неделя, 29 август 2010 г.

София диша!

Вчера на любимата ми улица видях накуп повечето неща, които харесвам в София.
Колко хубаво би било "Шишман" да е пешеходна постоянно!









Шантави чорапени създания


Не се сдържах да не споделя този линк, който видях от Ива - шантави създания от чорапи. Създания с характер. С чар. С пипала, зъби, големи немлъкващи усти и опашки.
С няколко шева. Enjoy!

Stupid Sock Creatures

А самата Ива прави разкошни самоделни кукли по дизайн на дъщерите си :)

събота, 28 август 2010 г.

Колелета, плуване, скейтборд

Най-хубавото от ваканцията беше, че Ането научи три нови и важни за своите седем години неща - да кара колело, да плува (малко) по гръб и (оше по-малко) да кара скейтборд.
С колелото задобря дотолкова, че успяхме да минем с колелета под наем почти целия път от Балчик до Албена, тоест около десет километра по крайбрежната алея. Беше неразумно да тръгваме предвид горещините, но пък беше много красиво, необичайно (тази алея е съвсем нова, доскоро я нямаше) и беше прекрасно да го направим тримата, по семейному.





петък, 27 август 2010 г.

Тракийската гробница в Свещари (Сборяново) и Демир Баба Теке

Завърнахме се от ваканция, съответно от дълга и, надявам се, взаимно благотворна раздяла с интернет :)

Последната дневна екскурзия, осъществена благодарение на родителите ми и техния автомобил, беше до тракийската гробница в Сборяново, за която аз за жалост знаех твърде малко, и намиращата се непосредствено до нея средновековна гробница Демир Баба Теке. И двете по реда си. Но първо малко предистория.

Преди няколко години в Балчик чухме укор, че не било хубаво толкова да се прехласва човек по Ботаническата градина, т.е. двореца на кралица Мария, тъй като това било румънско влияние; по-патриотично било да се предпочетат зърнените складове до пристанището, които били първи по рода си в България (не цитирам точно). Тази година чухме към упрека да се добавя друга забележителност, която трябвало да вземе връх - тракийският храм на Кибела, открит в центъра на града, малко преди местен новобогаташ да го залее с бетон, за да изгради основите на вилата си. Освен че строежът е спрян, друго явно не беше направено - храмът си седеше на ниво изкоп, без нищо, което да го скрие от слънцето и дъжда, без никакви указателни табели, без - учудвате ли се - каквито и да било предпазни мерки; долу се слиза по една счупена стълба. Общо взето нито експониран, нито запазен - нищо не показва, че намерената старина е ценна за някого (камо ли пък стремеж тя да бъде превърната в местна забележителност).



Затова пък начинът на съхранение и експониране на гробницата в Сборяново е контрастно добър пример. В органично изглеждащата могила се влиза през херметично затваряща се врата; след първите думи на екскурзовода получавате специални найлонови терлички, за да не внасяте външни микроорганизми, и тръгвате по коридорчетата към гробницата; в стените им в специални витрини са експонирани допълнителни находки и информация за контекста им. Над самата гробница се издига тъмносин свод, който ефектно и ненатрапчиво подчертава външните й пропорции; гробницата е осветена отвън и отвътре с оглед на смисловите акценти - фризът с "кариатидите" (слагам кавички, защото за разлика от кариатидите на Партенона тези нямат носеща функция, а са само релефни) и двете каменни легла - за владетеля и съпругата му.


Интересна е геометричната пропорционалност на кариатидите - линията от твърде мощните им ръце до стъпалата описва триъгълник, чиито страни опират точно в завитите поли на дрехата им, която наподобява извивки на йонийски капители. Лицата им, за разлика от стандартната практика, са индивидуални - всяко едно е различно, като че ли са портрети на конкретни жени.

В общи линии храмът на Кибела се намира лесно и е на две крачки от плажа; за гробницата в Свещари пътувахме доста около 2-3 часа през непознати за мен добруджански и лудогорски села - както се оказа после, част от тях населени с потомци на мюсюлманите-алиани. За последните си купихме книжка от музея към гробницата в Сборяново и тя се оказа източник на изключително любопитна информация. Освен че изповядват смесица от шиитски, християнски и зороастрийски вярвания (напр. смятат, че е глупаво да се търсят адът и раят където и да било извън човека), жените им държат лицата си открити (и рисуват веждите си свързани като на Фрида Кало) и имат сложни карнавални игри, родилните им практики определено биха допаднали на привърженичките на естественото раждане - алианките раждали прави и кърмели децата си до тригодишна възраст.


Ето впрочем любимият на Ането момент от обсъжданата книжка за алеаните:
Всеки човек има нещо като ангел-хранител, или "мелек". Мелекът прилича на красива девойка и стои до лявото му рамо. Когато човекът влезе в тоалетната, мелекът стои до вратата, защото е много чистоплътен и не може да влиза в такова мръсно място. Затова не бивало да се застояваме вътре - нали нашият мелек стои отвън и се тревожи!

Малко снимки от Демир Баба Теке - място, което ме порази със сиромашката си искреност. Влизах в гробницата на два пъти, с малка пауза от пет минути, през които разгледах музейчето до нея. През това време някой беше оставил върху кутията за дарения две ябълки - дори не големи и лъскави, а малки, обикновени ябълки от дърво.
Видяха ми се изключително красиви, и сами по себе си, и като жест на нерегламентирана вяра. Имаше и оставени бебешки обувчици - може би за дете, което се надяват да проходи.



понеделник, 16 август 2010 г.

Градината, Балчик

Градините, казват, са конкретен наглед на човешката представа за щастие. Градина като тази в Балчик могат да привнесат в детската представа за щастието усещането за пространство, за спокойна хармония, за изящество на линиите и за съгласие със света. Обичам да се разхождам тук, макар да съм я виждала десетки пъти; като дете дори ходех на пионерски лагер в съседство. Струва ми се, че дошлите да я гледат като "забележителност" няма да видят много; тя е правена с такъв усет, че изглежда напълно естествена, случила се от само себе си.
Мисля, че е прекрасно място за деца - не само за да се катерят по троновете, както правехме като малки, или да откриват смешни фигури в кактусите, а и просто защото, струва ми се, красотата действа по-възпитателно и от най-добрата родителска концепция.

Perfect Day. Поне на мен ми прилича на градината от клипа на Лу Рийд, иначе се води английска градина.


Ручеите, които опасват градината и служат като нейна ос, са в основата на източните градини, каквато е и Алхамбра.



Розариумът, вече леко прегорял. Най-хубав е през май.

Нимфеумът






Вратата към онази част, където по описание се намират книжното и бонбоненото дърво, както и други леко екзотични видове като меклюрата.
Кос на оградата, като в "Тайната градина"
Нападала кора в причудливи форми

Natura magica



Нимфеумът отвътре.
Магнолията, така прекрасна и зиме с натрупал върху плътните листи сняг.

Водопадът

Винената алея



Проход

Жабче

Алея, застлана с воденични камъни; всеки е трябвало да символизира един век.

Кипариси, място за бавно обикаляне следобед с писалка в джоба.
Комиксова птица

сряда, 11 август 2010 г.

Рисунчици

Семейна вечеря

Хубавица-осмица

Търпеливата седмица и ревящото й бебе шестица

Армията в помощ на живописта: специална техника - тънкописец, пръскан с воден пистолет.