събота, 31 юли 2010 г.

Измислици

Сред измислиците от последния петък:
Планетата на училищните гумички, където е много опасно да попаднеш, защото може да те вземат и грешка и да те изтрият.
Единственият начин е да си носиш моливче и постоянно да се дорисуваш.

След като се справиха твърде бързо с комбинаториката, децата измисляха разбъркани животни като тези на Джак Прелутски (отново благодарности на Зоя за книгата!)

Сред измислените от децата бяха страшният скорфиол (между скорпион и карфиол), змиорковът (от змиорка и морков) и кърмонът (копае тунели като къртица, но когато врагът го настигне, го пръска в очите с лимонов сок). Имаше и коткруша, между котка и круша.
Единственото разногласие е какво да правим с измислените неща. Децата се отнасят с абсолютно недоверие към идеята да ги запишат и превърнат в приказка. Далеч повече им допада да ги разиграят веднага на двора; така разбирам, че коткрушата се отбранява, като се самоизяжда и в последния момент плюе семка, за да поникне наново.

Следващия петък ще се занимаваме с "озвучаване" на комикси, на които по неведоми пътища е изчезнал звукът :)

вторник, 27 юли 2010 г.

Направи си сам... смислови връзки


"Жаба" и "химикал"
"Лъв" и "физкултурен салон"
"Гъсеница" и "дневник".

Ако миналия петък с децата в "Тук-таме" измисляхме фантастични животни, този път ви каним на една класическа игра от "Граматика на фантазията" на Джани Родари.
Играе се по следния начин - в две купи оставяме листчета с думи от различни теми, напр. животни и предмети, свързани с училище.

Децата изтеглят по една дума от двете групи - например "куче" и "гардероб" и се опитват да измислят колкото се може повече възможни логически връзки между тях -
напр. кучето, което живеело в гардероб вместо кучешка къщичка, суетното куче с многото плетени жилетчици, кучето, което работело като гардеробиер в театъра и изяждало лисичите яки по палтата на важните госпожи или пък кучето, което не знаело какво е това гардероб и го мислело за страшно африканско животно.

Тази игра тренира комбинативното мислене и способността да виждаш и създаваш логически връзки - умения, които носят огромна полза не само в училище. За разлика от класическите логически задачи обаче тя е отворена, а не затворена - няма един-единствен правилен отговор, а принципно безкрайни комбинации, поради което е и много достъпна за децата - няма такова нещо като "грешен" отговор.

понеделник, 26 юли 2010 г.

Летен вирус, хладно време и The Story of One

Специални благодарности на Зоя, която цяла година ми разказва и показва чудни книжки, а онзи ден ми донесе и този прекрасен филм!

Не съм подозирала, че математиката може да направи почти приятно едно лятно боледуване (е, добре, свързаното с него гледане на филм под завивките) :)


Но пък филмът е не просто на БиБиСи, а и на Тери Джоунс от любимите ми "Монти Пайтън" - тъкмо човекът, способен да представи историята на математиката като поредица от бляскави битки, игри в пясъка, фокуси в двора на халифа и т.н. Out of the box, indeed!

Eто тук има още клипчета:
http://video.google.com/videoplay?docid=-1957179570191443503#

неделя, 25 юли 2010 г.

събота, 24 юли 2010 г.

Последният Шрек


Казано накратко, последният Шрек абсолютно не става за гледане.
Аз имам едно наум за филмите, които тръгват по кината през лятото, наясно съм с концепцията, че човек е в отпуска и има пълното право да се излежава, да яде сладолед или да пие бира (според възрастта) и да не мисли.

Само че защо последното трябва да се отнася и за сценаристите?
Сюжетът на филма звучи като съчинен на връщане от плажа. Нивото на предсказуемост е завишено до пълно заблатяване (в резултат от което мозъчните гънки стават 2Д), забавните самобитни персонажи са станали клишета (принцеса-великанка звучеше смешно. Великанка-боркиня за правата на великаните в стилистиката на комерсиализирана скандинавска сага звучи тъпо, извинете).
На излизане на филма, освен че пустосвах парите за билети (които не бяха с летни намаления) се присетих за върлата обида от студентските ми години:

Безидейно.
Последният "Шрек" е безидеен. Ето, предупредени сте.

петък, 23 юли 2010 г.

Направи си сам... фантастични животни

Плановете за уроци обикновено включват (или е добре да включват) някакъв резервен вариант, който да се използва, когато някое дете не разбира за какво става въпрос или пък по някакъв начин не иска да съдейства. Признавам, че за зор заман се бях запасила и с такъв сценарий.
Не само че не ми се наложи да го използвам, а не можех да насмогвам на изключително бързата и свободна фантазия на децата.
След разгрявката, през която влизаха в невидимия кабинет (всъщност бяхме на поляната) и ядоха невидими череши, като плюеха невидимите костилки надалеч (после от тях израсна висока гора от черешови дървета с розови стволове), децата се редуваха да вадят от шапката ми странни и невиждани животни - от пилето със слонски крака на Марта през огнен вълк, косматата топка с пет крака на Марена(която се появява в "Спящата красавица" и изпреварва принца, а иначе яде метал и дърво и много обича да закусва с клетки от зоопарка), розова топка, която обича да пее на Коледа (на Ането), животното от букви на Моника, гигантските скорпион и тарантула на Иван (дето ядат син огън и отровни камъни), момичето-лъв на Мария, понито с черупка на костенурка на Димана и още много. Всички животни бяха надлежно подредени в невидим зоопарк.
Тъй като не успяхме да ги снимаме (винаги имам този проблем с невидимите неща), трябваше да намерим друг начин да ги запазим, за да можем да ги покажем на останалите. Затова децата ги записаха, а които не можеха да пишат, ги нарисуваха (трети пък направиха и двете :)) Някой да иска домашен любимец?

Казвам на децата, че трябва да запишат с думи идеите си, защото невидимите животни трудно се фотографират (вадя фотоапарата си - ето, не става). Децата обаче са готови с отговор - ще ги снимат с невидими фотоапарати :)

Опитвам се да записвам продукцията на черната дъска, обаче не смогвам, не стига мястото и пр. Друга част се записва на хвърчащи листчета (така е най-сладко, ако може на обратната страна на билетче и пр.:)) Някои не могат да пишат (или така казват), та пиша вместо тях. Явно написаното е важно обаче, защото по някое време се чуват викове: "Къде ми е огненият въъъъъъълк!"

Марена и нейната космата топка с пет крака, която се казва Ден и Нощ, на една година е и обича да яде метал и дърво. Като я заведеш в зоопарка, изяжда клетките на всички недосадни животни и тази на маймуните, които са твърде шумни за нейния вкус, но пък в тяхната клетка има много вкусно дърво.

Мария и нейното момиче-лъв Естрея, което обича да танцува, да пее и да продава дискове. Има и летящ кон с особено красиви пропорции и цветово решение :)

Аниното създание от огън, което изобщо не е опасно, защото подпалва само като се ядоса, а не се ядосва, защото е с кротък нрав.

Животното от букви на Моника - прекрасна идея, достойна за корица по мое мнение

Тео (авторът на огнения вълк и на динозавъра с горяща коса, както и на петкракия кон, който се катери бързо) крие лице в шапката, от която излизат фантастичните създания.

Иван също ме очарова тотално: излязъл сякаш от "Синьо лято" или от книга на братя Мормареви, той измисляше непрекъснато, на бързи обороти, хем всичко необходимо за своите скорпион с 5 очи и гигантска тарантула, хем какво се случва с животните от невидимия зоопарк - първо бягаха, та ги завръщахме, после се случи по-голяма беда - бяха станали нормални животни, защото някой беше използвал шапката по предназначение, после животните се разболяха и трябваше да извади лекар за тях, но вместо това попадна на гигантска километрична дъвка... :)

Още едно Анино животно - орел с тяло на леопард, опашка на лъв и хоби четене :) Женски е, казва се Джейна.

вторник, 20 юли 2010 г.

Подочуто от съседната стая :)

Бабата на Ането ни гостува.
От вчера играят на разни игри - главно микадо, пъзели, главоблъсканици, снощи и обесванка.
Прибирам се и детето ме посреща със заговорнически шепот.
- Провери ми, моля те, колко букви е "интерпретация"?
Проверих й. "Обеси" баба си на бърза ръка. Но, оказа се, това не било всичко. Първата дума, на която я била, била "хомосексуализъм". :)

От онзи ден пък, по почин от "1001 занимания около книгата", сме приготвили буркани, в които ще колекционираме думи. Има за "сладки думи", за "трудни думи", за "горчиви думи" и т.н. Засега в "горчиви" се мъдри само думата "домашно" :)

понеделник, 19 юли 2010 г.

Внимание, внимание, писане на приказки в петък!



"Точица" и "Тук-таме" канят най-сърдечно всички желаещи деца на работилница за приказки в петък, от десет часа, в къщекулата на "Тук-таме" в Гео Милев.

Ще играем с невидими играчки, ще вадим от шапката си фантастични животни, ще опитваме най-различни начини за запазване на невидимото, ще ловим идеите с три движения и ще съхраним улова си на хартия.

Децата могат да измислят истории така, както могат да рисуват. За да запазят това си умение обаче, те трябва да го упражняват и да получат подкрепата на възрастните. Нашата идея е да ги научим на разни литературни техники и хватки, да развием езика и речника им без да забравяме, че най-главното си остава удоволствието от измислицата.

неделя, 18 юли 2010 г.

Какво е красиво?

Нашият, тукашен, ежедневен свят често е далеч от представата за красивото, в което искаме да възпитаме децата си.
Но дали тяхната представа е същата като нашата?
Какво виждат те? Какво хубаво намират край себе си?

Предлагам един експеримент.
Дайте на детето си фотоапарат, покажете му как се снима и го помолете в продължение на един ден да снима нещата, които намира за красиви.
После може да съберем снимките и да направим изложба някъде, струва ми се, че ще бъде много интересно.
Не им давайте никакви насоки, никакви указания (извън "внимавай да не изпуснеш апарата") :)

Аnnecy International Animation Festival

Като си нямаме тук вече анимационни фестивали, ще следим чуждите в YouTube. Изглежда много интересно, харесва ми разнообразието от различни типове рисунък. Бих изгледала с интерес качените в Тубата клипчета - казват, че гласуването протичало там.
Всъщност по-подробно можете да прочетете в тази статия:
"Анеси 2010" от Марта Монева-Енчев




Селекция от различни филми в програмата :)

Форум за традиционни храни до Ботаническата градина


Идете на Terra Madre Балкани, форум за традиционни храни от Балканите, организиран от сдружение Slow Food Bulgaria. Аниният татко вече беше, аз още не съм :) По всичко личи, че си струва! Намира се пред Ботаническата градина, до паметника на Васил Левски.
http://www.dnevnik.bg/photos/2010/07/16/933709_fotogaleriia_izlojenie_na_tradicionni_hrani_ot/

Традиционни не значи непременно био, нито дори непременно полезни (все пак колко да е полезно едно захарно петле, освен за настроението :)) Но все пак между двете понятия има пресечни точки и те са от една страна в самите традиции на региона, в който допреди век основната земеделска работа се е вършила на ръка (пък и не само допреди век, я как ни водиха на бригада да плевим цвекло), а от друга - във факта, че характерните за региона култури се нуждаят по-малко от химия, за да могат да оцелеят в климата, който така или иначе си е най-добрият за тях.

събота, 17 юли 2010 г.

Студен чай


Като почетен буквалист реших да пробвам да направя студен чай, тръгвайки от името на напитката.
1. Направих чай ("Горски кът")
2. Изстудих го.

Със захар (нямах мед) вкусът му с нищо не отстъпва на купешките, а, предполагам, по здравословност ги превъзхожда доста. Сложих за разкош лимон и лайм, досипах лед и готово. Детето го одобри, а това е най-важното. Аз също. Подозирам, че с малко джин също няма да е никак зле.
Предвид нищожната си цена, чудесния вкус и неограничените количества подозирам, че ще ни стане любима напитка за лятото. Също не виждам пречка да науча детето да го прави.

А това е прясно набрана от планината заготовка за зимен чай и ароматни торбички във възглавниците :)

Философия за деца


Докато разглеждах замаяна детските щандове в брюкселската книжарница "Филигран", направи ми впечатление, че френскоезичното книгоиздаване се занимава много сериозно с философия за деца. Имаше четири-пет поредици на различни издателства, в които се разискваха въпроси като "Животът - що е то?" ("Свободата - що е то" и пр.), коментираха се различни аспекти на любовта или справедливостта, въобще приканваха се децата да помислят самостоятелно и от различни страни върху такива основни теми.
И не, нито следа от наукообразен език, нито осминка терминология, нито пък изречения от половин страница с много съставни думи. Примерите бяха осезаеми, ясни, свързани с детския живот, простичко написани и забавно илюстрирани.

У нас философията все още се смята за занимание за горния курс; едва ли не детето трябва специално да "дорасне", за да може да мисли самостоятелно. Само че самостоятелното мислене е умение и навик, който е добре да се поддържа от най-ранна детска възраст, може би едно от най-важните неща, на които можем да научим децата си. Иначе ще се чудим защо гимназистите започват съчиненията си с безумно скучни клишета от рода на "Иван Вазов е велик български писател. Той е патриарх на...". Или защо порасналите ни деца лесно лапват въдицата на поредната реклама, без да се замислят струва ли си наистина да се оставят да бъдат манипулирани.

Затова много се радвам на съществуването на "Онтоидея" - група университетски преподаватели, които провеждат философски занятия в детски градини и центрове, предизвиквайки децата да мислят и спорят по избрана от тях тема - цвят ли е черното, какво е хубаво и какво - не-хубаво, какво означава нещо да съществува (тръгнала от "съществуват ли принцовете и принцесите") и т.н.



Заедно с разговорите децата рисуват и моделират, за да илюстрират идеите си, могат да се движат по време на занятието и пр. Изобщо - държат се като едни нормални здрави деца, на които им е присъщо мисленето, откривателството и всякакви други магарии.

Така че следващия път, когато наследникът излезе с пространна теория защо не трябва да си подрежда стаята, недейте да го срязвате "Стига си философствал!", а помислете как да го насърчите (след като все пак прибере).
Сайтът на Онтоидея е тук: http://pwc.ontoidea.com/



Ето пример за разговор по време на занятие:
- Измислих темата за принцовете и принцесите!
- Кое е най-учудващото, когато мислиш за тях?
- Най-учудващо е дали наистина съществуват, или не.
- Да помислим ли тогава как се познава, че нещо съществува?
- Да, това е темата.
- Принцесите може би съществуват, защото всички знаят какво е принцеса. Например, че носи рокля и корона, и че е красива. Откъде иначе ще ги знаем тези неща, ако не съществуваха?
- Според мен също съществуват, защото ги има в приказките и във филмите.
- Да, има много-много истории за принцове и принцеси. Откъде са тези истории, ако принцовете и принцесите не съществуваха?
- Ами може някой да си ги е измислил!
- Сега ще кажа нещо много трудно. Принцесите и принцовете поне малко съществуват, защото правят най-различни неща. Дават неща на другите хора, приказват си, а понякога даже тичат.
- Да, ама всичко това е само в приказките. Те не са истински.
- Значи пак си съществуват, ама не са истински.
- Според мен някога те не само са съществували, а също са били истински. Но след това са изчезнали.
- Мисля, че не са изчезнали, а са измрели. Както и динозаврите. Динозаврите сега също не са истински, но се знае, че са съществували.
- Ама принцесите може и никога да не са били истински. Но някой е измислил приказки за тях и така са започнали да съществуват.
- Значи едни неща, които съществуват, са истински, а други са измислени?
- Да, обаче космическите кораби също някой ги е измислил, но сега са истински.
- Хората измислят много неща. Но някои ги правят след това и те стават истински, а някои само ги разказват, като приказките. Иначе всичко си съществува, дори никой да не го е направил.
- Тогава като искаш да рисуваш не-съществуващо, нищо ли няма да нарисуваш?
- Може да нарисуваш едно нищо…
- А това как се рисува?

петък, 16 юли 2010 г.

Готвене по книга :)

Не, нямам предвид по готварска книга, а по роман, приказка и т.н., въобще пълна проверка на питателността на литературното произведение :)

Туй кифличките на Карлсон (всъщност на Носорога, де, Карлсон само ги...ъъъъ... купува с монета от пет йоре), туй палачинките на Пипи, мухите на Франклин (от шоколад), всякаквовкусовите бонбони от "Хари Потър"...

И не само в книгите за деца; преди няколко години с приятелка опитахме да опечем прословутите мадлени на Пруст, а в момента във фурната е "Тарта а ла Чосър" по забавната готварско-литературна книга "Супата на Кафка".

Преди още повече години превеждах "Дългът към удоволствието" на Джон Ланчестър; беше изключително бедна и гладна зима, та разните му там френски деликатеси не можех да си позволя да изпробвам, та се мъчих само с айолито, което разказвачът превъзнасяше до небесата, но се оказа просто пресен чесново-майонезен сос.

Ето, прочее, рецептата за лучената тарта:
Лучена тарта

225 г обикновено тесто за кори
1 чаена лъжичка накълцана прясна мащерка
25г масло
2 лъжици зехтин
8 глави ситно нарязан лук
сол, черен пипер
1/4 лъжичка настъргано индийско орехче
1/4 лъжичка настърган джинджифил
2 яйца
2 жълтъка
425 мл течна сметана
щипка шафран




Тогаз се обади любезният ни домакин:
"Рецепти споделихте всички, без един.
Майстор Греъм - човек с привички -
е по тънката част: изневери и подли игрички...
А с пая си клафути и ти, дет се вика,
отсрами се пак, невесто дълголика.,
добре позната нам от Блумсбъри,
макар потокът на съзнанието ти ни умори.
А ти, писарю от Прага, премного четеш -
не мъдриме Овидий тука, а какво ще ядеш.
Метаморфозите ни кулинарни са,
да кажем с откровение,
от хаоса на продуктите ни пръква се откровение.
А щом Арс Кулинария звучи с гласа на разказвачи,
от вашия достоен ръст и ранг, то значи
пълни ще са душите ни и сит възвишения дух,
ала ще има и в паниците ни,
и за взискателния ни търбух.
Пък ти, служителю от митницата,
май гледаш ни сеира:
слухтиш, дращиш в тефтера, наливаш се с бира.
Не е ли време да ни уважиш, човече,
до гуша ни дойде да чакаме рецептата ти вече."
"Готов съм - рече той.
- Но макар да владея изкуството да пържа,
да задушавам и варя, направо не издържам
да ви предложа наглед просто печиво,
което не само засища, но е и на ниво.
Та ето какво аз предлагам:

Следва рецептата на митничаря:

На набрашнен плот тънка кора разточете,
поръсете с мащерка и в дълбока тава разстелете,
по ръба с ножа я оформете и в тоз ред,
докато изпръхне, я печете на газ степен пет.
В тиган - тежък, разбира се, и под капак,
масло и зехтин стопете, вие знаете как.
Вътре лук на тънки филийки пуснете,
разбъркайте, захар и сол добавете:
захлупете, ала честичко вдигайте този капак
и бъркайте - ще е късно, ако лукът даде знак.
Капака вдигнете, нека водата поизври -
до десет минути сосът ви ще се сгъсти.
Млян джинджифил и орехче индийско - остана
тях само да притурите сега в тигана.
яйцата и жълтъците разбийте най-внимателно,
със сол и чер пипер ги подправете обезателно.
Сметаната загрейте леко заедно с шафрана,
и я разбъркайте с яйцата - това остана.
Сега настана време да напълните тавата:
почнете с лучения сос, разстлан върху кората,
отгоре - яйчния крем, и всичко е наред.
Пече се точен брой минути двадесет и пет,
докато придобие питата ни цвят златист."
Тук се обади домакинът ни:
"Бог да те благослови, добри човече,
ти на останалите пример даде", рече.
"Явно боравиш с туй изкуство вещо:
не каза много, но не изрече и излишно нещо.
Навярно знаеш, че от времена незнайни
датират днешните уж кулинарни тайни.
В това, как ги споделяш е силата ти, братко:
сгрешил си занаята, казано накратко.
Митницата твоя складира богатства, за които
с истории поклонниците ще ти плащат мито."








Ето една много ценна тема по въпроса, подхваната от детската писателка Юлия Спиридонова. Аз съм с ника "Анда".

четвъртък, 15 юли 2010 г.

Домино от книги



Реди се, като до всяка книга детето трябва да долепи друга, която има нещо общо с нея - дума от заглавието, рисунка от корицата, за по-големите - нещо общо в тематиката.

В случая имаме "Океаните и моретата"-"Детска морска енциклопедия"-"Енциклопедия на природата"(с жабче в ъгъла на корицата)-"Жабокът и чужденецът"(където "чужденецът" накрая тръгва да пътешества)-"Марко Поло"-"Древните китайци" (защото Марко Поло ходи в Китай)-"Древните египтяни"(от същата поредица)-"Изчезналите светове"(разгърната на страницата за Тива).

Steampunk


Това се оказа името на ново движение, което се увлича по машините и изобретенията от епохата на Жул Верн, че и преди това - въобще по времето, когато науката се е правела като изкуство, била е взрив в ума, а не няколкомесечни лабораторни изследвания.
Добре, може това да е романтична измислица, но е изключително увличащо и на мен ми допада. Такъв беше духът на изложбата Orbis Pictus, един клон на която дойде и в София преди няколко месеца; ала ако Orbis Pictus беше като пренасяне в ума на Леонардо да Винчи или съвременните му учени, Steampunk по-скоро ни връща към викторианската ера и приумиците на ранната научна фантастика, на които придава реална форма (а по-често изобретява други в същия дух).
В момента в Оксфордския музей на историята на науката тече изложба за стиймпънка, ако имате път натам, отбийте се, ако не - можем да разгледаме тук:
http://www.mhs.ox.ac.uk/exhibits/steampunk/


А ето каква беше "Орбис Пиктус", която бе представена и в "Райко Алексиев":

Граматика на фантазията - на живо

Преди малко изпробвахме на живо идеята на Джани Родари от "Граматика на фантазията" за изтегляне на две думи от различни области и търсене на възможни комбинации между тях.
Ането написа на листчета 20 животни и 20 предмета, сложихме ги в две шапки и идеята беше да се редуваме да теглим и да комбинираме, но всъщност тя предпочете да го прави сама, а аз да играя египетски писар :)

Ето какви прото-сюжети записахме:
орел/тетрадка за домашно
Орелът, който изял тетрадката за домашно
Тетрадката за домашно, която плашела орела
Орелът, който се сърдел на орелчето си за лошата оценка в тетрадката за домашно

Слонът, който най-много от всичко обичал да говори по телефон
Змията, която свирела на тенджера
Тенджерата, която изплашила змията
Тенджерата, която се изплашила от една гумена змия
Хиената, която искала да се научи да работи на компютър
Папагалът, който живеел в кутията за пъзел/повтарял "Пъзел пъзел пъзел"/обичал да реди пъзели.

То be contunued. Засега прекратихме в полза на следобедната дрямка върху голямата маса в хола, преобразена в легло с помощта на възглавници, одеяла и книжка за четене. Забрани ми обаче да я снимам, защото "тази идея си е моя и не е за твоя блог" :)

Римски императорски сандвич

Мотивацията - урок с продължение

Изборът на Ането да си купи със събраните стотинки точно туш, за да си калиграфства, ме накара да се позамисля. Не, не "какво повредихме детето", но почти :)

Всъщност стигнах до следния извод:
През целия първи клас децата учат основно краснопис. Попълват ред след ред в тетрадката за работа в клас, в тетрадката за домашна работа, в тетрадката за упражнения. От тях се изисква постоянство, старание, перфекционизъм; нерядко на главата им виси по някой възрастен, който им се кара за кривулиците, дори къса или трие листи, ако не хареса написаното. В училище получават първите си писмени коментари от учителката тъкмо за наклона, равномерността и т.н. на ченгелчетата.
Работата е, честно казано, скучновата на фона на хилядите неща, които интересуват децата в тази възраст, ала възрастните настояват децата да упорстват в нея.
По този начин те им внушават, че краснописът е нещо изключително важно.

И какво се случва, когато децата най-сетне се научат да пишат красиво?
Изискванията се сменят. Изведнъж краснописът минава на заден план. Възрастните престават да се интересуват как точно е писано и сменят рязко приоритета си (първо в посока "докъде си със списъка за лятната ваканция", после към таблицата за умножение).
Това е първият урок по демотивация, който получават децата.
И той гласи, че няма чак такова значение колко ще се стараеш, защото извън рамките на конкретния клас и на училищната обстановка придобитите умения нямат чак такова значение.
А всъщност краснописът е нещо, с което децата основателно могат да се гордеят; при това вече са на етап, на който могат да направят нещо наистина интересно за собствено удоволствие - например могат да разгледат украсените заглавни букви от средновековните ръкописи (т.нар. illuminated letters) и да направят своя си, детска версия.
Или да напишат на баба си писмо с много заврънтулки. Или да направят рисунка, в която има скрити букви. И т.н. Главното е да се почувстват в силата си, да усетят удоволствието от новото умение и да решат, че положените усилия са си стрували.

Ето тук има интересна идея за калиграфстване не със скъпа писалка, а с пръчица от сладолед :)



Или как да си направиш монограм:

Въобще разгледайте сайта, има интересни занимания с букви - гигантски букви, украсени букви и т.н.

Ето и нашите монограми:

сряда, 14 юли 2010 г.

За празната касичка и други хубавини

Когато бях малка, царуваше идеята, че децата трябва да се учат на спестовност, като си събират монетки в касичка. И аз имах такава, една синичка, но нямах ключ за нея, естествено. Събирах пари, за да купя кола на татко. Когато станах шести клас и видях, че май наникъде не съм с колата, почнах да изтръсквам от касичката по двайсет стотинки, за да ходя в новооткритото заведение до вкъщи в ранния следобед, да си поръчвам сок и да блаженствам, четейки "Съкровището в сребърното езеро" на масичка до фонтана. Разбира се, чувствах се смътно виновна, че не се възпитавам в спестовност, както е било предвидено.
Е, касичката на Ането не се заключва и преди няколко дни тя решила да направи с помощта на баба си основна инвентаризация; събирали монети, смятали и установили, че разполага с двайсет лева - сума, която за нея е нещо огромно, граничещо с абстракцията.
Заранта ме помоли да вляза в сайта на "Импресия" и да видя колко струват мастилата - последният път се беше заковала пред един калиграфски комплект, който беше много скъп и директно й беше отказан. Сега си намери китайски туш в специална вазичка, купи си го със събраните стотинки (каката се смя много и се зарадва на дребните) и го прегръщаше гордо по време на цялата дълга разходка, както не се е радвала на никой от подаръците, които сме й правили.


Всъщност, като се замисля, далеч по-добър урок по спестовност е детето да похарчи събралата се в някакъв момент сума, докато тя все още има значение за него и докато нещата, които може да купи с нея - необразователна играчка, загадъчно-примамлив предмет от витрина или просто голяма торба шоколади - още крие някаква важност.
Иначе да пораснеш и да установиш, че събираното толкова време богатство струва колкото обелките на картофа е доста антивъзпитателно, не мислите ли?

А китайският туш си е супер.

Нискобюджетен робот :)


Задачата беше да събере бързо и без да мисли десет дребни предмета от детската.
После - да построи с тях робот.
Състои се от две дървени кубчета, шишенце с мъниста за низане, снич без перца и счупена пластмасова лъжичка.
Не знаем дали може да води сватбени церемонии - като се зажени някой, ще видим.

Новини за деца - робот води сватбена церемония в Япония

Ането оцени тази новина от секцията "News for kids" на Еducation World.
Вероятно познавате роботите от научно-фантастичните филми; ала те съществуват не само на малкия и големия екран. Един "истински" робот наскоро проведе сватбена церемония в японската столица Токио.

Петдесет гости стоели прави, докато музиката свирела и булката вървяла към олтара. Само един останал седнал - "длъжностното лице", което всъщност било робот и било завинтено за стола. За този специален случай високата около метър и двайсет "I-fairy" носела коса на опашки и венец цветя на главата си. Очите й светели с цветни светлини, когато тя обявила двойката за мъж и жена и поканила младоженеца да целуне булката. Според компанията-производител на I-Fairy това бил първият случай, в който робот водел сватбена церемония.

Това може да ви се струва необичаен избор за сватба, но ако познавахте двойката, щяхте да се съгласите, че няма нищо по-подходящо, тъй като младоженецът преподава роботика в университет, а булката работи за компанията-производител на I-Fairy. Освен роботи от този тип компанията произвежда и роботите-динозаври, които сигурно си виждал в музеите или по телевизията.

Япония е една от водещите страни в производството на роботи. Новобрачната двойка се надява, че сватбата им ще насърчи повече хора да използват роботите. Надяват се, че така ще дадат на хората повече идеи как да използват роботите в своето ежедневие.

Още факти за I-Fairy:
Роботът бил свързан с клавиатура, скрита зад черна завеса на няколко крачки. Там стоял техникът, който въвеждал командите и се грижел всичко да върви гладко.
Трябва ви робот? I-Fairy се продава за 6 300 000 йени. Изработени са 5 броя, три са продадени, остават още два.

вторник, 13 юли 2010 г.

Направи си сам... Магрит


Изкуството започва с игра.
Преди да открие своя почерк, Магрит се е забавлявал с възможностите на фотографията, като е снимал себе си и приятелите си, слагайки пред лицето на модела предмет, който заема мястото на главата и така изразява нещо за снимания човек. Не е трудно да се изпробва у дома, а седемгодишните деца вече се оправят добре с фотоапарата :)



неделя, 11 юли 2010 г.

Unemployed Philosophers' Guild


Хахаха, вземам си думите назад за куклите с великите писатели. Разрових и видях, че те са продукт на "Гилдията на безработните философи" - компания, основана от двама братя след съкращаването на академичния състав.
Освен комплекти с писатели, художници, философи и композитори има и кукли с отделни велики личности, а също и чаша със списък на гражданските права, повечето от които избледняват и изчезват, като налееш вътре гореща напитка :)
Всъщност сайтът им показва колко полезно е да купуваш от производителя, вместо през девет магазина в десети.
Там цената на комплект вече не е 22 евро, а 19 долара, т.е. с повече от една трета по-малко. При това куклите се продават и поединично, а една Фрида Кало, примерно, е irresistible.
Eто адреса!

Great Writers Finger Puppet Set


Не мога да се въздържа да не ви споделя това забавно хрумване, което срещнах в една книжарница. На момента бих си го купила само заради представата как "Вирджиния Улф" говори в "поток на съзнанието" иззад рамката на кухненския стол (или "Дикенс" коментира "Oliver asks for more", когато детето си поиска допълнително) но цената от 22 евро все пак ми се видя нанагорна. Затова пък могат да се направят по домашному сравнително лесно с помощта на филц, игла и конец или пък лепило. А може и хартиени кукли по метода на Джоел.
Кукла на Вазов, anyone? :)

Във вариант "велики философи":

Има още с художници и с революционери :)

събота, 10 юли 2010 г.

Един графит от Париж :)

Изложба на Туве Янсон в Музея на комикса в Брюксел


След като почти се изгубих в опити да открия Музея на комикса в Брюксел, най-сетне не само го намерих, но и заварих вътре изложба, посветена на Туве Янсон - финландската писателка и художничка, създала магнетичния и идиличен свят на муминтроловете.

Изложбата разказваше за нейната биография, за първата поява на едно муминоподобно създание - когато с брат й се забавлявали да си оставят смешни коментари върху вратата на външната тоалетна в рибарската хижа, където летували, и след неговия цитат от Кант тя не намерила друг отговор, освен да нарисува най-безформеното създание, за което се сещала, и да напише отдолу името на немския философ. Що се отнася до странното име Мумин, Туве го чула за пръв път през трийсетте, когато учела в Художествената школа в Стокхолм и живеела при шведския си чичо. Една нощ, когато се промъкнала в кухнята за среднощно похапване, чичо й я хванал на местопрестъплението. "Каза ми, че зад печката живеел един трол. Казвал се Мумин и обичал да духа в тила на хората". Може би си е спомнила това, когато е рисувала първия си черен и доста страшничък трол със светещи червени очи през 1934г.




За мое удоволствие имаше репродукции на нейни рисунки както отпреди мумините - Туве Янсон работи като илюстраторка заедно с майка си в сатиричното списание Garm,

- така и след тях, когато тя илюстрира издания на "Пинокио", на "Алиса в страната на чудесата", на "Хобитът" и др.





Но най-много ми допадна нейното наблюдение, че винаги, когато се е захващала да прави нещо, което не й доставя удоволствие, това не е носело никаква полза на околните :) Смятам да го използвам като дългосрочно оправдание.




Ето, впрочем, уебсайта на самия музей:
http://www.comicscenter.net/en/home