от тук и там. Мисля, че "Wall Street Journal" бяха първите. Интересно, колко ли от изказалите се наистина са я чели? Бих го отчела като пропуска на образованието: да се изказваш за книга, която не си чел. Затова на този етап ще си замълча.:)
    Не мога обаче да се въздържа да не пусна линк към отвореното писмо да момиченцето по повод нападките към майка й, защото това е един от въпросите, които човек си задава: как ли се чувства детето?
    http://www.nypost.com/p/entertainment/why_love_my_strict_chinese_mom_uUvfmLcA5eteY0u2KXt7hM

    ОтговорИзтриване
  3. :) Много любопитно. Майка ми също не се изказва с яд за срязаните гуменки, нищо че същият дядо после не я пуснал в музикално училище. А баща ми не би дал дума да се издума за методиката на баба ми, която стояла с една игла зад него, за да му пречи да заема грешна стойка при упражненията си по чело. Всъщност и за двамата музиката е останала странично занимание, но пък повод да се запознаят... и да произведат мен и брат ми :)
    За тигърската история - мисля, че е много индивидуално. И че при всяко дете е различен моментът, в който можеш да кажеш "това не се е получило. Можеш повече".
    Няма нищо лошо в усилието, в постоянството. Да, наистина в някои неща не можеш да изпиташ особено удоволствие без труд, без да си минал определено ниво - в проговарянето на чужд език, в свиренето и т.н. Но ми е странно друг да избира в какво да се хвърли целият този труд. Че дори и вида инструмент. И също не разбирам какво толкова му има на училищния театър.

    ОтговорИзтриване
  4. Може би в книгата има отговори на тези въпроси? Не знам, не съм я чела още.:) А може наистина да е преувеличено и да не й се разбира чувството за хумор и самоирония на жената. Аз познавам китайски деца, които и театър играят, и спортове тренират, че даже и на инструмент не свирят. А доколкото знам, част от книгата е посветена на това как китайският стил на възпитание, който работи добре за по-голямата дъщеря, се проваля при по-малката. Това обаче едва ли звучи достатъчно сензационно, за да навърта хиляди коментари. Като прочетем книгата, ще видим.:)

    ОтговорИзтриване
  5. Насред четенето на статията реших да споделя мисълта, че може да няма причинно-следствена връзка между ниското самочувствие и високите резултати, както и между високото самочувствие и ниските резултати. Може би картината е по-сложна и следва да се отчитат и други фактори.

    ОтговорИзтриване