четвъртък, 30 декември 2010 г.

Вместо новогодишно пожелание

...всекиму каквото му е на сърце, като в сладката морковена гора на Сергей Козлов (през Литернет):

В СЛАДКАТА МОРКОВЕНА ГОРА

Сергей Козлов



Зайо повече от всичко обичал моркови. Той казал:

- Иска ми се в гората вместо елхи да растат морковчета.

Катеричката повече от всичко обичала орехи. Тя казала:

- Иска ми се, Зайо, вместо шишарки върху твоите морковчета да има орехи.

Мечо повече от всичко обичал меда. Той казал:

- Иска ми се през есента да се точат бавни медени дъждове...

Ежко повече от всичко обичал сушени гъби. Той казал:

- Нека твоите дъждове, Мечо, да почнат след като си набера гъби.

Така и станало.

Вместо елхички в гората за една нощ поникнали моркови. Заекът измъкнал два моркова и ги довлякъл в дупката си.

По морковените листа узрели орехи. Катеричката си напълнила цяла кошница и скрила в хралупата си най-отрупания морков.

Ежко вървял между морковите и събирал гъби.

А наесен закапали бавни медени дъждове.

Зайо похапвал морковчета с мед.

Катеричката - орехчета с мед.

Ежко - гъби с мед.

Мечо пък по цели дни стоял с раззината уста и само когато се мръквало, съвсем за кратко, ама съвсем за мъничко, старателно облизвайки всичките си четири медени лапи, лягал да подремне...

И всички вълци избягали от гората.

Защото вълците не обичат сладко.

Чудеса из дерева




Попаднах в интернет на тази чудно илюстрирана книга от шейсетте - художник Иля Кабаков. Дано и на вас ви хареса толкова!


сряда, 29 декември 2010 г.

Черният Петър и английският речник


Хрумка от тази сутрин:

Тъй като е игра, която се основава на събирането на съответствия (в моите спомени готвач-готвачка, кънкьор-кънкьорка, художник-художничка), "Черен Петър" се поддава идеално за образователни извращения :)
Достатъчно е да използвате за двойки тъкмо тези съответствия, които искате детето да запомни. В случая реших да упражним някои прилагателни в английския език, като добавих и две-три нови. Всяка двойка се състои от английската дума и българската й посестрима.
Разбира се, при първите завъртания подсказвам на детето, за да има усещането, че му се получава лесно. После - не.
Ако сте забравили правилата - картите се разпределят между играчите. Ако имате двойки (съответствия), сваляте ги долу. После се редувате да теглите от картите на противника, докато единият не свали всичките си карти, а другият не остане с Черния Петър. Той е губещият и трябва да каже стихче или да изпее песничка (или да се завърти пет пъти, да застане на един крак и да каже "Другарю капитан, аз не съм пиян"... но тази опция си я спестих :))
Не съм им се старала много на картите, защото са еднодневки - утре ще има нови думи за упражнение.

неделя, 26 декември 2010 г.

За Нероден Петко :)


Нещо не съм фен на суеверията, според които нищо не трябва да се взема за бъдещото бебе;
избрах си френската традиция, според която приготовленията показват на бебето, че е добре дошло в семейството.
Мекото кубче е от остатъчни парчета плат, копчета, панделки и помпони.

вторник, 21 декември 2010 г.

Бийтълс като помагало по английски

Предполагам, че всяка любима на детето група би свършила работа, но ми е мило, че й допадат неща, които харесвах точно когато започвах да уча езика - е, аз бях на тринайсет, тя ще стане на осем след две седмици, но това е то акселерация.
Във всеки случай най-безсрамно се възползвам от желанието й да припява, за да й обясня какво всъщност пее, и направо й разпечатвам текстове, които да може да следи, докато си слуша песните в ютюб. Текстовете са разбираеми, разнообразни, а повечето са наистина хубави (нещо, което трудно мога да кажа за повечето от тези в конкурса e-mersi, които редактирам по малко).
Ако имах повече време, щях да си поиграя да й ги подредя така, че да са с нарастваща граматическа трудност, ама нямам и може би така си е по-добре :)

За един широк дебат за образованието

Има ли нужда от промяна в българското образование?
Да, безспорно. През последните няколко години се обнародват все по-тревожни данни за ниската степен на ефективна грамотност у учениците (т.е. може и да умеят да четат, но не знаят какво са прочели), слабата мотивация, хаосът в учебните програми и ниското доверие в институцията на училището като цяло.

В същото време последните десетилетия бяха време на радикални промени в образователните системи на много страни, промени, дошли от дебати между психолози, опитни учители и образователни експерти за най-ефективната и полезна за децата форма на обучение. Тези промени изцяло подминаха България.
Не че в образователната област липсват реформи – напротив, на всяка година-две от министерството спускат някакви нови наредби. Но промените, настъпили в образователната система от 1989г. насам, са повече козметични и „на парче” – без обновление на основните принципи, а само с отделни, налагани отгоре промени като въвеждането на матурите или промяната в материала за определен клас по определен предмет (често в посока допълнително усложняване) – промени, които не правят училищната система по-добра, а по-хаотична и несъгласувана.
Тъй като не са продукт на широк дебат, а се осъществяват със заповед отгоре надолу, те по условие не са трайни, защото следващото правителство с лекота може да измисли нещо коренно различно. В същото време йерархията в структурата на образованието не предполага въпросните реформи да бъдат добре обосновани, като се вземе предвид мнението на всички засегнати страни – например на учителите, които трябва да съберат невъзможно количество материал в ограничен брой часове (без да имат изобщо време за достатъчно упражнения) или на учениците, принудени да сменят програмата по време на самото си обучение, понякога на няколко пъти.
Очевидно моделът за промяна отгоре надолу е неефективен. Пресен пример за това е въпросът с оценките в началния курс, които трябваше да бъдат премахнати още тази година – уж имаше съгласие по въпроса от страна на министерството. Впоследствие те бяха обвързани с новия проектозакон, в който се примесиха куп други необосновани реформи, после този проектозакон се закучи по един или друг повод и месеци след обявеното министерско решение нямаме никакъв резултат.

В този смисъл е малко наивно да очакваме държавата сама да поиска да реформира своето образование, да поеме пълната отговорност за неговото качество и да покани различни заинтересовани групи в обществото да участват във вземането на решение. Тя няма интерес от предизвикване на широк дебат, който би припомнил, че е нейно задължение да изпълнява социалните услуги като образование и здравеопазване по силата на обществения договор; и че тя е постоянно отговорна пред обществото за тяхното качество, а не ги отпуска по милост и по свое усмотрение.
Не демонизирам конкретните хора, които работят в институциите – дори да има сред тях такива, които съзнават нуждата от сериозни промени, мащабът на необходимата реформа е такъв, че тя може да бъде предприета само при широк обществен консенсус.

С други думи: хората и организациите, които искат цялостна, а не козметична, трайна, а не мимолетна реформа, трябва да я поискат публично, да я поискат заедно, като преди това се разберат помежду си какво точно искат да представлява тя. Тази задача не е никак лека, но би било безотговорно да я наричаме утопична и да се отказваме от нея. Още повече, че през последните години тя стана реално по-постижима, доколкото се появиха повече независими организации, които работят за подобряване на образованието в един или друг негов аспект; по-широк интерес от страна на обществото и наченки на дебат какво правим, за да осигурим като нация конкурентно и смислено образование на децата си. Подобен дебат засяга всички ни, защото е част от по-сериозния въпрос накъде искаме да върви страната ни.

Подобен обществен дебат е възможен само ако различните организации, които намират промяната за неотложна, по някакъв начин координират действията си и привлекат останалите заинтересовани групи да споделят мнението си и да бъдат участници в изграждането на нова концепция. В момента те започват да правят тъкмо това. В сряда, 15-и декември, представители на асоциация „Родители”, читалище „Бъдеще сега”, Дружество на психолозите, фондация „Отворено общество”, представител на ученическа организация, представители на учителското съсловие и на бизнеса се събраха, за да обсъдят какво е необходимо, за да може един подобен разговор в обществото не само да започне, а и да бъде ефективен. И още – кои други организации и прослойки трябва да се включат, за да не се получи нов тип решаване „in absentia”, тоест в отсъствието на засегнатите лица. И още – какво е точно мястото на образователната администрация в подобен дебат.
Мащабът на въпросите е огромен, задачата изглежда извънредно сложна и трудоемка, ала тъкмо по тази причина ми се струва, че няма оправдания тя да бъде отлагана.

Елхата







неделя, 19 декември 2010 г.

понеделник, 13 декември 2010 г.

Домашни украшения за елха - идеи от нета


Орнаменти за ядене: витражни сладки

Фигурки от филц в различни форми (предимството на филца е, че няма нужда от зачистване, може да се шие и на ръка, ако нямате машина, а дребните елементи могат просто да се залепят. Продава се на листове в "Слънчоглед" и онлайн-магазина на "Крокотак").

По-дебелият филц може просто да се изреже и да се направи триизмерен с проста сглобка. Подобни фигурки можете да си направите и от твърд картон.
От ръкав на стар пуловер (зашива се горе и долу, като наборчето се прикрива с кадифена панделка и цвете от филц).
Човечета от велпапе, облепени с красива хартия, копчета и др.

Прозрачни топки, пълни с красиви дреболийки, които без друго не знаете къде да държите (тук клончета и звънчета, аз ползвам мидички от лятото, жълъдчета и пр.)Особено харесвам тази опция, защото можете да я направите много лична, с неща, които имат значение специално за вашето семейство (напр. един стар биберон, вързан с панделка :) )


Синци (или перлички), нанизани на тел. Ето че има причина да не сте изхвърлили старите си гердани, които вече никой не би ви накарал да сложите.(Better Homes and Gardens)
От копчета (Марта Стюарт)

Сняг






JUMP Math

Ако някога сте заставали пред клас от 25-30 деца, вероятно наказанието на Сизиф (да бута огромен камък нагоре по стръмнина) ви се е струвало игра; един учител трябва да пренесе на по-горно стъпало три различни "канари" с различна тежест и съответно склонност да падат обратно - бързите, самоуверени ученици, които размахват нетърпеливо ръце и се сърдят, ако не ги вдигнете (и едва ли не се обиждат, ако им откриете грешка), изоставащите ученици, които явно се движат няколко урока назад и тъй като нищо не схващат, гледат през прозореца (в най-добрия случай) и тези по средата, които в никакъв случай не са еднородни. Докато се опитвате да придвижите напред една от групите (да речем, основната част от класа), губите вниманието на другите две - избързващите решават задачи напред в учебника (или решават, че предметът ви е тъп, след като не ги цените), а изоставащите прибавят още един неразбран урок към колекцията си и скоро съвсем се отказват да учат по вашия предмет, защото "така и така не ми върви", и започват да шумят, за да възвърнат част от авторитета си поне като опозиция. Някои учители зарязват и изоставащите, и масата, и се занимават само с напредналите, защото те в крайна сметка печелят олимпиади и носят слава. Други пък се отказват изобщо да "бутат" камъните нагоре, т.е. да се опитват да изведат учениците на по-високо ниво, и смятат за своя задача да стоят някъде нависоко и да оценяват кой докъде се е придвижил сам (гравитацията, т.е. забравяне и неразбиране, не влиза в сметките).
С напредването на класовете тази разлика се задълбочава и много ученици изобщо се отказват от математиката (а вероятно и от други предмети по същата логика). Това уж е от полза на "първенците", но всъщност създава атмосфера, в която те биват нарочени за "зубъри", nerds, и нерядко започват да дават на заден, за да спасят поне малко шансовете си да бъдат приети от другите (особено ако става въпрос за момичета в пубертета). Какво губят нарочените за "изоставащи" е повече от ясно - губят възможността да упражняват уменията си да намират решение (първо на задачи, после и на проблеми от всякакъв характер), губят вяра в логическото си мислене, нерядко си отрязват пътя към цяла група дисциплини (в естествените науки, които често се основават на математиката) и свързаните с тях професии.

В този смисъл е изключително интересна системата на преподаване на математика ДЖЪМП, която има основното предимство да прави математиката ясна на ВСИЧКИ деца с помощта на няколко основни принципа на преподаване - разбиване на материала на малки стъпки, чести преговори и проверки, специално предвидени разширяващи (но не изпреварващи) задачи за по-бързите ученици, така че учителят да може да поработи за пет минути с изоставащите, така че те да наваксат с темпото.
Системата включва, разбира се, и чисто методически идеи, които обясняват по прост и логичен начин различните "препъни-камъни" в обучението по математика; напр. урока за дробите, който е представен по достъпен за много по-малки деца начин.
Извънредно много ме впечатлява залегналото във философията на ДЖЪМП схващане, че успехът на децата в овладяването на който и да било предмет зависи пряко от емоционалното им отношение към него - дали имат самочувствието, че им "върви"(дори с цената на похвали за всяко дребно постижение), дали учителят им се вълнува от техния напредък и пр. Това е нещо просто и очевидно, което обаче рядко бива отчитано - в повечето класове похвали - и съответно емоционални стимули - получават една малка част от учениците.
Наблюдавам по Ането как отношението й към математиката - и, като по чудо, способността й да се справя със задачите - се промени буквално на момента, след като разбра, че госпожата не е разкритикувала нея, а написалата огледално името си на контролното Ина.

Методът JUMP се прилага с голям успех в Канада (http://jumpmath.org/), а от тази година се въвежда пилотно в два класа в България благодарение на сдружение "Ново училище"; очаквам с интерес резултатите.

неделя, 12 декември 2010 г.

Мода 2011, според Ането

Ако сте се чудили какво ще се носи в близките месеци, ето прясна информация от дизайнерското студио!
Зима 2011:

Пролет-лято 2011:

Музикален поздрав :)

Места за продажба

Отдавна се каня да постна карта с местата, на които може да се намери "Направи си сам приказка".

"Хубави неща", ул. "Кракра"
"Български книжици", до "Кристал"
Дюкян "Меломан", ул. "6-и септември"
Ателие "Шмиргела", ул. "Паренсов"
книжарница "Нисим", бул. "Васил Левски"
Книж. Booktrading, "Граф Игнатиев"


Книжарница "Алтера", Дом на киното (отваря в 11)
Книжарница "Booktrading", ул. "Ангел Кънчев"
магазин "Puzzle", ул. "Гургулят"
Книжарница "От А до Я", ул. "Драгалевска" 1


Книжарница "Книжен ъгъл", ул. "Оборище" 117

Плюс: www.littleowl.bg ("Little Owl" ще има щанд в Природонаучния музей до Коледа), онлайн магазин "Елфите" (http://detski-igrachki.com/), "Български книжици" (http://knigabg.com/index.php?page=book&id=22857), а може и да се поръча от самото издателство на цена 10 лева плюс 3 лева post&package.

За Варна:
КниЖАРница "Жар-птица", ул. "Шипка" 24
За Благоевград:
Детската книжарница на Марияна Кафеджийска

Честит сняг!

Днес по обед, до Перловската ъъъ.... река.

И вкъщи.

събота, 11 декември 2010 г.

Коледният панаир на книгата за деца

Някои от нещата, които ни допаднаха:
"Как Петсън и Финдъс празнуваха Коледа". Джуджето я подари на Ането тази сутрин; много се смяхме, особено като прочетохме как според Финдъс тестото за курабийки загадъчно се е свило в хладилника :)
"Писма от Феликс". Благодаря на Бу, покрай чиято заешка кореспонденция обърнах внимание на тази книжка. Сега видях, че освен география, покрай нея може да се учи и история, а и коледните традиции по света. Ането и две нейни приятелки, с които четохме коледния вариант, страшно се вълнуваха при намирането и отварянето на всяко писмо.
"Питър Пан", триизмерна книжка със звуци от изд. "Фют". Ането се направи на твърде голяма за нея (всъщност искаше да ми намекне да й купя интервюта с героите от "Хари Потър", но след като изкупих цялата поредица на Дж.К. Роулинг, баш интервютата ми дойдоха в повече), но според мен е много сладка. Може пък джуджето да ми я донесе на мен.
Пак от "Фют" - тази триизмерна книга, която може директно да се ползва като помагало по "Околен свят".

И любимият на Ането щанд - този с комплектите на "Kosmos", с по няколко научни експеримента на комплект - по механика, електротехника, метеорология и пр. Дотолкова се запали, че я пуснаха зад щанда да обяснява как се играе :) На татко си, де.

Това със сигурност не изчерпва всички щандове, на които имаше детски книжки. Ние просто прескачаме тези, които са по готова формула (напр. "издаваме всичко, което няма авторски права, но пък има сигурен пазар, защото е в учебниците" или "издаваме това, по което има филми на Дисни"). Някак си предвидимото не ми е интересно.
Други пък имаха хубави книжки ("Агата-А", "Дамян Яков"), но пък ние ги имахме отпреди.