неделя, 31 октомври 2010 г.

Хелоуинска математика онлайн

Интерактивни математически игри за втори клас - разпознаване на четни/нечетни числа, броене по двойки, по петици, по десетици, събиране на двуцифрени числа и пр., всичко на хелоуинска тематика :)

Призраците с нечетни числа са зли; ако ги познаеш, стреляш по тях със специално предоставения ghost blaster.

Играе се с двама играчи, които трябва да следят дали сборът от числата на призраците дава търсеното число.

петък, 29 октомври 2010 г.

Есенни рецепти


1. Ябълки в тесто

За тестото: 2ч 1/2 брашно, 1 масло (може и още малко да потрябва), ч.л. сол, ч.л. захар, 6-8 лъжици вода

Смесват се брашното, солта и захарта. Прибавя се предварително охладеното и нарязано на ситно масло; сместа се разбива, докато стане на трохи, и се прибавя водата, докато трохите започнат да се слепват при притискане. Омесва се тесто, което не трябва да стане много гладко - т.е. още да личат бучиците масло.

За пълнежа: 100 г орехи, 100 г стафиди, захар, масло, канела, по желание карамфил, индийско орехче, няколко капки ром
Захарта се стапя на тиган, добавя се маслото и подправките, в приготвената смес се овалват ядките.

Ще ви трябват още около 6 по-дребнички ябълки (ако са по-едри, тестото ще стигне за по-малък брой). Всяка от тях се обелва и издълбава (първо с помощта на ножче, после на чаена лъжичка) и се пълни с орехово-стафидената смес.
Тестото се разточва и нарязва на квадрати със съответната големина, за да можете да "облечете" ябълките. Ако не се слепват добре отстрани, "залепете" с малко вода. Изрежете излишното за допълнително разточване. Оваляйте в кристална захар. Отгоре може да залепите "листенце" от тесто.
Пече се и се поднася с гъст карамелов сироп или с ванилов крем.

Една завършена приказка от "ТУК-ТАМЕ"


Историята на децата от "ТУК-ТАМЕ" искрено ме развесели, особено изоставеното начало :)


Имало веднъж една битка. Тя била между Люк Скайуокър и Васил Левски. Биели се за територия, храна и жена (също като хипопотамите).
…не…не е добро начало. Ще опитаме пак.

Имало ведно време един бог. Казвал се Васко и се грижел хората да бъдат живи, здрави и да си споделят всичко. Той си бил изковал съвсем сам два златни рога, които служели за запазване на мира и любовта между хората.
Веднъж едни злодеи решили да откраднат златните рогове на Васко от пещерата, в която ги бил скрил. Тя била на дъното на океана. Те отишли с една лодка до мястото и Косьо – шефа на злодеите се гмурнал и извадил единият рог. Другият злодей – Бояна не искала да се мокри и затова използвала магия, за да извади другия. Двамата искали да унищожат любовта и мира.
В един миг, двата златни рога се превърнали в папагал и тигър (летящ). Злодеите, бръкнали в джобовете си и извадили по малко вълшебен прах, който глътнали и веднага Косьо се превърнал в папагал, а Бояна в тигър (летящ). Фръкнали да гонят роговете и толкова дълго летяли, че забравили как да се превърнат обратно в хора.
Роговете се преобразили обратно и цопнали в океана, където русалките ги върнали на място в пещерата, а злодеите останали да летят във въздуха до края на дните си.

П.П. Използвани карти: тайна, битка, пробразяване, злодей и глупост.

На 4-и ноември слушайте Тереза Йовчева от "ТУК-ТАМЕ" в предаването "От последния чин" по БНР.

четвъртък, 28 октомври 2010 г.

"Направи си сам приказка" в психодраматична група

Благодаря на Лидия Стайкова, която ми изпрати този запис от работата на психодраматична група в Хасково. Благодаря и за идеята на Георги Стайков - не ми беше хрумвала подобна употреба, но звучи наистина логично, доколкото изпълването на функциите с конкретно съдържание може да разкрие различните "роли" във вътрешната ни драма.

вторник, 26 октомври 2010 г.

Днес готвя аз! (или не съвсем)


Наскоро оглеждах кулинарните книги на приятели, питах ги от тази колко са готвили, от онази какво са опитвали, докато накрая домакинът се засмя и каза:
- Искаш ли да ти покажа от коя книга сме готвили най-много?
И измъкна една детска, "Кулинарно пътешествие около света". Хванах му вяра, рецептите наистина изглеждаха вкусни и в същото време подходящи за деца, т.е. хем здравословни, хем не много сложни, хем разпалващи въображението.
Ние имаме "Готварска книга за принцеси", която в детскоградинска възраст наистина вършеше работа (предимно лесни, предимно сладки, почти всички без топлинна обработка), но ми се прищя нещо по-сериозно. Аз имах навремето "Какво да сготвя, когато мама я няма" (само дето мама не ми разрешаваше да готвя в нейно отсъствие, че много цапах).
Днес гледам, че е излязла нова детска готварска книга, издание на "Бон Апети", шарена такава. Зарадвах се и тръгнах да разглеждам: а, деца снимани, че готвят, хубаво като идея.
След което се зачетох. Не че е невъзможно някой да се научи на четири години да пече сьомга във фолио, но чак такова стълпотворение от гениални дечурлига, които убедено разказват стъпка по стъпка как "пасират картофите", замесват каймата и пр. ми се струва леко странно. Най-напред заради подбора на самите рецепти, които следваха класическото разделение в готварските книги на салати, супи, основни ястия и десерти, докато вкусовете на децата обичайно са "десерти, десерти, филийка с нещо си, десерти" :) Кое петгодишно дете ще изтъкне като свой специалитет "Пиле върху сол"? По-скоро звучаха като рецепти на майките, представени за детски.
Второ - защото децата наистина могат да участват в приготвянето на храната отрано, но обичайно все пак го правят с възрастен, който им оставя по-забавната част - да изсипват предварително отмерените съставки в купата, да речем, и после да режат сладките с формички. Особено в предучилищна възраст акцентът е върху дейностите, които доставят удоволствие.
Друг е въпросът какво търсеха кренвиршите в подобна книга, но нейсе.

Иначе книгата има и плюсове - вероятно много от рецептите не са лоши, имаше разни текстове за ползата от готвенето за математическите умения и пр.; децата безспорно бяха сладки. Просто за 20 лева би било добре да предлагат нещо с по-ясна концепция.

петък, 22 октомври 2010 г.

Честито!

Помните ли книжката "Моята баба и дивите лебеди" на Тосен Рамар, за която писах преди време?
С удоволствие научих, че е получила специалната награда на Първи национален конкурс за детски книги в Гоце Делчев; всъщност с удоволствие научих, че въобще има такъв конкурс, но това е друга тема. Книгата наистина е хубава!
Поздравления и за Александра Чаушова, която е автор на дизайна (рисунките са на автора).

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Птици от плат



Не мога да се сдържа да не ви покажа ето тази идея:


bird mobile от Spool. После защо казвали хората, че бременните жени навлизали в период на "гнездене".


Миналата година правих хартиени птици с опашки от клончета чубрица, но тези също ми се виждат много яки, а стават и за играчки на бебе :)
Има кройка за разпечатване!



сряда, 20 октомври 2010 г.

Малкият читател и голямата норма (или за четенето в предучилищна възраст)


Всъщност великите спорове за това „Как трябва да образова детето си добрият родител” започват много преди първи клас. Най-напред някой изтърсва, че детето му знае да чете. Половината от присъстващите цъкат с език, други мълчат, после някой изхъмква нещо за ограбено детство, втори приглася с прогнози колко ще му бъде скучно в училище, трети се обажда, че неговото е започнало да чете още по-рано и плюс това ходи на народни танци, четвърти просто се усъмнява, че направилият първоначалното изказване просто лъже, за да комплексира останалите, или пък е толкова наивен, че не е разбрал, че детето му само се преструва.
Ако послушате известно време подобен спор (с лавинообразно нарастване на мненията и техните застъпници), ще забележите, че и двете основни страни са движени по-скоро от амбицията и схващането, че полето на знанията не е тучна ливада, а боен фронт, на който трябва да се завоюват позиции, или стадион, на който се провежда важен шампионат. И тъй като грамотността е първото нещо, което се учи в училище, четящите отрано са постъпили едва ли не нечестно, започвайки състезанието преди първия съдийски сигнал; остава да се надяваме, че това ще им свърши мечешка услуга и ще завършат последни маратона. Немалко родители и роднини от другия лагер подхранват, разбира се, това схващане, като не пропускат да изтъкнат ранната възраст, от която чете детето им, като доказателство за необикновените му дарби. Е, чак Моцарт не е, но... натам вървят нещата.
Удивително колко много клишета могат да се съберат около простия факт на грамотността. Всъщност четенето е едно от нормалните за съвременното общество умения – като ходенето, говоренето и самостоятелното хранене; едно дете се научава по-рано, друго по-късно в зависимост от степента на готовност и отделеното от родителите време. Помните ли какво значение отдавахте на това на колко месеца точно ще проходи детето ви? Струва ли ви се важно сега? Мислите ли наистина, че по-рано проходилите деца са с нещо по-различни от къснопрохождащите? Рано захранените справят ли се по-добре с яденето? Или, да пренесем нещата в по-късна възраст, много ли е важно на колко години детето ще се научи да кара триколка? Хубаво е, разбира се, да умее да плува, но дали ще свикне с водата на 5 или на 10... не е фатално. Защо тогава четенето предизвиква такива вълнения?
Защото усвояването му е институционализирано. Ходенето, говоренето, самостоятелното хранене и карането на триколка са оставени на семейството, но с четенето вече се ангажира държавата. Особено в България, където азбуката е съществена част от националната история, в която учениците се наричат „азбукарчета”, грамотността е натоварена с особена социална символика... що се отнася до възрастните. Пак техни са очакванията за негласна конкуренция между децата – прохождащото дете не знае, че майка му се притеснява то да не изостане от Гошко от съседния вход, нали? То просто ходи. Или, по-късно, чете. Аз лично мисля, че е хубаво да го научим не за да изпревари този или онзи, а за да може да изпита удоволствието от четенето в момента, в който е готово за това, а не задължително когато предписва учебната програма. Ако детето проявява интерес, ако обича приказките и с удоволствие следи книгата, от която му четат, защо не? Има много начини това да стане леко и неусетно, без негласни състезания със съучениците. Ако детето се научи по-рано, това съвсем не означава, че е вундеркинд, а просто показва, че му е било интересно, а родителят е проявил достатъчно търпение и въображение, за да му обясни както трябва. Ако пък детето няма желание за това, значи за момента го занимават други неща; има време!
Във всеки случай в първи клас умеещото да чете дете нито страховито изпреварва съучениците си, нито пък – както предричат някои – скучае безнадеждно, губи интерес към училището и в крайна сметка се превръща в посредствен ученик. И то – като всички останали – е загрижено главно за наклона на чертичките и ченгелчетата си, защото през първите месеци от него ще се изискват основно калиграфски умения. Чете за удоволствие, за да си почине от изморителния краснопис. И тъкмо този навик е основната му печалба от ранното четене – близостта с книгата като с нещо приятно, несвързано със задължения, като игра наум. А това, струва ми се, не ограбва детството, а го обогатява с нови територии. Не е толкова важно дали детето ще започне да чете от 5, от 6 или от 7 години, а дали ще бъде от децата, които трябва да прочетат 20 страници, за да получат правото да играят, или от онези, които си вземат книжка, когато се качват на някое дърво, за да бъде удоволствието им пълно. Разликата между едните и другите най-често е... в очакванията на техните родители и в начина (а не времето) на тяхната среща с книгата.

Въжеиграч (от Росена)


Един обект е в равновесие, когато силите, действащи върху него, се неутрализират взаимно. Когато седиш на люлката например, тя е в баланс в определена точка. Но ако някой приятел с различно от твоето тегло седне на нея, центърът на тежестта се изменя и положението на люлката се променя към най-ниската точка. Въжеиграчите използват лостове за баланс, с които променят центъра на тежестта.

Трябват ви:
коркова тапа
4 кибритени клечки
остър нож
парче тел около 30 см
Конец
Пластилин
два стола
канап
1. Направете модел на въжеиграч, като използвате корковата тапа за тяло, две клечки за ръце и две други - за крака. Използвайте остър нож, за да направите вдлъбнатинки в краката. Поставете клечките в корка, както е показано на рисунката.
2. Отрежете от телта парче около 30 см. Прикрепете го към "ръцете" на куклата с конец (както е на чертежа). В краищата сложете две топчета от пластилин. Те ще служат като тежести .
3. Поставете два стола с облегалките, поставени успоредно 1 към друга, на около 30 сантиметра. Опънете канапа между тях.
4. Поставете въжеиграча на опънатия канап. Чрез отнемане или да добавяне на пластилин може да го приведете в състояние на стабилност.

понеделник, 18 октомври 2010 г.

Математика у дома

Източникът е www.math.com. Позволявам си да препубликувам откъси тук заради английския, който може да бъде спънка за някои родители. Следващите раздели са "Математика в магазина" и "Математика на път". Струват ми се полезни!

Fill It Up
Fill It UpПредучилищна възраст

Какво ще Ви трябва:
Мерителен съд, 4 чаши с еднакъв размер, вода

Какво да правите:

  1. Налейте вода в различно количество (1/3 , 1/2 , 3/4 ) във всяка от чашите. Наредете ги една до друга. Попитайте детето - еднакво или различно е нивото на водата?
  2. Задавайте му въпроси, за да го насърчите да сравнява, да определя на око, да мисли за мерките. В коя чаша има повече вода? В коя - по-малко? С колко чаши според теб може да се напълни каната?Fill It Up
  3. Долейте вода в една от чашите, за да стане равна на тази в друга чаша. Разместете чашите така, че тези с еднакво количество вода да не са една до друга. Попитайте детето в кои чаши според него има същото количество вода.
  4. Когато детето започне да разбира повече, използвайте съдове с различна форма, които съдържат същото количество вещество (вода, ориз, пуканки). Това ще му помогне да сравнява, както и да види вместимостта на съдове с различен размер и форма.
  5. От "Точица" за по-големи деца (в началния курс): Поканете детето да Ви помогне в правенето на сладкиши, като ви отмери половин чаша брашно, една трета чаша захар и така нататък. Пресметнете заедно как трябва да се променят мерките в една рецепта, ако искате да направите двойна доза. А тройна? А наполовина? (Най-добре е да го направите наистина, за да се усети практическият смисъл).
Fill It Up

Fractured Fractions

Grades K-3

Какво ще Ви трябва:
Прозрачен съд, хартиено тиксо, маркер, мерителна чашка, суров ориз, вода. Fractured Fractions

Какво да правите:

  1. Залепяте заедно с детето хартиено тиксо отстрани на прозрачния съд.
  2. Изсипвате няколко пъти по 1/2 мерителна чашка, като всеки път отбелязвате докъде е стигнало нивото на ориза или водата в големия съд. Отбелязвате някъде мерната единица.
  3. Следвате процедурата, докато съдът се напълни и лентата е запълнена догоре с мерителни чертички.
  4. Напълнете няколко пъти съда, като всеки път използвате различна мерна единица - 1/3 чаши, 1/4, пълни чашки и т.н., като ги отбелязвате на различни ленти тиксо.
  5. Задавайте на децата "въпроси за мислене:
    • Според теб колко цели чаши ще събере този съд? Колко половинки, колко третинки, колко четвъртинки чаши ще събере?
    • Колко половинки са равни на една чаша?
    • Колко четвъртинки правят една половинка? А една цяла?
    • Колко четвъртинки правят 3/4 чаша?

    Пазаруване наум

    3-5 клас

    Какво ще Ви трябва?
    Брошура на супермаркет, молив, хартия

    Какво да правите?

1. Списък. Дайте на детето си брошурата и му кажете да отбележи храните, които ще трябват на семейството за една седмица, като трябва да се вмести в определена сума пари.
След като направи списъка, помолете го да събере цената на описаните неща. Ако тя надвишава бюджета, поговорете какво може да отпадне. Дали списъкът може да бъде скъсен с няколко неща или да се купи по-малко количество от други? Какво ще е най-добре за нуждите на семейството?
2. Сравнение.
Предложете на детето да сравни в няколко различни брошури цената на нещо, което го интересува, за да намери най-изгодната покупка. След това му предложете да сравни останалите цени в брошурите - дали даденият магазин по принцип е по-евтин или това се отнася само за някои неща?

За родителите
Това упражнение помага на детето да види как математиката се използва в ежедневието. Можете също така да сравнявате температурата навън през седмицата, разписанията на автобусите и т.н.

Начало на приказка от "Тук-таме"

Много ми хареса, тръпна какво ще се случи :)

http://tuk-tame.blogspot.com/2010/10/blog-post_18.html

Из "Забравени и непознати принцеси"



Илюстраторката Ребека Дотреме бързо се превръща в едно от най-известните имена в своята област; нежните й, изпипани рисунки са напоени с атмосфера; ясният индивидуален почерк успешно се съчетава с близък до детския поглед - рисунките й са "красиви", без да бъдат банални. Освен енциклопедията на забравените и непознати принцеси сред илюстрираните от нея заглавия са "Баба Яга" и китайска версия на "Сирано".
Ето сайта й - както виждам, подготвя се и версия на "Алиса".

Искрено благодаря на Даниел Петков, който ми донесе книгата от Брюксел!
По-долу прилагам няколко картинки плюс несръчен опит за превод от френски (още се уча).

Принцесата на кралство Есперлует

Щом приключи обядът или някой бал, принцеса Луизет от Есперлует бърза да изкачи хилядите стъпала, които водят към библиотеката й. Чете всичко, което намери - разкази, стихове, философия или романи, пълни с небивалици.
Освен това пише историята на живота си, своята биография (към момента три тома от по петстотин петдесет и седем страници всеки).
Търси очила, с които очите й никога да не се уморяват.
Мечтае за дни, разделени на глави, на които винаги да може да даде заглавие.
Изразява се в рими, говори само в стих, знае речника наизуст.

Каприсиоза

Променлива в настроенията си, трудна като характер, принцеса Каприсиоза не говори, а мърмори. Не кашля, а се покашля. Седнала пред вкусно ястие, не се докосва почти до нищо, присвива устни или в най-добрия случай едва опитва някой залък.
Истинска гнусливка.
Често глезена, не се колебае да поиска невъзможното: сняг посред лято, сенчест ъгъл насред пустинята, боровинки през януари.
Банята изисква цялото й внимание, всички тънкости трябва да бъдат спазени - температурата да е идеална, пяната - парфюмирана, да има листенца от роза, магарешко мляко или сироп от кайсии.

Нейната братовчедка, Принцесата на граховото зърно, е прочута. Историята й е позната - една кралица искала да ожени сина си. За да намери най-нежната принцеса, пъхнала под дюшеците зрънце грах. Сложила отгоре двайсет други дюшека и двайсет чаршафа. Посинена от грахчето, на другата сутрин принцесата се оплакала, че е прекарала непоносима нощ. Убедена, че е намерила рядката перла, кралицата я омъжила за сина си. Оттам и името й "Принцесата на граховото зърно". Съществува и друга версия на тази история. Принцесата щяла да бъде изядена от великан-човекоядец. Тъй като бил изискан кулинар, той добавил към нея гарнитура от грахчета. На нейно име била кръстена рецепта "Принцеса с грахови зърна", която обаче не се харесвала на Каприсиоза.

Четвъртинка от луната

Четвърта дъщеря на Пълната луна и на Самотния мечок.
Живее в големите равнини, където не спират воят на койота и напевите на чейените. Носи корона от пера, рокля от еленова кожа, скиптър от кост на бизон. За голямо раздразнение на родителите си изпраща с часове послания на приятелките си с помощта на дима от накладен огън. Обожава да танцува около тотема под звуците на там-там.


Ефимера от Китай (to be continued)

Част от династия, в която можеш да бъдеш принцеса само един ден.
Много красива принцеса, изящна като водно конче, лека като въздуха.

Животът на Ефимера продължава само няколко часа - сутнин се събужда в своя пашкул, после расте много бързо, докато не разгърне крилата си. Може да се наблюдава в градините, където вдъхва парфюма на цветята, облечена във великолепни рокли. Върти се под ослепителното слънце и под любезностите на принцовете, които я ухажват.
След като падне вечерта, нейното царстване свършва и с един удар на крилете тя изчезва в огряната от светулките нощ.

Местообитание:
Китай, но също така Северна Африка, Европа през летните месеци. Големите слънчеви прерии, където температурата е между 15 и 40 градуса по Целзий, а също и умерените зони.

Международна азбука на ветрилата
1а. Да 1b. Не 2а.Бихте ли се оженили за мен? 2b. Бихте ли ме оставили на мира? 3а. Кофти време. 3b.Какво хубаво слънце! 4. Отивам за хляб. 5. Къде е изходът? 6. И защо? 7. Защото така. 8. Искаш да ме ядосаш ли? 9. Спи ми се. 10. Бихте ли повторили въпроса? 11. Какво мислите за новата прическа на Каприсиоза? 12. Долу 13. Горе 14. Високо ценя това есе на Киркегор за апроксималистичната теория на Кант за интроспекцията на вътрешното "аз" по отношение на битието, а Вие? 15. Не, не, не и не! 16а. Този принц е миниатюрен! 16b. Този принц е много малък! 16с. Този принц не е много голям 16d. Този принц не е толкова лош... 16е. Вчера карах колело с баба и спуках гума... за щастие. Получих ролкови кънки! 17. Все ми е едно. 18а. Надясно. 18b. Наляво. 19. Нямам какво да кажа. 20. Ужасно съм гладна! 21. Пак съм качила едно кило. 22. Писна ми. 23. Свалила съм 300 грама! 24. Да живея аз!

петък, 15 октомври 2010 г.

Снимки от премиерата в "Чайната"




Страшно благодаря на всички, които дойдоха, и особено на децата!

Прекрасната Кристин Димитрова, която не само каза ужасно мили неща за играта, но и ангажира децата така, че нямах какво да добавя след нея :)


Благодаря специално на децата, които дорисуваха различни елементи от приказката; вкъщи особено се радвахме на съществата в процес на преобразяване някъде към кулминацията :)



Ането избира два дена коя приказка да прочете... после тренира да я чете високо, защото нямаме микрофон... Марена си беше написала приказката като книжка... и накрая взаимно се навиха коя повече се притеснява и се отказаха да четат :) Разбирам ги прекрасно! Ще питам дали може поне да публикувам приказките.





Благодаря за снимките на Джо Арнаудов! Аз си носех фотоапарат, но така и забравих да го извадя.

Предумноженчески умения - свържи точките

Тъй като във втори клас предстои да се учи умножение, поинтересувах се как по принцип се преподава по света. Забелязвам, че доста преди самото умножение се упражнява броенето по две, по пет и т.н.
Предлагам една проста занимавка, чиято цел е да внесе елемент на забава в броенето през две.
Тъй като за някои деца подобна задача може да се окаже твърде лесна, прилагам и втори вариант, в който има и точки с нечетни номера за заблуда на противника :)
Щраквате за по-голям размер и разпечатвате.



сряда, 13 октомври 2010 г.

Приказка на децата в класа на Марена

Имало един град, който бил нападнат от разбойници с дракони. Те се настанили навсякъде, не давали на никого да шукне и искали да вземат короната на царя. Тези дракони били толкова страшни, че можел да ги победи само този, който разполагал с вълшебна торта.

Тогава един смел котарак тръгнал да търси феята, която правела вълшебните торти. Ходил, бродил, стигнал до нейната къща; само че се оказало, че от много правене и ядене на торти феята била толкова надебеляла, че не можела да си влезе в кухнята. Тогава тя застанала на прозореца и започнала да дава съвети на котарака как да приготви тортата.

Котаракът обаче не бил най-добрият готвач и затова първият път сбъркал тортата, сложил твърде малко от вълшебната отвара. Когато я занесъл при драконите и ги замерил с тортата, те само му се изсмели. Втория път сложил твърде много от отварата и тортата гръмнала още по пътя.
Третия път направил всичко както трябва и когато стигнал в града и замерил драконите, те се превърнали в бели статуи. Хората ги наредили в музея, а котаракът щял да живее щастливо завинаги, само че се оженил и жена му, като разбрала какви работи може, всеки ден го карала да й прави торти.

Карти: беда, герой, вълшебен дар, помощник, битка

Българска "pop-up" книжка

Околосветско пътешествие, което тръгва от България. Студентска работа, много ми допада как е направена. Автор, илюстратор и хартиен инженер - Калина Дебс, Художествена академия, София.

Intercontinental Journey- pop up book from Kalina Debs on Vimeo.

понеделник, 11 октомври 2010 г.

Приказка за болния цар, принцесата и дракона - от децата на 2г, 42-о ОУ

Тази приказка измислиха децата от 2г клас по време на творческата работилница в час по четене, 12.10.2010.



Имало едно време един цар, който се разболял много лошо; боляло го, не му минавало и никой не можел да го излекува. Тогава царят обявил, че този, който му донесе лекарство, ще получи дъщеря му за жена.
Само че принцесата никак не искала да я женят за някакъв непознат принц, а искала да си избере по свой вкус. Затова сама тръгнала да търси лекарството. Вървяла, вървяла, застигнала я страшна буря – светкавици, гръмотевици, дъжд... Тогава принцесата срещнала една добра фея, която й дала пръчица, за да се пази от дъжда. И наистина капките започнали да я заобикалят и принцесата останала суха.
Вървяла, вървяла, стигнала до една пещера, в която било скрито лекарството, пазено от страшен дракон. Принцесата искала да се промъкне тихичко край дракона, докато спи, и да вземе лекарството, но настъпила една съчка, тя изпукала и драконът се събудил. В последвалата битка драконът счупил пръчицата на принцесата и я глътнал. С помощта на счупената пръчка принцесата пробила корема му отвътре, излязла, взела лекарството и се прибрала вкъщи, за да излекува баща си.

Друг край: ...съчката изпукала и драконът се събудил и хукнал да гони момичето. Принцесата бягала, драконът я гонел, докато накрая токчето на обувката й се счупило и тя спряла, а драконът профучал над нея и паднал в една пропаст.

Ето част от авторите:

Благодаря!

Благодаря сърдечно на всички, които дойдоха вчера в "Чайната", и специално на децата, които бяха повече от приказни :)
Скоро и снимки.

петък, 8 октомври 2010 г.

Чорапени заек, котарак и прасе, плюс инструкции за прасето


Подобни чорапени прасета видях в Латвия и се канех да погледна как се правят. Както и подозирах, явно е супер лесно. Ето тук има инструкции, както и история с въпросното прасе Рози и неговите приятели, чорапен заек и чорапен котарак. И те не изглеждат суперсложни!

Хартия за писане - векторна версия

Специални благодарности на Ани Костова-Бозгунова, която си е дала труда да векторизира рисунките по хартията, за да могат да се разпечатват във всякакви размери.
Страхотно! Благодарим!
Ето оттук можете да свалите векторната версия.

Хартия за писане :)


Като малка много обичах хартия с рисунки по края. Бленувах един бележник на майка ми, който имаше подобни украси.
Затова реших да кача първия си опит за подобна "илюстрована" хартия за свободно разпечатване и ползване. На нея могат да се пишат приказки, писма до дядо и баба, кой каквото иска.
Слагам версия с тесни и широки редове, по-късно ще добавя само с широки и без редове.

Щраквате върху картинката, за да ви излезе в по-голям размер. После задавате разпечатване в размер А4.
Без редове:

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

ScienceToyMaker

Домашни научни играчки и проекти!

Илюстрациите не са най-въодушевяващите, но проектите са трепач! Харесах си роботската ръка, но предвид липсата на време най-много да направим кълвача.
Свирукането на шапка от жълъд е доста сезонно :), само маааалко да поизсъхнат жълъдите в парка.
И, разбира се, кой би устоял на инструкции за правене на перископ.

Нужен ли е език, за да разговаряме?

Това е една анкета, измислена от Ането. Тя си записва резултатите в тетрадка.
Вече разпита мен и баща си.
А вие как мислите? Ще се радвам да предам отговорите ви.

ПОКАНА!

Издателство "Точица" има честта и удоволствието да Ви покани на премиерата на "Направи си сам приказка" в "Чай във фабриката" в неделя, 10.10.10, от 15ч.

Комплекта ще представят писателката Кристин Димитрова и младата сътрудничка на издателството Анна Бодакова, която обеща да прочете своя приказка (ако не я хване сценична треска). С радост допълваме, че нейната приятелка Марена също прие да участва.

"Чай във фабриката", или както го наричат, "Чайната", се намира на "Бенковски"11, пресечка на "Дондуков".

Анимационен фестивал "Златен кукер"!


Току-що от радиото разбрах, че от 13-и в София започва Международен анимационен фестивал "Златен кукер".

Трябва да призная, че нямам предварителна информация кой от филмите си струва, така че ще ходим на това, което ни се стори най-интересно като заглавие. Жалко, че повечето детски филми са сутрин, което означава, че ние можем да ги гледаме само в събота и неделя (иначе Ането е на училище). Няма и откъде да научим съдържанието на филмите, за да преценим кои от конкурсната програма стават и за деца.

Ето впрочем цялата програма, за да прецените и да си изберете сами.
Страницата на фестивала
Цена на билетите: за възрастни 5 лева, от 18 и 20ч. 6 лева, за деца 1 лв.

събота, 2 октомври 2010 г.

Няколко прости игри за правописа (втори клас)

Тъй като забелязвам, че Ането още греши разделянето на думата на срички (при пренасяне), реших да използвам любимото й (а и на мен като малка) научно ходене по плочки (разбирай въвеждането на какъвто и да било метод при прекосяването на тротоар - от "стъпване през плочка" към "никога не настъпвай разделителните линии" или "върви само по права линия").
Играта е следната: може да мине толкова плочки напред, колкото срички има намислената от нея дума. На всяка плочка трябва да каже сричка. С още някой и друг желаещ (като мен например) става състезателна игра.

Другият вариант е да се обясни сричкуването като рязане на торта, където съгласните са черешките. Ако има две-три черешки на едно място, логично е парчетата да се разделят точно там, за да има и за двете деца по нещо, а не едното да има три, а другото - трънки.
По същата логика не можем да оставим сама буква на ред, също както не е учтиво да дадем на някого троха торта.

Игра за упражняване на обеззвучаващите се съгласни в края на думата е "верижка" или "с каквото завърша, с такова започни".

El Sistema

Като чуят класическа музика, особено концертна, повечето хора си представят нещо създадено и развито за отбрана публика - предполагаща някога аристократичен произход, по-късно специална начетеност, образование, което пак опира до произход и културна среда.
В този смисъл дори след като става финансово достъпна за слушане, тя никога не е била музика за бедните и хронично нискообразовани слоеве на обществото. Поне доколкото сме свикнали.

Във Венецуела обаче музикантът и икономист Хосе Антониу Абреу създава уникална система, която използва музикалното образование и най-вече свиренето в оркестър, за да помогне на децата с най-ниски социални шансове да се впишат успешно в обществото.

El Sistema, както накратко се нарича Fundación del Estado para el Sistema Nacional de las Orquestas Juveniles e Infantiles de Venezuelа, включва в своите музикални щколи 250 000 деца, 90% от които - от бедна и непривилегирована среда.
"Системата" не само създава страхотни музиканти, но и преобразява живота на миналите през нея деца. Сред завършилите я са Едиксон Руиз, Густаво Дудамел и музикантите от прочутия младежки оркестър "Симон Боливар".

Повечето деца започват на 2-3 години с упражнения по ритъм и изразяване чрез тялото. Важен елемент от програмата през по-късните периоди е тялото да не престава да се движи по време на свиренето (без да се губи техника). На петгодишна възраст децата вземат първите си инструменти, обикновено ударни и участват в хор, за да свикнат с идеята за съвместна работа. На 7 могат да изберат първия си струнен или духов инструмент. Инструментите могат да се сменят, но не и фриволно.
Ранното обучение включва пеене и свирене на инструмента, както и фокусиране на определена нота при групово изпълнение, за да се обърне внимание на чистотата на звука. Нотацията се учи постепенно в продължение на дълъг период от време и се включва органично в процеса на обучение.

Всяка седмица има три нива на упражнения - с целия ансамбъл, с част от ансамбъла и частни уроци. Обикновено учителят и в трите форми е един и същ. Основният акцент е върху създаването на безопасна, радостна и забавна атмосфера. Правилата за дисциплина са малко, но се спазват. Повечето учители са бивши ученици на програмата, които разбират не само музикалната, но и социалната й мисия.

Впрочем вижте сами:

петък, 1 октомври 2010 г.

Помощ! Звукът на комикса ми се изгуби!

Една игра, която може да насърчи децата 1) да мислят логично, 2) да пишат, 3) да усетят как се различава речта на отделните герои.


Сканирате или копирате няколко комикса, след което изтривате репликите им с коректор (или с Фотошоп). Казвате на децата, че "звукът" на комикса им се е "повредил" и могат на воля да си измислят реплики.



Ако нямате комикси подръка, ето малко от нас. Двама приятели искат да си играят на птици.








Източник: