понеделник, 31 май 2010 г.

БАН


Кратко разсъждение по темата "БАН":
Да се каже, че Българската академия на науките трябва да се разпусне, защото не е на необходимото ниво, е същото като да оставиш красива къща да се саморазрушава в продължение на години, а после да я построиш на нейно място МОЛ, защото без друго била съборетина.
И двете са абсолютно типични за българския преход към пълна самомаргинализация.

Ако продължи така, същото ще се случи и със Софийски университет - настоящите "антикризисни мерки" ще смъкнат нивото, а после някой ще каже "ами то нивото е ниско, какво да му пазим".
Съгласна съм, че в БАН има много места, където е убийствено скучно (което ме отказа от работа там преди време), но има и много смислени хора; да, има нужда от промяна, но тази промяна би трябвало да бъде в посока към повишаване на качеството (което, освен всичко друго, става като привлечеш добрите специалисти да остават тук, а не да търсят заплащане и социална значимост в чужбина. Ако местата са привлекателни, то би имало и конкуренция, която да вдигне нивото).

неделя, 30 май 2010 г.

Рожденическа ягодова торта :)


Днес татко ми става на 60 години!

Блатове:
9 яйца
чаша захар
1 1/6 чаша брашно
7 от яйцата се разделят на белтъци и жълтъци. Белтъците се разбиват на пяна с половината от захарта (за да стане това, купата трябва да е абсолютно суха, а в тях не бива да попадне и капка жълтък), жълтъците и останалите две яйца - с другата половина до побеляване. После се смесват внимателно, като вече не се разбъкват с миксер, а с лъжица. Прибавя се пресятото брашно, като също се разбърква на ръка. Не се слага набухвател.
Пече се на три части в малка тавичка върху хартия за печене (около 200 градуса). Не се отваря вратичката по време на печене, чак към края се проверява за готовност с клечка за зъби.

Крем:
100 г краве масло
2 пакетчета крема сирене
пудра захар
+
сметанов крем (аз ползвах заквасена сметана)
+
крем нишесте - ванилия

Всичко това се смесва след охлаждането на крема нишесте. Добавят се два желатина (накиснати и разтопени на водна баня), след което се реди в тортена форма. Могат да се добавят някакви ядки между крема и блатовете, за да има лек хрупкав привкус. Аз сложих натрошени ореховки.

Ако няма тортена форма, добре е да изчаквате всеки пласт крем да се желира и стегне добре, преди да слагате следващия блат. Тортата се оставя да преседи около 3 часа в хладилника, преди да се донамаже с крем отстрани и отгоре и да се украси.

Украса: половин килограм ягоди, нарязани на филийки, се топват в разтопен желатин и се редят отгоре. Може и без желатина, разбира се, но той придържа на място плодовете и ги предпазва от окисляване (по-важно, когато се слагат ябълки или банани).

събота, 29 май 2010 г.

Театър "Ариел"

Очевидно имат доста агресивна маркетингова политика, защото името им току изскочи в разни ключови моменти - като например завършването на учебната година на детето.
Не исках да пиша за това тогава, защото все пак събитието беше по-важно от конкретния начин на провеждане на тържеството, но не мога все пак да премълча, че мястото е ужасно задушно и без естествена светлина, а програмата за толкова години е все така евтино комерсиална. Да, на децата им е интересно да се състезават (доколко е подходящо за края на годината да има печелещи и губещи е друг въпрос), но що за кич е водещата да ги призове да се съберат на сцената около учителката и да шепнат по даден сигнал "Обичаме ви"?!? Не че не е венец на трайната и психологически безумна традиция да караме децата да наизустяват реплики, изразяващи разни чувства от тяхно име (към майката, родината, едно време и партията...)
Това в комбинация с някаква игра "тука има-тука нема" в стила на телевизионно шоу с пластмасова мида, в чиито джобчета (!?!) има или няма топчета...
С една дума, въобще не ми хареса. Не е мръднало отпреди 5 години, когато пак бях попаднала там на организирано празненство.

петък, 28 май 2010 г.

Мистериозната къща








Минаваме почти всеки ден оттам. Красива и запусната; забележете дървото, което расте ОТ самата стена. Ането каза, че прилича на къщата от "Последното представление" в "Синьо лято" и се страхуваше дори в двора да стоим - за влизане вътре и аз се страхувам, не от призраци, а да не рухне нещо на главите ни.
И все пак - каква е тази къща, защо никой не я поддържа? Или е оставена да се руши, за да се продаде евтино теренът, да се бутне и да се превърне в поредната бетонна уродщина?

Къщата се намира на "Сан Стефано", между Докторската градина и парка "Заимов", точно срещу "Cheers" и магазинчето за детски дрешки.

четвъртък, 27 май 2010 г.

Панаирът на книгата за деца

Тъй като подредбата на Панаира на книгата в НДК не следва никаква логика - нито групира детските издателства близо едно до друго, нито се грижи за откриваемостта на книжните щандове, нито прави каквото и да било за малките си посетители, аз си позволявам да споделя впечатленията си от кратката си разходка между детските щандове. Разбира се, те са субективни - не съм описвала неща, които ги имаме отдавна, нито такива, които са за по-ранна детска възраст.
Ето какво ми хвана окото:



Тази поредица на "Ларус" е чудесна, ние имаме Енциклопедията на книгата (купена на редовна цена от 20лв), а сега и тази за математиката. Дали да не взема и за музиката?
Малките на "Ларус" са много приятни за предучилищна възраст, ние ги имаме горе-долу на тази цена от кашоните с книги на старо.

На щанда на СофтПрес синът на собственика - някъде към осемгодишен - ми пресметна колко ще излезе 20-процентното намаление, а аз забравих да му кажа "Браво". Книгата, която си купихме - "Супер игра за умни деца" е от чудесна серия, само ми е жал, че са сложили такова заглавие... оригиналното е I SPY (което е английският вариант на играта "Сарафиди-фиди, какво ми се види", която играехме като малки). Представлява картинки, в които всичко е направено от нещо друго - наистина чудесна за развиване на наблюдателността и въображението. Същото издателство стои и зад двете книги с експерименти за деца; имам чувството, че момченцето зад щанда участва в избора на заглавията :)

Неочаквано попадение беше "Споделено детство" на Нася Кралевска и Ива Торньова, изд. "Работилница за книжнина" - книгата не е дело на професионален детски писател и може би затова не се знае за нея, но на мен ми беше много интересно и приятно да прочета разказите на две пораснали млечни сестрички и първи приятелки за детството им през петдесетте в София. Тонът на книгата е като на сладкодумна леля, която ти разправя какво е било, когато е била малка; много близо до семейния анекдот, до веселите истории, които се разказват между посветени. Дори съвсем аматьорското стихотворение в началото, посветено на авторките от тяхна трета приятелка, добавя към чара. Но освен всичко това книгата е изключително интересна като живо свидетелство за едно време, което нашите деца не познават и трудно ще разберат от политизираните исторически архиви - а тук е съвсем достъпно, защото съвсем просто им предлага да си представят как биха живяли, ако се бяха родили 60 години по-рано. Много хубава книга, дано не се изгуби сред кресливата многотия.

Иначе купихме дълго желаните "Патиланци", които Ането изчете за отрицателно време. Наистина една от най-живите български детски класики. За жалост я купихме от "ПАН", имаше по-хубаво издание. Аз малко не одобрявам тяхната политика да издават почти само класики, които нямат вече авторски права, на възможно най-евтината хартия, задължително черно-бяло и въобще възможно най-тънко за издателя. А ясно, че точно на класиката пазарът й е сигурен. И каква е ролята на издателя, освен да дава поръчки на печатницата? Добре де, поне се снабдихме най-сетне с книгата. Спирам да мърморя.
На щанда на Фют ми препоръчаха "Белият жираф" - както разбрах, действието се развива в Южна Африка. Ще прочета и ще ви кажа :) Иначе на щанда им е книгата на моята приятелка Юлка "Кръстьо-частен детектив в Долната земя", много е увлекателна и забавна! Писала съм за нея тук.

Тъй като се опитвам да следя появяващите се български автори за деца (че са кът, а бяха почти изчезнали), без малко да купя "Завръщането на баба Яга", приказка с писмо от Катя Милушева. Изглеждаше симпатично, имаше разни игри, авторката сама си е илюстрирала книжката, от Търново е. Само че когато любезно посочих на издателите от Атеа правописна грешка (винаги ужасно личи, когато някой не наема коректор), те започнаха да ми обясняват как било нарочно, някъде в книгата пишело, ама къде... тръгнаха да ми показват... и не успяха. Не се прави така.

_____
Иначе, както знаете, от тези панаири лъха все по-силна атмосфера на застояло. НДК е безкрайно невдъхновяващо място. Всяка година мести панаира на друг етаж или го разхвърля по етажите, въобще прави точно обратното на всяка маркетингова логика. Резултатът е ето такова общо впечатление:

(снимката е от щанда на "Бард")

Тъй че не се учудвайте, ако с всяка година става все по-беден; просто все по-малко издателства намират смисъл да участват в него. А много от най-новите и алтернативни без друго търсят самостоятелни пътища за разпространение - вж. списание "Моги", което стана достатъчно известно и без да следва стандартната разпространителска мрежа.

На колко оценява Илчев името на СУ?

Току-що разбрах, че редом с други безобразия "антикризисните мерки" в Софийски университет предвиждат проверяващите на кандидатстудентските изпити да не получават заплащане за онези работи, които са оценили с двойки.
Това означава, че ръководството упражнява натиск върху изпитващите да занижат нивото си; това означава повече студенти, влезли без елементарна грамотност. И без това в момента виждам как бъдещи филолози не умеят да пишат, вкл. в трети курс англ. филология се налага да обяснявам на студентите си елементарни правила за пунктуация на сложно изречение. Сега ще стане още по-лошо; тези, които са влезли, въпреки че не отговарят на критериите, така ще си и излязат.
И това ще обезцени дипломите, издавани от Софийски университет, също като на куп "висши учебни заведения" в страната.
Не казвам, че досега критериите са били безупречни. Но трябваше да се работи да се повишат, а не да се премахнат.

П.С. Днес получих снимка на страници от учебника по български език за 7-и клас, в който децата учат за номинативни вериги.
Номинативни вериги, казано по-просто, са вариантите, с които може да се замести дадена дума или израз - например за да се избегне повторение. Единия път вместо "Пенчо" ще кажеш "той", друг път ще използваш синоним, трети път ще изпуснеш думата, защото се подразбира от контекста. Това е цялата философия.
Но на седмокласниците им се сервира като "номинативни вериги" с куп зле обяснени теории към тях. Какво излиза? Свръхизисквания в началните степени на обучението, никакви критерии в края му?
Резултатът е видим.

Следобед през ваканцията


Зелено скривалище

Къщата на зайчето Питър в Докторската градина

Това е акация, с листата й може да се играе на магазин :)

това е дъб

А това - кестен :)

Господин Дърво от нашата улица:


Това пък ни е уловът от панаира на книгата, по-подробно ще пиша в нарочен пост :)

"След войната" на Тони Джуд

Тези дни излезе преводът ми на "След войната" - история на Европа след 1945г.
Авторът е Тони Джуд - британски историк от изключително високо равнище, директор на Института "Ремарк" и професор по European Studies в Нюйоркския университет.

Книгата е изключително интересна не само с обхвата си - тя описва подробно събитията в Западна и Източна Европа от края на Втората световна война до наши дни, вкл. случващото се през този период в Съветския съюз, без което трудно би могла да се разбере логиката на политическото развитие в източния блок, но и анализира, осмисля, съпоставя фактите, за да открие техния смисъл. На мен лично този опит за свързаност ми беше липсвал - заместването на пропагандните обяснения с насипни факти и медийни - а не аналитични - формулировки създава усещането за дезориентация и манипулируемост.

За мен, която съм родена през седемдесетте и съм расла с пропагандната версия на историята, беше много интересно да узная - например, - че България е била поканена за участие в плана "Маршал", както и всички източноевропейски страни; че сме отказали по заръка на СССР, а само чехите са направили опити да се включат, но в последния момент са се отдръпнали под заплаха от Москва. Беше ми любопитно да чета за зараждането на Европейския съюз от опитите на Франция да извлече максимална полза от поражението на Германия (и за доста съмнителната й роля по време на самата война). Беше ми интересно да чета какво точно се е случвало през шейсетте отвъд митологията за това десетилетие. Книгата е написана умно, съвестно, при това с чувство за хумор и на много добър литературен стил. Да, тя представлява гледната точка на един човек, личен възглед за събитията. Но този личен възглед е извънредно ерудиран и, по моему, честен. Превеждах я три години, след което мина много внимателна редакция от качествен историк.
Затова недоумявам как е възможно издателство "Сиела" да я пусне на пазара в този безумен вид. Въпреки всички протести тя излиза със странна смесица от заглавие и подзаглавие, с корица като на притурка към "24 часа" и - както смаяна видях вчера - с черковнославянски шрифт на съдържанието. Ето как изглежда изданието на Penguin:

Ето как изглежда у нас:


За съжаление нямам снимка на черковнославянския шрифт на съдържанието. Имам обаче един въпрос: ЗАЩО?

Откъси от книгата могат да се намерят на сайта на в-к "Култура.

Amazon's Tony Judt Page

Други издания:


вторник, 25 май 2010 г.

Hogwarts

Току-що ме осени идеята защо децата толкова харесват "Хари Потър" -
ами защото училището там е точно такова, за каквото биха си мечтали.
Предметите, които учат, са интересни и полезни за това, с което искат да се занимават (борба със злото, ни повече, ни по-малко :))
Повечето учители са способни хора с авторитет, от които може да се научи много, но са готови и да застанат на тяхна страна, ако е по-справедливо. Не и да занижават стандартите си обаче.
Съучениците ти са най-разнообразни, същите типажи, които виждаш в училище, но ти успяваш да си намериш прекрасни верни приятели.

Това, което учиш, е абсолютно приложимо във външния свят - както можеш да се увериш още от самото начало.

Ей това е, което кара децата да си мечтаят повече от самата магия, защото вълшебствата иначе не са по-различни от тези, които ги има в класическите приказки - "Пепеляшка", "Спящата красавица" и пр.

Маги Смит като Минерва Макгонагъл: един от любимите ми учителски типажи. Безусловна в критериите си, но със сърце на място :)

понеделник, 24 май 2010 г.

Направи си сам картичка

Децата много обичат да правят картички, защото така могат да ви подарят нещо, без преди това да ви искат стотинки, за да го купят :) На пазара има различни книжки, които ги учат как да правят това, но всъщност могат да се досетят и сами, а могат да намерят информация и в интернет - например в този детски сайт за правене на картички.
В момента там стартира и конкурс за детска картичка с любим герой, има и награда :)
Сайтът е дело на запалени по картичките майки, няма комерсиална цел.

Eто къде прекарахме празника :)

...след като, разбира се, пяхме "Върви, народе възродени" и гледахме как балонче с буква "Ъ" се издигна над Народната библиотека :) После другите отидоха да го търсят:

Празник на буквите в къщекула "Тук-таме"

Децата се скъсаха от игра на двора, Ането дойде да ми се похвали с тази си нова приятелка (както писах, напоследък изпитва голям интерес към всякакви божи кравички, мравки, буболечки и пр.):

А когато трябваше да се съставят думи с изрязаните цветни буквички, се представи достойно с:


Чудно беше, браво на Реза и на Ива, за която не мога да повярвам как не сме се познавали досега.

П.С. Забравих да питам как се казва този домашен любимец :)

Много хитро са го измислили - кафезът е прелестен, но твърде малък, за да се чувства добре там една истинска птичка. С плюшеното гардже е чуден!

Кан 2010

Жулиет Бинош спечели голямата награда за женска роля за участието си във филма на Аббас Киаростами "Copie conforme".

Хавиер Бардем печели наградата за мъжка роля във "Buitiful" на Иняриту.

И двамата актьори са ми много любими, както и двамата режисьори;
а Киаростами специално е режисьорът на фантастичния филм "Къде е къщата на моя приятел", който даваха преди време в една панорама на иранското кино в "Одеон"; невероятно майсторство да създадеш характери, да събудиш пълното съпричастие на зрителя, да го накараш да се вживее искрено във фабулата, която на пръв поглед се върти около опитите на едно дете да върне забравената тетрадка за домашна работа на своя приятел, който живее в друго село из планините.
Ако го засечете по кината, непременно го гледайте. И въобще обърнете внимание на иранското кино, периодично има прожекции в София, особено по панорамите.

Новите филми от Кан също ще се гледат, разбира се :)

неделя, 23 май 2010 г.

Издателство "Точица"

Май днес му е времето да обявя раждането на нашето ново издателство, което се казва - познайте - ТОЧИЦА.

Решихме да го регистрираме, след като установих, че половината от книгите в библиотеката на Ането са купувани от чужбина, че непрекъснато ми се налага да попълвам някакви липси, като изписвам книги от "Амазон" или ги търся в библиотеките на културните институти.

Искаме акцентът да бъде върху всичко, което може да развие потенциала на детето по естествен и приятен за него начин, да го научи, без да го поучава - с добър вкус и с разбиране към желанието му да изпитва удоволствие от всяка своя дейност, да усеща тръпката от играта и приятното чувство, че си овладял едно ново умение.

В началото ще бъдем съвсем малко издателство, тъй като не разполагаме с външни капитали. Ако нещата, които правим, се харесат, приходите от всяко начинание ще финансират следващото.
Ще се радвам да бъдете наши приятели.

...видим свят и дивен свят невидим

Ето този стих от "Азбучната молитва" съдържа най-краткото и красиво определение на културата - дивният свят, който се простира отвъд конкретното, материалното, отвъд тесните сетивни пропорции на предметите.

Орязването му причинява остра клаустрофобия.

Честит празник!




Честит празник! Божури и букви, и още азбучни радости!

Любимият ми празник, на който ми става хубаво дори не толкова заради азбуката, колкото заради всичко, на което сме я направили символ, заради божурите около буквите, заради предавания наистина от поколения сантимент към просветата и писаното слово. Хубаво ми е, че празнуваме точно това, празника на буквите, хубаво ми е този празник да е общ, хората да излизат заедно и да споделят радостта си; хубаво ми е, защото го споделях с бабите и дядовците си, споделям го с родителите си, а сега и с дъщеря си. Снощи, преди концерта в зала "България", изсвириха "Върви, народе възродени" и Ането запя.
После ми каза, че се изправила на пръсти - "Да ме видят, че съм ученичка".

И понеже зазвучах доста сантиментално, една ученическа игра:
Като бяхме малки с брат ми, използвахме глаголицата като таен код, на който си пишехме бележки, за да не ни разберат възрастните.




Специален честит празник на майка ми, учителка по литература, и на леля ми, учителка по немски език. Гордея се и с двете ви!

Ваканция!

Ще се учи ли през ваканцията? И да, и не.

Ането ми заяви категорично, че не възнамерява изобщо да учи. Аз се съгласих. Час по-късно дойде да ми иска задачи.

Ваканцията означава преди всичко край на ученето като задължение. Край на оразмереното време, край на ставането в определен час, край на следването на график вместо на своя собствен интерес.
Означава свободата да се занимаваш с това, което занимава ума ти.
Разбира се, тя не означава детето да спре да учи. То не би могло да направи това, дори да иска. Седемгодишните учат непрекъснато, дори само като ни гледат как грешим.

Ваканцията е време, през което детето е свободно да осмисли наученото през годината и, дай боже, да го използва. След първи клас това е сравнително лесно - вече знаеш да четеш и можеш да го правиш за удоволствие. Родителите ти могат да те подпомогнат, като от време на време ти прекъсват четенето и те карат да бършеш праха точно на най-интересното място :)
Ваканцията е време, през което можеш да се заемеш с овладяване на най-стария научен метод, за който за съжаление в училище няма нито време, нито база - наблюдението. Можеш да разучаваш пясъка, листата, буболечките, поведенческите особености на роднините си и т.н., без възрастните да ти се бъркат и да изземват инициативата ти, защото най-вероятно те няма да разпознаят научния ти труд и ще го нарекат блеене. Но повечето големи естествоизпитатели са почнали именно така.
Ваканцията е време, през което детето може дори да поиска да учи по начина, по който го е правило в училище. Има обаче голямо значение дали то ще поиска да го прави или вие ще го задължите (можете да му подскажете идеята, то е друго). Седемгодишните деца всъщност обичайно искат да ги харесваме - но искат и да личи, че това е техен личен избор, а не наш.

Така че... нека не бързаме с летните курсове, с диктовките или решаването на задачи за поддържане на формата. Разбира се, би помогнало, ако телевизорът е повреден, а колелото - потегнато, ако има достатъчно книги и подходящо одеяло за пикник. Една лупа в чантата, тебешир, материали за саморъчно направена мини-моторница (инструкциите в допълнителен пост) - а по възможност и чести събирания с приятели, с които да осъществиш по-крупните си планове :)

Dancing Grammar

Eдна бърза хрумка за обясняване на инверсията при обръщането на разказното изречение във въпросително в английския език - специално за деца, които учат най-добре чрез моторика (според мен всички обичат :)) :
Отделните думи се написват на листи А4, които се залепват на пода като стъпки за уроци по танц.
Например:

YOU

ARE
(вдясно пишете остатъка от изречението, напр. "а little girl", "wonderful" и т.н. Не знам защо, но не успявам да се справя с форматирането тук в блога.)
Показвате на детето, че когато изречението завършва с точка, стъпва върху първите две думи отгоре надолу, т.е. първо върху "you", после върху "are". Когато изречението завършва с въпросителен, тръгва в обратната посока. Можете да нарисувате въпросителна и точка върху две изрязани от картон кръгчета и да му давате сигнал с тях като на "Бързи, смели, сръчни".
После "YOU" и "ARE" се заместват с "He" "IS", "SHE" "IS" и т.н.
Упражнението ще бъде полезно и при изучаване на сегашно продължително време.

10 изречения за непатриотичното

През последните дни виждам наглед на практиката думата "патриотизъм" да се използва безогледно за разправа с всеки, дръзнал да реагира, когато някой се разпорежда с националното като с бащиния - в случая бях обвинена в липса на патриотизъм, тъй като искам да бъде обезопасен Царевец.

По този случай ще споделя някои свои разсъждения на патриотична тематика.

Намирам за непатриотично да се оставят истинските средновековни руини на произвола на дъжда и снега, без мерки за консервация и без опити тяхното значение да бъде обяснено на туристите.

Намирам за непатриотично панаирджийското отношение към миналото като към селска атракция, която да се освети с шарени лампички и да й се късат билетчета. Извинете, но това минало не принадлежи нито на директора, нито на кмета. Принадлежи на всички нас. Аз, впрочем, изпитвам дълбок сантимент към него, какъвто бих искала да предам и на детето си. Малко ми е трудно в този омаскарен вид.

Намирам за непатриотично да се изхвърлят боклуци през балконите, а впрочем и всеки акт на вандалщина спрямо общото. Не можеш да твърдиш, че обичаш страната си, и да се отнасяш към нея като към бунище.

Намирам за непатриотично ожълтяването на медиите, както и масовото доволство от това им състояние. Ако обичаш страната си, ще се интересуваш сериозно от нейното дередже повече, отколкото от креватни истории и гръдни обиколки.

Намирам за непатриотично да подканяме децата си да пеят по рождените си дни "Happy Birthday to You", а после да ги караме да наизустяват "българин да се наричам първа радост е за мене". Така българското става задължение, английският - празник.

Намирам за непатриотично да не се спазват законите. Всички закони, включително и този за движение по пътищата.

Намирам за непатриотична немарливостта към българския език, нехайността към правописа и правоговора му. Кой ли не се присмя на Валентина Хасан, че не знае английски; същите тези хора ни най-малко не се смущават от собствения си развален български.

Ще повторя думите си от трети март - преди да говорим за национална гордост, дайте да постигнем поне малко национално самоуважение.

Моят зелен град


Докато търсех линк, за да ви покажа новия си "Джобен определител за птици", с който се сдобих на вчерашното матине в Чайната - и разбрах, че дребосъците с червено под човката и жълтичко на крилата, които видяхме преди няколко дни с Ането в парка "Заимов", са били щиглеци, - научих, че това е част от по-голяма инициатива, "Моят зелен град".

Тя се организира от Дружеството за защита на птиците и включва образователни открити уроци в училищата, поставяне на хранилки и гнездилки, както и разработване на специални помагала.

От сайта им разбрах, че наистина не ми се причува, че в София има много голямо разнообразие на птици, нетипични за обичайната градска среда - не само гълъби и врабчета, а "и много други интересни и нетипични за големия град видове като черен щъркел, пчелояд, малък креслив орел и т.н." Мисля, че за децата наблюдението на тези птици в собствения им град може да струва повече от двайсет урока по биология в съответния клас.

събота, 22 май 2010 г.

Точица харесва

...магазин за играчки "Little Owl".

Освен че предлагат най-интересните развиващи играчки, които съм намирала в България, при това на справедливи цени (за сравнение Pretty Things имат 50% надценка), правят чудни матинета в Чайната.

Днес децата можеха - съвсем безплатно - да месят козуначени хлебчета,

да правят диорами в кутия,

да участват в търсаческа игра и да ходят на хартиен риболов :) Поздравления за Анна и Барбара, в чието начинание водещ е не комерсиализмът - магазинът не печели достатъчно, за да оставят своите day jobs - а желанието да въведат една друга култура на играта като начин за развиване на заложения у всяко дете потенциал.

Ането се сдоби с пееща улулица от Кралското дружество за защита на птиците. Кръсти я Мими.

...изложбата на Ясен Гюзелев в Националната галерия. Истински художник - без оправданията на манифестния модернизъм, без оправданията на провинциалното измерване спрямо ниски критерии.
Искрено ми се прииска да мога да рисувам така - изразително и вярно, с око хем за пропорции, детайли и чисто художествена хармония, хем за внушение на образите, характер, моментно настроение.
В някакъв смисъл това рисуване е класическо не за друго, а защото принадлежи към времена, когато усърдието е било допълнение на таланта, а не негов лош PR. Голямо удоволствие, май ще потърсим да си купим някоя по-малка графика.



Много ми допаднаха и малките рисунки от "Пинокио". Български илюстратор от световна класа.
Ето уеб-страницата му: http://www.iassen.com/?l=2&l_1=40&l_2=47

Името

Преди малко ми писа приятелка на майка ми, чието дете загина в пожара във влака София-Кардам.
Изпълнявам молбата й да наричам загиналия на Царевец шестгодишен Дилян с името му - нещо, което дотук избягвах да правя от уважение към личната трагедия на близките му. Приемам, че вероятно греша.

Призовавам обаче всеки от вас, който не реагира на подобни случаи със свиване на рамене и реплики а ла "то кое ли у нас е наред", да сигнализира до медии или каквито институции сметне за уместни, за да променим това конкретно безобразие.
Най-малкото, защото така ще вдъхнем смелост на други хора да реагират за друго безобразие.

Така, както мои приятелки, с които безумно се гордея, промениха преди година положението с вредните храни в училищните лавки - поне на законово ниво, а в много конкретни случаи - и на практика.

петък, 21 май 2010 г.

Социална услуга ли е забраната?


Напоследък следя две теми: промените в образованието и казуса около безопасността на Царевец.
И в двата случая забелязвам една и съща тенденция:
когато от държавата се иска да изпълнява по-добре своите задължения, тя реагира, като въвежда забрани.
Такъв е случаят с проектозакона за образованието: вместо да въведе промени в заплащането на учителите и да предприеме действия за повишаване на обществения им статут, тя реагира на техните недоволства, като им забранява да стачкуват.
Такъв е случаят и със скандала около безопасността на Царевец - вместо да направи крепостта безопасно място за посещения и да потърси съдебна отговорност на виновните лица, управлението твърди, че си е свършило работата, въвеждайки забрани за туристите.

Мисля, че тук се смесват две концепции за ролята на държавата:
Едната е концепцията на Русо. Казано опростено, според нея правото на управление принадлежи на всички граждани. Тъй като би било трудно да го упражняват едновременно, те упълномощават определени лица да правят това от тяхно име, така както по-рано даден благородник би назначил управител на имението си. Държавните служители на високо и ниско ниво имат задължението да управляват добре общата собственост, както и да осигуряват на гражданите всички услуги, заради които последните събират пари под формата на данъци - образование, здравеопазване, грижа за историческите паметници, инфраструктура и пр. Когато държавните служители не изпълняват качествено тези си задължения, техните работодатели - гражданите - имат право да им поискат сметка. Бих нарекла за краткост тази концепция "демократична".

Според втората концепция държавата е нещо като собственост на управляващите; фараонът, кралят, сеньорът са собственици на живота и имота на всички свои поданици.
Това е концепцията на властта - селяните трябва да са благодарни, ако сеньорът благосклонно се откаже от правото на първа брачна нощ, ако кметът благоволи да оправи осветлението на някоя улица, ако управляващият въобще благоволи да ги изслуша.
Това е концепцията, според която гражданите общуват с властта чрез молби, а властта общува с тях чрез разпоредби - и забрани. Тази концепция бих нарекла "авторитарна".

На мен като гражданка ми се иска да вярвам, че България се управлява според първата концепция, демократичната. Струва ми се обаче, че на мнозина, които заемат някакви властови позиции, им се иска да управляват според втората.
Въпросът е дали ще им разрешим - във всеки един конкретен случай.

П.С. И една ненавременна бизнес-метафора, натрапваща се след реакции от рода на "ми като не ти харесва, махни се". Държавата не е мобилен оператор, за да го сменя, когато ме лъжат в сметката. Или поне, ако е, ние не сме нейни клиенти. Акционери сме.

(а сега отиваме да печем хлебчета в "Чайната" с "Little Owl". Care to join us?)

Днес Ането завърши първи клас!

Като знам колко се страхувах и притеснявах как ще й се отрази прехода към училище, мога да кажа, че годината беше много успешна!
Първо, детето се отпусна и преодоля първоначалната си стеснителност в новата среда; хареса училището и мога да кажа, че го обикна - заради учителката, заради приятелките, за които ежедневно ми говори и които постепенно се превръщат в много важни хора за нея.
Изключително съм благодарна на класната й, която обърна голямо внимание на емоционалното развитие, специално ми разказваше как се чувства според нея детето и какво мисли да направи по въпроса. Много добро впечатление ми направи, че не се опитваше да ги кара да учат, като ги кара да се съревновават (виж Пенчо как може, а ти не можеш, как може еди-кой си...). Много верен тон, и ненапразно детето я обикна.
Благодаря!

четвъртък, 20 май 2010 г.

Автентика


Ето тези руини всъщност са средновековни. Те си заслужават да бъдат представени по достойнство, със съответната обяснителна експозиция.
Понастоящем обаче край тях има табели с по едно сухо и неинформативно изречение; край една църква например пише "Църква номер 12".

Разбира се, автентичните руини са ниски и няма как да бъдат осветени и озвучени, та да се виждат от центъра. Освен това подобна експозиция изисква работа. Компетентна работа.

П.С. както се вижда, точно автентичните руини не представляват заплаха за децата.


Модерната стена вдясно обаче си е опасна.


Нямам обяснение защо като са строяли "средновековни" стени, не са ги достроили докрай:


Автентика:

още автентика:


Автентиката трябва да се запази на всяка цена! Какво са няколко загинали деца пред творчеството на Сокеров?

П.С. нека няма грешка. Аз съм за запазване на истински автентичните руини, разбира се; има начини това да стане с вкус. В конкретния случай, както ясно се вижда, точно автентичните останки с нищо не заплашват живота и здравето на посетителите. Заплашва го кичозния панаирджийски вкус, според който крепостните стени са построени като руини... от осемдесетте години на двайсети век.