петък, 30 април 2010 г.

И още!

Сутрешен поздрав

Събота е все пак! :)

Аниното съчинение - нередактирано

Публикувам го, както е продиктувано, защото тя много се разсърди на опита ми да предложа синоним. "Кой е авторът, аз или ти", тъй ми вика :) Само пунктуацията е от мен.

____

Слънцето също ходеше на училище. Неговата майка беше Светлината и всяка сутрин тя будеше Слънчицето, обаче то въобще нямаше мерак да става. Копнееше да остане в леглото до късно и това му се случваше всяка зима. Затова Слънчицето обичаше зимата - тогава почти нямаше домашни и можеше да си отспи. През лятото пък Слънцето беше нещастно – трябваше толкова много да учи: по въртене, по светене и по топлене. Но най-много го затрудняваше да погали някого с лъчите си, защото то се опитваше да се приближи внимателно и да бъде нежно, а човекът получаваше слънчев удар. Тогава майката Светлина му каза:
- Това е само образно казано; да погалиш някого с лъчите си значи да му направиш топличко.
Слънчицето обаче пак не разбра. То беше малко разсеяно и затова чу само думата “образ” и каза:
- Добре, мамо! Ще ти нарисувам един образ. – А майката Светлина каза:
- Уф, нищо не ти разбирам.

Глава втора

Училището на Слънчицето беше Слънчевата система. Както вече ви споменах, предметите му бяха въртене, светене, топлене и погалване с лъчи. Госпожа Слънчева система беше най-добрата учителка след госпожа Нинова, а според Слънчицето – най-добрата въобще. Кои бяха съучениците му? Естествено, планетите. Сега ще ви кажа няколко имена:
Венера бе най-добрата му приятелка. Плутон беше най-дребният в класа. Сатурн пък носеше много пръстени, които никога не сваляше. Уран пък беше най-големият, но това не означаваше, че знае повече от Плутон. Напротив – Уран беше много глупавичък. И така вече знаете кои са съучениците на Слънцето.
А самото Слънце как се справи на контролното по въртене? Естествено – с шестица. Майката Светлина беше страшно доволна.
Кои са недостатъците на Слънчицето? Както споменах, то беше много разсеяно. Освен това имаше огромно самочувствие. Искаше всички да се въртят около него. Майката Светлина обаче му каза:
- Не съм гледала кой се върти около теб.
Слънчицето беше страшно огорчено.
И това бяха недостатъците на Слънчицето. Сега, когато вече го познавате, бихте могли да поиграете заедно, само че то вече си легна. Нищо – и утре е ден!

сряда, 28 април 2010 г.

Предизвикателство за писане - "Когато слънцето ходеше на училище"


Това предизвикателство е за деца или за отбори родител-дете :)
Напишете приказка, стихотворение, историческа драма или киносценарий (с една дума, каквото ви хрумне) на тема

Когато слънцето ходеше на училище


Въпроси за подсещане:
Какви предмети е учило слънцето, когато е било мъничко?
Какво е закусвало?
Кой го е водил на училище? Какво е виждало по пътя?
Какво е правило в голямото междучасие? Кой му е бил любимият предмет?
Кои са му били съучениците? С кого е било приятел и с кого се е карало?
Имало ли е предмет, който да не му върви?

Изпращане на адрес:
zornitsa.hristova@gmail.com
или постване тук като коментар.

Водни кончета

Харесах подобни водни кончета на една витрина. Както и предположих, най-лесно се правят от обикновена тел, точилка, клещи и хартия.





С помощта на точилката извивате телта на четири панделки - две по-големи, две по-малки. Точно от пресечната им точка спускате по-дълго парче тел; като стигнете края на тялото на водното конче, прегъвате на две и започвате да въртите втория кат тел върху първия. Завършвате малко след сгъвката, оформяте глава, после прегъвате леко.
По желание облепяте с тънка хартия и лепило. Аз ползвах С200.

понеделник, 26 април 2010 г.

Новият проектозакон

Много се радвам, че проектозаконът предвижда да отпаднат оценките до трети клас.
Това е стъпка във вярната посока.

Притеснява ме обаче липсата на логика и последователност, защото другите мерки водят в други посоки; говоря най-вече за дисциплинарните наказания и за забраната на учителите да стачкуват.
И двете мерки са в регистъра на йерархичната принуда, а не на общите решения.
Ученикът не се подчинява - ще наложим наказания, глоби и пр.
Гражданското неподчинение на учителите просто ще го забраним; така и то ще бъде обвързано с някакъв род наказания.

Чакайте малко; министерството на образованието не би трябвало да гледа на учителите като на потенциални врагове. На учениците също.
Вместо да забранява на учителите да стачкуват, държавата би трябвало да преразгледа начина, по който те са поставени в обществото, да потърси как да повиши престижа на професията, как да намали класовете, как да им даде възможности за специализации, как да направи образованието свой приоритет.
Всички тези неща изграждат авторитета на учителя; именно чрез авторитет, а не чрез страх той може наистина да ръководи класа си и да го научи на нещо.
Ако държавата обезсилва учителя (впрочем този проектозакон с колко учители е обсъждан?), а после му връчва тоягата на наказанията, за да се брани от учениците, то тя му върши мечешка услуга.
Ако държавата наистина иска училищата да работят по-добре, то тя трябва да търси диалог, а не да раздава нареждания отгоре. Правилата се спазват, когато хората са достигнали до тях заедно. И трябва да гледа на училищата като на места, където хора общуват с хора, а не като на предприятия. Девалвацията на образованието е свързана точно с изместването на качествения критерий от паричния такъв. Един пример - поради делегираните бюджети директорката на училището, в което работи майка ми, изрично иска от учителите да занижат критериите си (за грамотност например), защото за нея всеки ученик е определена сума в касата.
След като веднъж е изкривен самият смисъл на образованието, идеята за възрастния, който помага на детето да стане по-компетентно и да развие способностите си, никакви глоби и наказания няма да го изправят. Повреден механизъм се поправя с фина настройка, не с чук.

Как Малката мечка преследваше идея

Има много видове идеи, даже повече, отколкото пеперуди.
Едни се отглеждат сравнително лесно, стига да им приготвиш топло местенце и да ги храниш редовно с черничеви листа.
Други са лекокрили и прекрасни сами по себе си, като идеята да си поръчаш втори ягодов сладолед, но се срещат толкова често, че хората някак са свикнали с тях.
Има полезни идеи, които вършат работа в домакинството; те летят ниско над земята, защото отдавна са били опитомени. Има и пакостливи, дето ти жужат из главата и мира не ти дават, докато не направиш беля.
Но има и такива, каквито никой още не е зървал; всяка от тях е различна и единствена на света.
Казват, че ако такава идея те погледне в очите, ще се почувстваш щастлив до дъното на душата си.
Казват още, че ако уловиш такава идея, тя ще ти донесе несметно богатство и слава.
И веднъж, докато Малката мечка пиеше млякото си, в кухнята влезе такава идея.
Или поне така си помисли Малката мечка, когато я зърна с крайчеца на очите си, но не можеше да бъде сигурна, защото когато обърна глава, идеята се беше скрила и само зад мълчаливото радио се чуваше тихо припърхване.
Малката мечка се върна към млякото си. Пърхането се усили. Вдигна крака на масата – нещо бяло прелетя през полезрението й и се скри зад пердето. Малката мечка се втурна в стаята си и донесе лист и химикал – най-доброто оръжие за лов на идеи.
Когато се върна обаче, кухнята изглеждаше съвсем празна.
- Не се крий, знам, че си тук – каза Малката мечка. – Хайде излизай де, видях те – излъга тя и почука с химикала по листа. Но отговор нямаше. За всеки случай Малката мечка седя дълго на масата, пи бавно млякото си и чака идеята да излезе от скука или от самота. Само че нищо такова не се случи; само млякото й изстина, после свърши, както свърши и денят.
Тогава Малката мечка въздъхна и се зае да измие чашката си. Отнесе я до мивката, пусна водата и тъкмо когато чашката се покриваше с пухкава пяна, а лапките на Малката мечка бяха толкова мокри, че за лист и химикал и дума не можеше да става, идеята излетя отняъкде и кацна върху кранчето на чешмата.
И когато я загледа в очите, Малката мечка разбра, че няма нужда от никакви богатства, защото и без тях беше щастлива до дъното на душата си.

неделя, 25 април 2010 г.

четвъртък, 22 април 2010 г.

Великая автобусная симфония

Днес потеглям обратно към България, макар и не железнодорожно, а автобусно.
Пътят ми е 48 часа, така че ще си починете от мен :)
Доскоро!

От Ива за "Не бях аз!"

“НЕ БЯХ АЗ!” Грета Каролат и Сузане Майс, изд. “Дамян Яков”

Тази книжка е с много хубави картинки, което беше и причината да я купя. Напомни ми като стил “Не бъди тъжен, къртичко Монти”.
За съжаление, само картинките напомнят за предишната.
Тук историята е за три животинчета, които остават сами за ½ час. Майките им отиват до магазина, като преди това се уговарят какво не бива да правят децата. Сами по себе си забраните са доста .... странни – да не се доближават до хладилника и въобще да не ходят в кухнята, най-добре да не ходят и в хола. Разбира се, трите деца обещават да си играят само с плюшените играчки. И, разбира се, те не си спазват обещанието.
Сътворяват един абсолютно деструктивен погром, който завършва с частична смяна на интериора – нацелувани от начервени устнички възглавници, изрисувани с фулмастер тапети и леко наводнение в хола.
Когато майките се прибират, децата отиват невинно да си играят с плюшените играчки на терасата.
Естествено, майките скоро виждат какво се е случило, но децата съчиняват историята за една маймуна и нейното дете, които обвиняват за всичко.
Тук майките намират оригинален изход от ситуацията, използвайки детския прийом, за да стигнат до истината. Заключват хладилника и обвиняват за това маймуната. Така децата, за да похапнат, си признават за всичките пакости.
Поуката е ясна – не лъжи. Децата ми стигнаха до този извод веднага.
Стигнаха и до един друг обаче – че това са едни доста зле възпитани деца. Това, което притеснява в цялата история /като оставим настрана оставянето им сами/, е явната злонамереност на действията им. Те се споглеждат и дружно атакуват апартамента, чудейки се каква щуротия да сътворят. Целият този погром не става в процеса на игра, когато те, увлечени, не забелязват какво са свършили, а част от него е сътворен съвсем тенденциозно. Начинът, по който реагират, когато се връщат майките им показва абсолютно съзнаване на пакостите, които са свършили. В същото време начинът, по който са описани върпосните пакости, подсказва за една твърде малка възраст /ако приемем, че стават случайно в играта/, в която децата не осъзнават, че са направили беля. Ако пък е злонамерено, то това съответно води до извода за едно доста лошо възпитание и въпроса защо, аджеба, оставяш децата сами, ако вършат такива щуротии.
Т.е. получава се едно противоречие. През цялото четене, бях прекъсвана от въпроси. Ясно е, че за да се изведе линията на ‘пакост – опит за скриване посредством лъжа – признаване’, трябва да се случи нещо щуро, но щеше да е много по-оправдано, ако те случайно правеха тези неща, вместо да ги извършват едва ли не заговорнически. Защото така съдават впечатлнието за някаква злосторност, от което страда поуката. Едно от децата ми каза “е, аз не бих направила и половината от тези неща, така че няма да ми се налага да измисля нещо, за да се скрия”. Т.е. не знам доколко децата се идентифицират с тези персонажи, за да могат и да осмислят извода, който странно защо е по-скоро “не лъжи”, отколкото “не унищожавай нарочно къщата, в която живееш”.
Като прибавим към това и прекалената диалогичност на книжката, в която се загубваш на моменти, не мисля, че бих я препоръчала.
Освен ако не ви се гледат хубави картинки. Те наистина са хубави.

Любими места

Едно време, мое Безценно съкровище, имаше един Кит. Той живееше в морето и ядеше всички риби: паламуди и каракуди; моруни и барбуни; раци осмокраци; туруци и техните внуци; змиорки осморки; стриди, скариди, сафриди и всичко, каквото види.Да, каквото и да видеше в морето, той си отваряше устата ей така и — хам! — готово. И това трая, докато в цялото море остана една-единствена малка рибка и това беше една Кротушка-хитрушка, която се беше изхитрила да плува съвсем близко зад дясното ухо на Кита, та да не може той да я глътне. Тогава Китът се изправи на опашката си и каза:
— Гладен съм!
И малката Кротушка-хитрушка му прошепна с хитрото си гласче:
— О, Могъщо и милостиво морско млекопитаещо, вкусвало ли си Човек?
___________
Горкият Загубанчо

дотолкова загубен е,

че просто губи всичко,

което е за губене!



Загуби апетита си,

а после и пътеката,

когато за лекарство

го пратиха в аптеката,

загуби и гласа си

от песни със китарата,

загуби и реда си

пред касата на гарата,


загуби на Спорт-тото,

загуби на лотария,

загуби бас на мача

Италия-България.



Такъв е — губи всичко

с едничко изключение:

не си загубва само

доброто настроение!
___________________________
Слънчева баня

Вратата на банята е заключена,
но слънцето влиза през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
му е влезло слънце в окото.

_______________________________

Миш миш миш
време е да спиш,
целият квартал
вече е заспал,
жилищният блок
спинка сън дълбок,
спинкат перилата,
спинкат стъпалата,
асансьорът спинка,
спрял като картинка.

Валери Петров на 90 г.


Човекът, който направи българския език място за игра на деца.
Като малка не съм гледала много-много името на преводача, та дори и на автора, тъй че доста по-късно си дадох сметка колко много от неговите изрази и езикови игри знам наизуст. Като почнеш от "миш, миш, миш, време е да спиш, ето спинкат, виж, котките в Париж", прекрасните топли и немирни отскоци на рими и значения в превода му на "Приказките" на Киплинг (любимото ми обръщение "Мое Безценно съкровище" е всъщност негова находка, у Киплинг е "Best Beloved"), стихотворенията на Джани Родари, които звучат на български така, сякаш за мене са писани (особено за горкия Загубанчо), Превер, който също май на български пише, Шекспир, който ми се услади отрано в неговия превод (пробвайте да прочетете на децата си комедиите) - това е територия, цяла езикова среда, изключително красива и в същото време лека и отворена за деца.
Няма остаряване това. Жалко, че не мога да ида на премиерата на "От иглу до кюнец", още ще съм на път.


Ето повече от пресата. А скоро трябва да излезе и интервюто ми с него в списание "ЛИК".

Bring Me Home

Утре потеглям обратно към София. Ура!

сряда, 21 април 2010 г.

Как Малката мечка оздравя

Малката мечка всеки ден се оплакваше, че я боли глава. Или корем. Или ухо.
В такива случаи Голямата мечка обикновено я гушкаше, правеше й чай, слагаше я да си легне и я завиваше със Северното сияние.
После й разказваше приказка и се правеше, че не забелязва космическия хаос наоколо.

Но въпреки чая и приказките, и въпреки че Голямата мечка целуваше по три пъти всяко болно място, Малката мечка продължаваше да се оплаква.
И Голямата мечка се разтревожи.
Отначало тревогата й беше голяма колкото астероид.
После колкото планета.
После колкото галактика.
И когато усети, че тревогата й придобива вселенски размери, тя реши да заведе Малката мечка на лекар.
Само че, разбира се, Малката мечка не можеше да се събере в нито един лекарски кабинет.
Затова се обърна за помощ към свой познат астроном, който беше прочут специалист по галактическа медицина.
Астрономът се качи в най-високата кула на най-високата обсерватория, прегледа Малката мечка с най-големия телескоп и рече:
- Мда, мила госпожо. А сега да изясним какво предизвиква заболяването. Забелязали ли сте болките да зачестяват, когато някой вика детето ви за игра?
- Не, не съм. Всъщност изобщо не я е боляло в такива случаи.
- А когато има палачинки за закуска, а по радиото са пуснали танцувална музика, това засилва ли болките?
- Не, не. Всъщност в такива случаи обикновено танцува с палачинка в ръка.
- Мда. Положението е сериозно. - И той зашушна нещо на ухото на Голямата мечка. - До изчезване на симптомите - завърши на глас той и си тръгна.

Същата вечер Голямата мечка приседна на леглото на детето си.
- Боли ли те пак главата?
- Да.
- А коремчето?
- Да.
- А козинката?
- Да. Ще има ли чай? А приказка?
- Да, тази вечер ще има специална, лечебна приказка. Имало едно време една Голяма мечка, която някога била Малка мечка. И когато тази Голяма мечка била малка, непрекъснато я боляло по нещо. Защото тя много обичала да си измисля все нови и нови невидими играчки, и невидими ролкови кънки, и всякакви други полезни невидими неща, а невидимите болки били много полезни. Те винаги я спасявали ту от домашни, ту от подреждане на стаята, а освен това майка й зарязвала всичко друго и започвала да й обръща внимание. А това било много приятно. Веднъж, след като си изпила чая и си изяла ябълковия сладкиш, който притеснената майка специално й била направила, след като изслушала третата приказка и заспала, без да си мие ушите, Малката мечка се събудила от един шум, какъвто никак, ама никак не обичала. То пък кой ли обича шума от въздишки. Майка й въздишала и гледала в една дебела книга с много болести; разлиствала я и се чудела от какво ли страшно нещо е болно детето й, та все не му минава. Докато гледала, по челото й се появявали нови бръчки, като чертички с молив, които рисували страшни картини; страшни, рошави Мисли с коси като светкавици, които бодели и скубели, и се биели една с друга; и Малката мечка се уплашила, че може да направят нещо на майка й.

И тогава - като по чудо - оздравяла.

Princesses oublies et inconnues





Принцеси забравени и непознати
илюстратор: Ребека Дотреме

тук мъничко

Трябва да я имам!

вторник, 20 април 2010 г.

"Вълната" от Сузи Лий


Книга без думи.
Ето тук.

Anita Paegle


Латвийска илюстраторка на детски книжки :)

Как Малката мечка тръгна да гони сънищата

Случвало ли ти се е да не можеш да заспиш? Да?
За да заспиш, трябва да лежиш съвсем тихо в тъмното. Като види, че само очите ти светят, сънят ще поиска да види какви са тези светлинки, ще долети и ще кацне до тях. Тогава трябва съвсем бавничко да затвориш клепачите си, за да го уловиш.
Ако избързаш, ще го изплашиш и ще отлети.
А веднъж всички сънища в града били избягали и макар децата да правели всичко както трябва, ни едно не успявало да заспи. Всички се въртели в леглата, ставали да пият вода и току надничали оттатък при родителите си, а родителите никак не обичат това, защото ако децата стоят будни колкото тях, каква полза ще имат, че са родители? Тъй че ги пращали обратно в стаите им и им заръчвали да спят, а децата не можели, защото сънищата били избягали.
Тогава децата отивали до прозорците си и гледали небето. А Малката мечка почувствала, че всички деца я гледат, и разбрала, че трябва да направи нещо.
И тя отвързала големия си невидим кораб с трите мачти и с красивите платна, на които били избродирани нейните инициали, и отплавала да търси сънищата.
Дълго плавала Малката мечка из небесното море. А небесното море било неспокойно, само се въртяло и замятало големи вълни върху палубата.
- Какво правиш? - скарала му се Малката мечка. - Внимавай! Като се въртиш така, ще ми потопиш кораба.
- Извинявай - отвърнало небесното море. - Въртя се, защото не мога да заспя.
- Значи и твоят сън е избягал! - казала Малката мечка. - Стой мирно тогава, тръгнала съм да търся сънищата.
И тогава небесното море застанало мирно и се опитало да не мърда, за да може невидимият кораб да продължи по пътя си. Дълго пътувала Малката мечка. Стигнала до една Черна дупка - това е такова място, където нещата изчезват безследно и повече не могат да се намерят.
"Сигурно и сънищата са тук", помислила си Малката мечка и спуснала в черната дупка мрежата си от следи на самолети, с която двете с Голямата мечка ловили риба за рибена супа. Когато я извадила, мрежата била пълна с какво ли не - близнаците на единичните чорапи, които намираш в пералнята, тетрадката за домашно по математика на Ането и онези стихотворения, които ти хрумват, когато нямаш лист и химикал. Но сънищата ги нямало.
Тогава Малката мечка седнала на палубата на кораба и се опитала въобще, ама въобще да не ги търси. Понякога е така с нещата, които не можеш да намериш: ако спреш да ги търсиш, на тях им омръзва да играят на криеница и сами се показват. Тъй че Малката мечка се излегнала на палубата и казала на мислите си, че ги пуска в междучасие, да играят на каквото си искат. И мислите й се заиграли с вълните, а Малката мечка си лежала и гледала небето, и дори не им обръщала внимание.
И докато си лежала така и гледала нагоре, видяла как над нея прелитат цели ята сънища, като птици, които мигрират на юг.
Били толкова красиви, че Малката мечка не побързала да стане, за да ги гони (а и не се сетила, нали мислите й били в междучасие), а само лежала и се наслаждавала мълчаливо на красотата им.
Ето там един сън от синя коприна; той ухаел на люляк и се носел въздушно и нежно. Друг бил ярък, като връв на хвърчило; той се въртял във въздуха и правел лупинги като в цирка. Трети бил бистрозелен и приличал на купчина листи, които се полюшват на вятъра. Четвърти бил целият от преплетени петолиния, от които стърчали ноти - четвъртинки на крилата, осминки на опашката - това бил сънят на един композитор, някога бил много красива мелодия, но композиторът винаги я забравял на събуждане и сънят все повече се омърлушвал и проскубвал след всяко забравяне. Имало, разбира се, и едни много рошави и черни сънища, като гарги; това били кошмарите.
Малката мечка ги гледала как се извили в небето над нея и отлетели, и чак после се сетила, че всъщност не трябвало да ги оставя да се измъкнат, а да ги улови и да ги върне на децата. Сега - иди ги гони. Но така става, като не можеш да си събереш мислите. А нейните, както знаем, се били пръснали да играят с вълните.
И тъкмо се била отчаяла, когато видяла, че на носа на кораба е кацнал един мъничък, тромавичък сън, като мече с крила. Тя веднага си го познала - това бил нейният сън. Дали му било дожаляло за нея, дали просто се бил уморил и бил кацнал да си почине - не се знае.
Важното е, че бил там.
Малката мечка била вече много уморена и много се изкушавала просто да го прикотка, да го хване с клепачи и да заспи. Но като си спомнила как я гледали децата, се засрамила и дори се ощипала за наказание. А пък и сънят гледал малко гузно.
- Няма ли да ме попиташ накъде сме тръгнали така? - обадил се сънят й, след като помълчали.
- Питам те - кимнала Малката мечка, защото не си струвало да се прави, че не я интересува.
- Омръзна ни да ни забравяте - отговорил сърдито сънят й. - Омръзна ни по цели нощи да ви разказваме приказки, а на сутринта все едно, че не ни познавате; най-много да ни разкажете с две думи, ама тъй, че да не можем да се познаем, а обичайно ни забравяте на момента, в който чуете думата "закуска". Поне "благодаря" да ни кажете!
- Извинявай - казала Малката мечка. - И благодаря.
- Моля - отговорил сънят все още нацупено, но си проличало, че му станало хубаво. Пък и той си обичал Малката мечка и не искал да са скарани дълго време. - Поне не си като писателите, дето разказват нашите приказки и прибират за себе си всички аплодисменти.
- Къде отивате сега? - попитала Малката мечка.
- Ще отидем до планетата Фалафели и ще заживеем щастливо на нея - заявил малко неуверено сънят. - Ще си разказваме приказки едни на други.
Всъщност това изобщо не станало така, защото, нали разбирате, всеки сън иска за себе си цялото внимание - така, както само едно спящо дете може да следи приказката, която сънят му разказва. Като стигнали на планетата Фалафели, сънищата заразказвали приказки един през друг, никой никого не слушал, крещели, надвиквали се - страшна работа. За нула време се изпокарали. То мечият сън си знаел, че така ще стане, затова всъщност и кацнал на кораба.
Тогава Малката мечка разбрала какво трябва да направи. Върнала се при децата и ги подучила да се мушнат под завивките и да кажат тихичко "Благодаря!". Нали разбираш, за да имат сънищата официален повод да се върнат. И те се върнали. И им разказали най-хубавите приказки. И оттогава насетне децата държали до леглото си тетрадка и моливче - понякога успявали да запишат сънищата си, понякога не, но важното било, че се стараели. Опитай и ти!

Скулптури от метални джунджурии

Силно подозирам, че часовникът в тази е като едновремешния ми будилник:


Източник Amusing Planet

Как Малката мечка играеше с невидими играчки

Малката мечка имаше много играчки, но най-любими й бяха невидимите.
Имаше невидим сервиз за чай на синички цветчета, невидима къща на невидимо дърво, което непрекъснато цъфтеше, и невидим кораб с три мачти и платна, върху които бяха избродирани нейните инициали.
Невидимите играчки бяха просто чудесни.
Нямаше нужда да молиш някой да ти ги купи, те просто се появяваха в момента, в който ти потрябват.
Невидимите играчки никога не се чупеха и никога, ама никога не ти правеха синини, ако ги забравиш на пода и после стъпиш върху тях по невнимание.
Можеха да се носят навсякъде - на пикник, на плажа, дори в училище.
А най-хубавото беше, че дори цялата ти стая да беше пълна до тавана с невидими играчки, мама никога, ама никога не те караше да ги прибираш.

Неочаквана ваканция







понеделник, 19 април 2010 г.

Попала в газету

Ането, втори ред, третата отляво :)
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=445673

Как Малката мечка си намери приятели

Малката мечка искаше да играе. Затова отиде да погледа как играят звездите. Звездите играеха на криеница. Спотаяваха се зад някой облак, внимаваха да не вдигат шум, а после изведнъж се показваха.
Тази игра й хареса, но Малката мечка се стесняваше да отиде да играе с тях. Защото беше хем съзвездие, хем мече.
Затова отиде при мечките. Мечките играеха на гоненица с рибите и пчелите. Тази игра също му хареса, но не посмя да се включи – защото беше мече, но и съзвездие.
Тъй че Малката мечка отиде и поседна до луната. Луната беше бяла и кръгла – като топка. Изглеждаше приятна на пипане. Малката мечка я потупа. Луната леко отскочи. Малката мечка я търкулна по покривите и по дърветата, като внимаваше да не събори някое гнездо. Тича подир нея, смя се, докато накрая не я изпусна в един комин. И когато, задъхана, все пак успя да я извади с лапа – малко поизцапана, но все тъй хубава – Малката мечка видя, че звездите и мечките я гледат зяпнали.
- Каква хубава игра! – казаха те. – Може ли да поиграем с теб?
И тогава мечките и звездите играха заедно на топка. И всички станаха приятели на Малката мечка. И тя научи звездите да играят на мечи игри, а мечките – на звездни.

Как Малката мечка събираше числа

Веднъж Малката мечка реши да събира числа – така, както други деца събират марки, салфетки или картинки от дъвки.
Отиде при майка си, която тъкмо чистеше риба за супата.
- Мамо, кажи ми едно число – рече тя.
- Защо ти е?
- Искам да събирам числа.
Голямата мечка помисли, че Малката мечка иска да се научи да събира. И понеже искаше да достави удоволствие на детето си, каза:
- Две плюс две прави четири.
- Две плюс две какво? – попита Малката мечка.
Голямата мечка помисли и каза:
- Два континента плюс два континента. – И му показа земята под тях. Нямаше смисъл да смятат с ябълки, защото ябълките бяха твърде мънички, за да се виждат отгоре. После поясни: - Общо четири континента. Ето виждаш ли, четири е повече от две.
- Четири голямо число ли е?
Майката се замисли. За хората, които живееха долу, тези четири континента вероятно не бяха хич малки.
- Да, голямо е – каза тя.
- А най-голямото ли е? – попита Малката мечка.
- Неее – засмя се майка й.
- Кажи ми някое по-голямо.
Голямата мечка си спомни ученическите си години.
- Шестицата.
- Тя ли е най-голямото число?
- Не, има още милиони, милиарди и така нататък.
- А кое е най-най-най-голямото?
- Защо питаш?
Малката мечка не отговори.
- Най-най-най-голямото число е плюс безкрайност.
- Ето толкова те обичам! – каза победоносно Малката мечка. И така си и беше.

Как Малката мечка се уплаши от Тъмното

Малката мечка живееше в Тъмното. То бе нейният дом, както впрочем и на всички съзвездия.
Но веднъж Малката мечка прочете, че децата се страхуват от Тъмното. И понеже искаше да бъде като всичик деца, реши също да се страхува от него.
Само че не успяваше.
Ако искаш да разбереш защо, иди и се опитай да се страхуваш от удобното кресло в хола. Малката мечка стоеше и гледаше Тъмното, и се опитваше да се вледени от страх или поне да се разтрепери, но Тъмното въобще не й помагаше - само си стоеше и мързелуваше. Дори тихичко замърка.
- Така не може - каза Малката мечка. - Трябва да ме уплашиш!
- Не знам как - каза Тъмното.
- Ами тъй, ще почакаш да забравя за теб, ще се промъкнеш тихичко и ще ми кажеш "Бау!"
- Добре - обеща услужливо Тъмното. След малко попита: - Е, забрави ли вече?
- Още не. Чакай, ще пробвам пак.
- А сега?
- Май да. Я опитай - каза Малката мечка.
- Бау! - уплаши я Тъмното.
- Олеле! - каза Малката мечка. И доволно заспа.

неделя, 18 април 2010 г.

Как Малката мечка направи торта

Много хора мислят, че съзвездията Малка и Голяма мечка въобще не приличат на мечки, а по-скоро на черпаци. Това е, защото колкото пъти вдигнат поглед нагоре, толкова пъти сварват двете мечки да готвят – и само черпаците им се виждат.
Там горе е доста студено, затова и често си правят супа – по стара звездна рецепта. Рибена супа. Сигурно си виждала как понякога небето се отразява в морето? А в особено ясни нощи става обратното. Тогава в небето плуват цели пасажи риби. Голямата мечка показва на Малката мечка как да плете мрежи от следите на самолетите, как да хваща рибите и да приготвя супата.
Мечките наистина обичат риба.
А децата наистина обичат торти.
Малката мечка също е дете. И веднъж много й се прияде торта. Торта без рожден ден!
И понеже беше смела и съобразителна, реши да я направи сама.
Какво трябва за една торта? На първо място – захар. Без захар няма торта.
Само че където и да търсеше захар Малката мечка, никъде не намираше достатъчно.
Затова реши да потърси на земята. Но откъде да знае къде си държат земните жители захарта? Дори най-големите захарни фабрики бяха за нея малки като напръстник.
И тогава видя голямата купчина жълта захар насред Африка.
Но тъй като беше едно разумно мече, реши първо да провери какво е това.
Погледна у дома глобуса, който досущ приличаше на земята, само дето всичко си беше надписано. Върху жълтото поле например пишеше “Сахара”
- Я, правописна грешка! – възкликна Малката мечка. – Някой е написал “сахар” вместо “захар”. Ура! Колко обичам големите да грешат!
И Малката мечка взе от жълтата захар на Сахара и знаете ли, направи чудесна торта.

събота, 17 април 2010 г.

Приказки на сутринта

- Мамо, мамо!
- Шшшт, тихо. Пречиш ми да слушам приказката.
- Каква приказка?
- Тази, която Голямата мечка разказва на Малката мечка.
- А аз защо не я чувам?
- Защото аз съм по-голяма. И главата ми е по-нависоко. Помълчи, затвори си очите и се опитай да отгатнеш каква е. А утре сутринта ще ти разкажа.

Какво си мислеше Ането


Какво пие Малката мечка преди лягане? Мляко, разбира се. И понеже е още несръчна, все разлива по малко на път към креватчето. Получава се цяла пътечка от мокри следи, Млечният път.
А на закуска какво пие? Портокалов сок. Там, където си е оставила чашката, остава оранжево петно, слънчицето.

Веднъж на небето се появил много тъмен и плътен облак (да, като от вулкана); закрил Голямата мечка. Малката мечка останала сама.
Вътре в облака Голямата мечка се напрягала да свети по-силно, ей така, за всеки случай; не че не вярвала колко е голяма и смела Малката мечка, но все пак се тревожела, че... ами че може да се разтревожи. Само че облакът бил гъст и покривал и звездната муцуна, и звездните лапи, та дори и мъничката звездна опашка.
Малката мечка обаче била спокойна, защото знаела, че майка й винаги се връща при нея, и дори малко се радвала, защото можела да покаже колко самостоятелна е станала.
Чудела се с какво да се захване, та това да си проличи най-добре.
Първо решила да нарисува на майка си рисунка, голяма колкото целия свят. Само че там горе, при звездите, било нощ; а през нощта няма боички. През деня можеш да вземеш жълто от пиленцата, зелено от жабите, синьо от сините химикали на пъвокласниците (чудила си се защо ти свършва мастилото, нали) и червено от триетажните торти с ягоди. Нощем обаче пиленцата и жабите спят, тортите са изядени, химикалите – прибрани.
Гледа Малката мечка – навън останали само едни такива боички... и те почти черни. Да рисува с тях по черното небе – какво ще се види?
Изведнъж видяла една голяма звезда с бяла ронлива опашка, като тебешир. Взела я и започнала да рисува по голямата черна дъска на небето. Нарисувала картина за чудо и приказ. А долу хората виждали как се движи звездният тебешир по небето и викали:
- Гледай, комета!

петък, 16 април 2010 г.

Вулканични размисли

Тъй като има изгледи вулканът в Исландия да ми попречи да се прибера вкъщи,
днешната тема ще бъде за вулканите.

Предполагам, вече сте си правили домашен модел.
Ако не сте, правите планина от солено тесто и слагате по средата пластмасова чашка, в която сипвате сода за хляб (повечко), веро (за по-дълготрайна и пенеста лава) и няколко капки червена хранителна боя (за цвят, за какво друго :)). Добавяте щедро оцет и гледате изригването. (По избор можете да споменете, че содата и оцетът се допълват така, че се променят и стават по-стабилни, а при срещата им се получава сол, вода и един газ (въглероден двуокис), който прави тези хубавите пухкави мехурчета).

Можете да им покажете и друг вид наглед, с яйчен крем в купичка, който е хванал коричка и при натиск от двете страни изригва :)

Можете да им разкажете, че думата "вулкан" идва от римския бог Вулкан, който пък е гръцкият Хефест, който пък е куцият бог на ковачите, син на Зевс и мъж на Афродита (и, явно, доста гневлив).



Покажете им анимационно как действат вулканите:
Или тук:
Или им разкажете за вулкана Тамбора, който изригнал през 1815 г. в Индонезия и предизвикал ред катаклизми, сред които годината без лято в Европа и Северна Америка, когато реколтата се провалила и настанал глад. От друга страна липсата на овес за конете подтикнала немския изобретател Карл Драйс да търси други начини за придвижване. В крайна сметка измислил дрезината и прадядото на днешния велосипед. Ура!
Проливните дъждове, причинени от същия вулкан, накарали Мери Шели и компания да си седят в швейцарската хижа и да се състезават кой ще измисли по-страшна история. Мери Шели измислила "Франкенщайн".



А английският художник Търнър рисувал необикновено красивите залези, които всъщност се дължали на замърсяване на въздуха с вулканичен прах.


И все пак, научният интерес настрана, предпочитам да се прибера вкъщи.

сряда, 14 април 2010 г.

Още Алиси

Явно има нещо в "Алиса", което предизвиква илюстраторите.
Впрочем тази вечер е премиерата на изданието с илюстрации на Ясен Гюзелев, да отидете :)
Ето няколко други вариации:

Alice for iPad - вероятно ще събуди спорове колкото идеята за 3Д във филм по книгата. Да, това определено не е за четене. Занимателна идея по-скоро?


Робърт Сабуда


Барнаби Уорд


Мария Л. Кърк


Питър Нюъл


Дагмар Беркова


Ако поровите в нета, ще откриете и по-интересни. Докато в началото е имало повече разногласия по това как да изглеждат отделните герои, сега в общи линии присъстват героите на Тениъл, но в разчупени по различен начин формати.

Особености на книгата? Или на книжния пазар?

вторник, 13 април 2010 г.

Ало? Зеленчуковият пазар ли е?


Разсъждавах над дилемата за авторското право, но понеже така или иначе няма откъде да се купи в Бг тази чудесна книжка с майстории от зеленчуци, изпращам този телефон от домат, краставички и грах :)

понеделник, 12 април 2010 г.

Най-красивите астрономически снимки




Изложба пред Народния театър. Вижте я и кажете дали си струва!

Мислех да ви черпя виртуално с космическа храна, но все пак ми стана съвестно. :)

П.С. Реза, да ти е сладко тогава! И на който му се прияде, да не се стеснява :)

Денят на космонавтиката!

Освен че имам имен ден (като планетарно образувание) :),
днешната дата е повод и за други радости.

Например човек може да види колко би тежал на различни планети. Така значи, няма нужда да се мъча с диети - ще сваля теглото си до приемливи граници, като ида на Луната.

Да прочете митове, легенди и факти за кометите

Да си направи папие-маше космос за тавана на детската



Да си направи домашен "Център за междупланетни съобщения" :)

Да си запише някъде, че на 16-и в "Тук-таме" ще се правят ракети от стари кутии
Да покаже на децата си как действат ракетите с помощта на сламка, връвчица и балон (връвчицата се нанизва през сламката и се връзва за два раздалечени стола. На нея се залепя ракетата - балонът, който сте надули, но не и вързали; когато се отдува, балонът се изстрелва до другия стол); добър повод да обясните на децата си, че въздухът, който излиза от балона, оттласква техния "космически кораб" в обратната посока.



Освен това, при хубаво време, може просто да седне с децата си вечерта в някоя градинка, да позяпа звездите от пейката и да поговори за тях.

П.С. Да планира, заедно с децата, всички подробности за едно междузвездно пътешествие през лятната ваканция - какво е добре да си носим, каква ще е кухнята на Алдебаран...

П.П.С. И, разбира се, да си направи истинска голяма ракета от кашон за бойлер, в която да може да се влиза :) Тази се продава, доколкото виждам, но всеки уважаващ себе си ракетостроител ще си направи сам.


П.П.П.С. (вече звучи като заекване): Да прочете "Асансьор към звездите" на Джани Родари.

! А в "Little Owl" се продава соларна печка. Велико!

неделя, 11 април 2010 г.

Интересна статия в "Сега"

"Има една ужасна сентенция, че децата влизат в училище като въпросителен знак и излизат от него като точка. Ако можем да впрегнем тези чудесни възможности отрано и да ги развием, тогава ще имаме огромна роля. А сега правим грешки и като учители, и като родители. Сякаш несъзнателно тласкаме децата да бъдат страхливи и винаги да залагат на сигурното по отношение на своята интелигентност."
ето тук

Всъщност статията не е от в-к "Сега", а е препечатана от "Таймс", ама нейсе.

събота, 10 април 2010 г.

Защо ББФемили засяга и тези, които не гледат телевизия



Не ми казвайте "аз не гледам това предаване". Аз не гледам въобще телевизия, но не е там въпросът.

Нали съучениците на вашето дете ще гледат и, хм, ще обогатяват представата си какво е нормално поведение в семейството. И въобще.
Нали утре, в класа, в коридора, в двора, на улицата ще повторят същите фрази, същите жестове. Може би спрямо вашето дете. Нали може да ги възпроизведат в семействата си?

Медиите също участват във възпитанието на децата ни. Ако не пряко, то косвено, чрез средата на техните връстници.
Имаме право да искаме отговорност от тях.
Не имаме право, длъжни сме.

П.С. Цитат от Нева: Общество, което не си защищава децата, е за боклука.

Принцесата сред боровите клони

Имало едно време принцеса на име Анна, която живеела в клонака на един уханен бор.
Не била ни родена, ни израсла там. Просто станало тъй, че принцеса Анна се разсърдила, заинатила се и в крайна сметка напуснала родния си дворец.
Всичко това се случило, защото като кралска дъщеря нямала право да носи скъсани дънки.
- В моя дворец дори кухненският помощник не носи скъсани дънки! А пък ти да ги носиш – изключено! – рекъл непоклатимо царят, нейният татко.
- Ще ги нося пък, на! – настоявала тя пряко волята му. – Всички ходят със скъсани дънки!
- Не и ти! – отговорил неумолимо владетелят.
- Е, добре! В такъв случай – отивам си! – Принцесата се нацупила, взела си в раницата най-необходимите неща и тръгнала накъдето й видят очите, накъдето я отведат нозете. Нозете й я отвели до уханен, красив бор.
- Тук ще се настаня. Сигурно е здравословно да живееш сред борови клони – решила Принцесата и след като си спретнала един малък дворец насред бора, настанила се в него.
Място имало предостатъчно.
На един клон окачила златно огледалце, на друг – златно гребенче, а на трети подпряла сандъче със златни пръстенчета и фибички. Оставало само да съобщи на приятелките си новия адрес и можела да живее безгрижно.
Понеже майката на Принцесата била свястна жена, Анна не трябвало да се притеснява за храната. Три пъти дневно Кралицата тайно пращала доверен помощник-готвач с големи златни термоси вкусна и здравословна храна. (В термосите нямало десерт по причини, които всеки би трябвало да разбере).
И понеже сърцето на татко й също си било на мястото и било направено от най-естествените материали, от които може да бъде направено едно сърце, принцесата нямала от какво да се бои. Кралят тайно изпратил добре въоръжени стражи да пазят боровата горичка. Стражите били инструктирани да се сменят на всеки два часа.
Сега принцесата трябвало само да живее безгрижно.
Така и направила. През първия си ден свобода скъсала пет дупки в дънките си: две на коленете на всеки крачол и една отзад. После разплела плитките си, взела златния гребен и причесала косата над очите си. Не било особено удобно и не виждала много добре. Но било стилно.
После Анна запяла на странен език, който сама не разбирала. После си разказала сама виц за момчета. След това погледала малко смяната на стражите. Тук в гората церемонията изглеждала по-различна, отколкото в двора пред замъка на баща й. Стражите трябвало да обикалят пънове и боровинкови храсти. Меко казано, много смешно било!
Искала да направи още нещо, което било абсолютно забранено в двореца. Но какво?


следва продължение

Мара Циелена

Какво има да се види и чуе в София

Изложбата със снимки от Природонаучния музей, за която писах, вече е открита в Градската галерия.

А дъщеря ми, разбирам, написала "Книга за безсмъртието" :) Ще чета!

Подреждането на стаята в три стъпки

Спомням си каква досада ми беше това (и все още е).
Поръчат ми да си прибера стаята. Аз отивам, виждам плюшената маймуна, прибирам я. Отивам в кухнята при мама.
- Готова съм!
- Не може да си готова толкова бързо!
Добре. Връщам се в стаята. Виждам куклата, прибирам я. И понеже не може да съм готова толкова бързо, сядам да си почета. По някое време мама се провиква:
- Какво правиш?
- Чета.
- А готова ли си, че четеш?
- Даааааааа!
Естествено, идва и ми посочва всички разхвърляни вещи, които избират най-неподходящия момент да станат видими. И пак си го отнасям незаслужено :)

Тъй като и Ането, гледам, е в същата ситуация,
опитвам се да й помогна. С думи. (Безчувствена майка такава).
Задачата "прибери си стаята" е твърде голяма и неясна за нея.
Разбивам я на три части.

Първо, угаси пожарите.
Това са местата, където са започнали да се трупат разхвърляни вещи. Който не знае къде да сложи нещо, слага го там, и без друго е вече разхвърляно. И съчка по съчка става пожар. Ето, върху раклата има.

Второ, събери семействата по домовете им.
Нещата, които са се изгубили и трябва да намерят братята и сестрите си. Ето тези флумастри по пода; лежат си беззащитни, сега някой ще ги настъпи. Сложи ги в къщата им, точно така. Пластмасовите динозаври живеят в онази кутия. Едно нещо да оставиш, и то няма да може да се прибере за вечеря.

Трето, оправи големите неща. Покривката на леглото, килима; малко работа, но на място. Слънцето на небето, рибата във водата. Така.

Засега имам успех - ако искате, пробвайте :)

петък, 9 април 2010 г.

Носталгична разходка в кварталното кино

Изгледах петте анимационни филма заедно с още три деца и три майки. Повечето бяха акварелна анимация, пластелинов и куклен стоп-кадър. Приятно беше.






Сивата приказка




Аз съм сив.
Сив съм като мишленце.
Като птица, като пепел, като прах.
Аз съм Сивото, но какво щяха да правят без мен Ярките!
Къде съм? Навсякъде.
Разтопи се снегът, оголи се земята - наоколо сиво, скучно. Пролетта още е сива. Но ето пукна се скромната сива пъпка - разцъфна върбата. Нима щеше да бъде тъй хубава, ако аз не бях толкова сив?
Излиза от земята лале, и ревенът източва алените си като на дявол рога!
В сивия сумрак над ливадата плуват белите чаршафи на мъглата! В сивото поднебесно пространство изгрява червеното слънце и всички виждат какво е прекрасно.
Аз съм Сивото. И предхождам всички чакани от хората цветове.
В сивото утро чакат слънцето, в сивата нощ - луната, в сивата пролет - цветята, в сивата есен - снега.
Аз съм важен цвят, защото до мен всичко става красиво.
Аз помагам на цветовете и ако не могат да поникнат сами, ги изтеглям от себе си. Нека всички ги видят.
От сивия облак изваждам дъга.
Хвърлете цветно копче в пепелта. Виждате ли? Ето какво е красиво копчето. А какво е това до нея? Това съм аз, Сивото.

Имантс Зиедуонис

ето оттук

Ежик в тумане

Прерисунки