четвъртък, 24 юни 2010 г.

Пясъчна архитектура

Пясъчните замъци са нетрайно, но любимо изкуство; ако ги снимаме, могат да останат и за по-дълго :) До няколко дена, надявам се, свършват дъждовете и почва плажния сезон. Мисля да си направим пясъчна изложба, ще се радвам и на ваши снимки!
Ето миналогодишни:



Класическите замъци, разбира се, са прекрасни; но ако искате да изпробвате по-различна форма, начинът е да оформите пясъчен блок, от който да махнете излишното като при скулптиране. За целта загребвате с шепи много мокър пясък и бързо правите нещо като плескавица на избраното място, като леко я намествате с ръце, за да може пясъкът да постигне по-добро сцепление, докато водата се просмуква надолу. После следващата плескавица. Трябва да ви се получи нещо като здрава кула от пясък, която след това можете да дълбаете, да направите тунел, да оформите отвесни стени с тухли и т.н.
Ето малко идеи за вдъхновение:



Книжна гора от Берлин: интересна статия в "Дизайн на книгата"


Много интересна идея, аплодирам!
Ето статията в чудесния блог "Дизайн на книгата"

Да живеят бабите!


В момента Ането е при моите родители, нейни баба и дядо.
Като се връщам към собственото си детство, си спомням сигурността и богатството на тези близки и все пак различни светове, които ми предлагаха бабите и дядовците, дори извън игрите, които се играеха само у тях, извън прихванатите умения, тайниците или специалните занимания. Бабите и дядовците ти дават възможността да общуваш с други възрастни, които те обичат също тъй безусловно, с тях можеш да бъдеш малко по-различен, да откриеш друга страна от себе си и света.
Днес тези така важни връзки са се променили поради множество обстоятелства - не на последно място разстоянията, които ние считаме за естествени, но преди едно-две поколения са били почти непреодолими. Общуването от различни градове, държави, континенти променя ритъма на връзката между баби, дядовци и внуци; разликата в начина на живот, а нерядко в ежедневната култура и дори езика (когато детето расте в друга страна, когато един от родителите е чужденец) привнасят още повече нови елементи, които неизбежно дават своето отражение. Нещата рядко се развиват по готовата представа за весела многолюдна къща; и все пак си струва да опитваме да дадем на децата богатството, което обичайно могат да предложат тези отношения.
Книгата "Да живеят бабите!" на издателство "Тара" е за това; тя може да бъде и добро четиво, което да подарите на своите родители, за да могат да погледнат ситуацията и от вашата гледна точка и да намерят свой, адекватен на новите обстоятелства начин да се чувстват близки с внуците си.
Добре намерена тема, топло написана книга, добър дизайн. Със сигурност ще погледна и другите книги на издателството, а тази ще дам на бабите на Ането, те да я рецензират :)

сряда, 23 юни 2010 г.

Черешов сладкиш клафути


Попаднах на името в доста забавната книжка "Супата на Кафка", в която рецептите бяха асоциирани с различни автори и съответно написани в техен стил - къде по-успешно, къде не. След тартата на Чосър, която стана ужасно вкусна, реших да изпробвам и клафути - черешовия сладкиш, който трябваше да се асоциира с Вирджиния Улф.
Тъй като подарих междувременно книжката, взех рецептата оттук.
Половин чаша брашно,
1/4 ч.л. сол,
2 големи яйца,
2 с.л. захар
3/4 чаши мляко
1 ванилия
450гр. череши
с.л. масло
2с.л. захар
(удвоих всички съставки, защото ми се видя много мъничко).

Включва се фурната на 220гр. Черешите се почистват от костилките.
Смесват се брашното, яйцата, млякото, две лъжици от захарта и ванилията. Разбъркват се до гладкост.

Маслото се разтапя в тиган на средно горещ котлон. Трябва да покрие дъното и стените. Прибавят се черешите и когато омекнат, се наръсват с останалата захар. Варят се, докато захарта се разтвори на сироп. После се изсипват в тава, заливат се с доста течното тесто и се пекат около 20 минути или докато сладкишът придобие златист загар. Не се отваря вратичката междувременно, за да не се спихне. Поднася се веднага, поръсен с пудра захар, може и с бита сметана в добавка.

Тишина

Или поне детето каза, че това е нарисувало на тази рисунка:

вторник, 22 юни 2010 г.

Царевец в снимки

В събота бях там и най-после можах да снимам какво имам предвид в предишната си статия по темата.
Впрочем отвореното писмо е подадено до медиите. Утре ще го депозирам и в Министерство на културата.


















четвъртък, 17 юни 2010 г.

Колело!

Официално мога да се похваля -
Ането вече кара колело. Вчера се сдоби най-после с такова :) Прави опити да го кара дори в коридора.




Боя се, че инструкциите ми, докато я учих, се изчерпваха с "гледай колелото да е между тебе и земята" и "карай по-бързо, че бавно е трудно". Така че никаква теория не знам :)

вторник, 15 юни 2010 г.

Имам колежка :)

Снощи, докато имахме гости, дъщеря ми се хванала да превежда :)
Превела е няколко странички от една малка книжка за Златокоска и трите мечета. Ама толкова ми е драго!

Тайнството на юни


Сега ако не й е времето на тази книга на Туве Янсон, кога? :)


Туве Янсон е магнетична писателка, едновременно дълбоко психологична и страшно увлекателна. Тя описва вътрешния свят на своите герои така ярко, че едно седемгодишно дете да разбере какво е да искаш да си сам, за да уловиш някоя убеглива идея, или как самият страх може да те плаши по-силно от онова, от което се страхуваш, как сарказмът може да те накара да поискаш да бъдеш невидим (и как се лекува това). И в същото време може така да говори за кораби, фарове, плаващи театри, малки дракони в бурканче, семейни ритуали и пр., че да не усетиш как се опитваш да подражаваш на същество, което - реално погледнато - прилича на хипопотамче с перчем. Или на филифьонката. Или на Малката Мю. Или на Снусмумрик. И определено си струва да го направиш :)




Откъс от "Тайнството на юни":

Глава първа.

ЗА ЕДНО КОРАБЧЕ ОТ КОРА НА ДЪРВО И ЕДНА ОГНЕБЪЛВАЩА ПЛАНИНА



Мама Муминка седеше на слънце на стълбището и прикрепваше платна на малко корабче от кора на дърво.

"Ако не ме лъже паметта, галеасът* има две големи платна отзад и няколко малки триъгълни на бушприта**" - мислеше си тя.

Най-трудно и беше да направи руля**, а най-много се забавляваше за трюма**. Беше измайсторила от кората съвсем мъничък люк и когато го постави, той влезе съвсем точно в дупката си и тънките ръбове прилепнаха плътно към палубата.

"Това е за всеки случай, ако се разрази буря" - каза си тя и въздъхна щастливо.

До нея на стълбището седеше дъщерята на Мюмлата, прибрала колене и подпряла на тях брадичката си, и я гледаше. Видя как мама Муминка закрепи щага* с карфички, всяка от които беше със стъклена главичка в различен цвят, а на върховете на мачтите сложи червени вимпели*.

- За кого е? - попита с благоговение дъщерята на Мюмлата.

- За Муминтрол - каза мама Муминка и потърси в кутията си с шивашки принадлежности подходящо въже за закотвяне на кораба.

- Не се бутай! - изпищя много тъничък гласец от вътрешността на кутията.

- О, боже! - възкликна мама Муминка. - Малката ти сестра пак се е пъхнала в кутиятата ми. Ще се убоде на иглите.

- Мю! - каза дъщерята на Мюмлата заплашително и се опита да изчовърка сестра си от едно чиле прежда. - Излез веднага!

Но малката Мю се шмугна още по-надълбоко в кутията и напълно се изгуби в преждата.

- Много е неприятно, че се е пръкнала толкова дребна! - оплака се дъщерята на Мюмлата. - Никога не знам къде е. Не можеш ли да направиш корабче от кора и за нея? Тогава ще може да плава в бъчвата с вода и поне ще знам къде е...

Мама Муминка се засмя и извади парче кора от кутията си.



*Галеас - древен кораб с платна и гребла, използван през 16-17 век предимно за военни цели - Б. пр.

**Бушприт - наклонена греда, излизаща напред от носа при платноходите; рул - кормило на кораб; трюм - товарно помещение в кораб - Б. пр.

*Щаг - въже, което се опъва между мачтата и носаили кърмата на кораба и крепи мачтата; вимпел - триъгълно знаме

понеделник, 14 юни 2010 г.

Ботанически понеделници в екоцентър "Приятели"

Днес видяхме на живо екоцентър "Приятели" - част от обикновена квартална градинка, превърната с доброволен, ентусиазиран общ труд на кръга около плейцентър "Приятели" в чудесна класна стая на открито, с черна дъска и столчета-пънчета, компостер, експериментална леха - подарък от Ботаническата градина на СУ, пясъчник за най-малките и дори бебе-гинко :)

Черната дъска; някой също се е занимавал с птици.

В компостера имаше треви и листа. Много любопитно какво ще стане, ще се опитам да убедя баща си също да направи компостер в неговата градина.

Гинко билоба, уникално дърво без живи родственици в растителното царство; живо изкопаемо. Впрочем оказва се, че има мъжки и женски екземпляри :) Вижте сами тук.

Ботаническата леха, подарък от Университетската ботаническа градина на СУ.

Люба (която e човекът и зад Plantscafe в Ботаническата градина) е измислила и събрала великолепни занимания, много добре балансирани уроци, в които детето учи, като пипа, открива, разглежда и сравнява растенията, като се грижи за тях и споделя
отношението си. Освен това има много топло и ненатрапчиво присъствие; оставаш с усещането, че помага на децата да проведат техните си експерименти, а не ги ръководи :) Цитат от Ането: "сякаш говори на своите си деца".
Днешният урок включваше игра за откриване кое листо от кое растение е, кратък разговор за сравняване на листата от отделните растения, плевене на поникнали кестенчета в ботаническата леха (всички пожелаха да си ги отнесат вкъщи, не ме питайте какво ще правя с кестеново дърво подир време), садене на тяхно място на здравец.


Ето тук нашата групичка сравнява листото-образец с листата на розата.
Да, точно това се търси в задачата.

После се сравняват всички листа - кое колко части има, кои са назъбени, кои са издължени и пр. Децата разбират, че всъщност начините, по които са ги различавали, са същите, по които ги класифицират и учените.



След като са се научили да разпознават листото на кестена, децата откриват кестени в ботаническата леха. Люба им обяснява, че ако оставят всички кестенови саморасляци там, ще пораснат големи дървета и няма да има място за градинката.


Заемат се да ги вадят и установяват, че 1)това е много трудно и цапа (особено като внимаваш да не съсечеш корените, защото искаш да си вземеш растението за вкъщи) и 2) на някои растения се вижда как коренчето излиза от самия кестен.



На освободеното от кестените място садят здравец. Смели млади господа съобщиха, че в името на науката са яли от това растение. Пред нас обаче се придържаха към сладоледа.

неделя, 13 юни 2010 г.

Игри с вода за горещо време


1. Водна топка :)
Ужасно проста е - пълните балон с вода. Завързвате балона.
Подавате си го като топка, докато се спука. Когато е горещо като днес, играчите изсъхват за секунди (но междувременно се поразхлаждат малко).
Играхме я миналото лято на 41 градуса, беше безценна :)
2. Рисуване с вода
Това в момента е актуалната игра в Докторската градинка - децата пълнят малки бутилки от минерална вода на чешмичката, пробиват с химикал дупчица в капачето и рисуват по нагорещените плочки. Красиво, изобретателно, разхладително :)
3. Раз-два-пльок!
Игра за няколко души, балон, карфица и чешма. Продупчвате с карфицата (или по-добре безопасна игла) дупчица в балона. Пълните го с вода от чешмата, завързвате и си го подавате в кръг. Идеята не е кой ще изгуби или спечели, а да ви бъде забавно и малко по-хладно :)

събота, 12 юни 2010 г.

А в "Импресия" тази събота...

...човек можеше да си направи ей такава красива шапка:

И после да си я носи, след като поизсъхне боята. За да се пере, трябва първо да се глади. Всяка събота имат занимания за деца; другата седмица е глина, после май имаше декупаж на морска тема.

"Импресия" е на ул. "Кракра".

А ето какво видяхме днес