неделя, 28 февруари 2010 г.

Игра на министерски перли

Факт е, че в учебниците има много неща, които са методически неоправдани. Мога да говоря конкретно за учебниците по литература в горния курс. Тепърва ще се сблъскам с цитираните в статията в "Дневник".
Факт е, че в българското образование има тенденция да се играе на авторитет и интелектуално надмощие чрез "вадене на бисери". Досега в жанра "хайде дружно да се надсмеем на учениците", познат още като "кандидатстудентски бисери", сега в жанра "министър се надсмива над учебникари". Бих добавила - във време, когато е на път да се омаже яко на тема БАН. Че има за какво да се "хващаш за главата" в учебниците, има, но "ваденето на бисери" не е начинът, още повече че собственото му министерство ги е одобрявало. Клишето "добрият цар дойде и ще оправи всичко" е инфантилно, нечестно, неработещо.
Премисляне на учебния материал е нужно и спешно. Вместо обаче да боде флагчета г-н министърът, да покани външни за министерството психолози, представители на учителите от съответните класове (не на Янка Такева, моля!) и на родителски организации, за да се изработи цялостна концепция за образованието. По възможност с ясни цели, изразени на нормален език. И оттам да се пренастроят програмите на министерството, спрямо които се пишат и одобряват учебниците.

Междувременно, ако ще е въпрос за бисери, самият Игнатов изръси такъв. Във въпросното си интервю. Ако малко разбираше от средно образование или си беше дал труд да попита, щеше да знае, че цитатът "Имаше в читанката за втори клас за някакви врабченца, които само те останали тук, за да го духат или за тоя, дето духа, нещо такова" е некоректна и глупава перифраза на изречението „Само врабците се блъскали цял живот за тоя, дето духа“ от разказа на Карел Чапек „Врабчови закани“.
Флагче за министъра, моля.

Дарвин и произходът на думите

Хаха, диалог от вчера. Аз правя нещо в кухнята, тя се шматка.
- Мамо, откъде са произлезли маймуните?
- Не знам, маме. Сигурно от някакви животни, които вече не съществуват.
- Да питаме Дарвин?
- Питай го.
Отива до вратата на хола и театрално се провиква:
- Господин Дарвин! Господин Дарвин!
Идва.
- Няма го.
- Пробвай в другата стая - викам.
- Господин Дарвин! -влиза.
След малко идва.
- Оставил ми е бележка. - И ми показва:
"Отидох на расхотка".
- Я, викам, Дарвин е сбъркал две букви в една дума. "Раз", защото казваме "Раз, два" и "хоДка", което произлиза от "ходя", не от "хотя".
- Да бе, вика, много глупав тоз Дарвин. Аз ще го питам откъде произлизат маймуните, а той не знае "разходка" откъде произлиза.

събота, 27 февруари 2010 г.

Как да харчим разумно с деца

1. Инвестирайте в здравето, а не в лекарства. Умът, също като тялото, има нужда от добра хранителна среда (книги, развиващи играчки, разговори) и упражнения (достатъчно интересни и разнообразни предизвикателства). Ваша грижа е да осигурите това, също както осигурявате чисто жилище, здравословна храна, възможности за движение и игри на открито. Ако средата се неглижира, частните уроци с цел наваксване и настигане на съучениците ще ви излязат много по-скъпо (и ефектът ще е като след антибиотик).
2. Избирайте играчки от "отворен" вместо от "затворен" тип - т.е. такива, при които детето може да комбинира отделните елементи без предварително известен резултат. Да, строителят, чиито елементи образуват робот, изглежда ефектно (особено кутията му) и грабва окото по-лесно; но детето може да си направи робот от всякакъв строител, а също и какво ли не още. Колкото по-ясно зададен е начинът на употреба на дадена играчка, толкова по-добре се продава... и толкова по-малко пространство оставя за развиване на въображението (децата, естествено, могат да намерят нов начин за употреба на какво ли не, но надали ще им се зарадвате, ако току-що сте дали трицифрена сума за нещо с батерии, дистанционно, три вида песнички на английски и т.н.)
3. Разнообразие вместо многотия. Ако детето има от всички видове играчки - топки, пъзели, играчки за куклен театър, комплекти за майсторене или тип "млад техник", настолни игри, неща за рисуване, тротинетка, книги, костюми и пр., много по-малко вероятно е да изпита някаква липса и усещане за непълнота, отколкото ако принципът на избиране на играчките е безразборен.
4. Когато поиска нещо ново, не отказвайте да поговорите по въпроса. Най-често детето просто е привлечено от нещо, което му е грабнало погледа в магазина, иска да го пипне, да го сподели с вас, да го предложи на вашето внимание. Не го изръчквайте по-далеч от щанда (след като без друго сте го взели в магазина със себе си). Помислете обаче дали нямате или не можете да си направите нещо подобно.
5. Рециклирайте. У вас е пълно с материали за творчески дейности - платове за кукленски тоалети (познати още като ненужни дрехи), интересни хартии за колажи и фигурки (стари опаковки от подаръци, списания, фрийкардс, та дори спамещите кутиите ни брошури на супермаркети, от които става чудна игра на магазин), кутии от разни неща, макари и пр. Вероятно ще ви трябват още лепило, добри ножици, хубави бои и четки, основни шивашки принадлежности.
6. Не прекалявайте с пестенето, за да не трябва вашите интересни занимания да се конкурират с онези "безброй жадувани неща" по магазините. Приятно е да се купи нещо ново, да си го избираш, да си го разопаковаш. Просто внимавайте да си струва парите и отказвайте да купувате откровени глупости, както и неоправдано скъпи неща.
7. Добра библиотека. Задължително му купете всички ваши детски любими книжки, както и книги от различни жанрове. Добре е да ги прочетете (поне малко) предварително, защото понякога ефектът е обратен :) Понякога цените на пазара изглеждат много високи; това си струва, ако става въпрос за наистина хубава книга, но много често плащаме неоправдано много за книга, която се прави на играчка - писука, реди се като пъзел и т.н. Нямам нищо против интерактивните книги, някои са много готини, но все пак библиотеката е предимно за четене. Играчки така или иначе си имате.
8. Купуването на разни неща не е награда, отказът им не е наказание. Има много други начини, по които едно дете може да бъде наградено и без пазаруване; най-често прегръдката и похвалата са достатъчни. Ако нещо е добро и полезно за него, то му се полага по принцип, също като здравословната храна; ако не е, що за награда е тогава?

четвъртък, 25 февруари 2010 г.

Алиса на Ясен Гюзелев

Харесах илюстрациите на Ясен Гюзелев още от изложбата му в СиБанк. Много се радвам, че излиза цялото издание на български! Не знам за детето, тоест ще го питам, като го взема от училище, но на мен книгата ми доставя голямо удоволствие, истински измислен и изпипан рисунък, чист и класически. Впрочем като имате предвид колко малко са българските илюстратори на световно равнище, съвсем не е нужно да имате дете, за да си я вземете.




Просветният министър се хванал за главата, казват

http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/02/25/864856_ima_nadejda_-_i_prosvetniiat_ministur_se_hvana_za/

По ирония на съдбата това правителство може и да направи нещо за средното образование, ако и само за да замаже резила, който сътворява с БАН.
Честно казано, цитираните в статията откъси от учебници ме изумяват; претенциозността на съдържанието по моему говори за:
.фанфаронско желание да се биеш в гърдите как сме по-по-най
.нулеви познания по методика
.нулеви познания по детска психология
.едни прилични суми, прибрани, като копи-пейстнеш собствената си дисертация (написана пак тъй сложно, да изглеждаш по-тежък) на учебникарската индустрия, която, както е знайно, е суперпечеливша
.грозна безотговорност спрямо децата, липса на елементарна грижа наистина да бъдат научени на нещо смислено

...снимки на Първанов? Две? Моляяяяя? И, ъъъ, етикетни формули за обръщение към патриарх, митрополит, владика и обикновен свещеник?
Много добре написана статия. Прочетете я.

Тя

Какво всъщност учи през последните два-три месеца? Учи се да смята наум, включително малко по-сложни неща от програмата, да пише по-правилно, да се отпусне да говори на чужд език, без да се страхува дали греши, да вари яйца и чай, да измисля приказки, да се катери, да рисува кон, да смесва цветовете, да отстоява своето пред приятелка, да чете дълга книга без картинки, да прецени в колко трябва да си легне, за да не й се спи сутринта, да пише писма с красив почерк и много завъртулки, да сгъва салфетки, да не се страхува да бъде смешна.
Повечето от тези неща са изцяло нейна инициатива и заслуга. Мога само да помагам и да съм благодарна, че още мога да бъда полезна.

Внимание за продан


Знаете ли какво се продава на горния сайт? Част от вашето и моето внимание. За разлика от телевизията, която можеш да не гледаш, радиото, където сменяш станцията по време на рекламния блок, или списанията, които можеш да не си купиш, не можеш да не виждаш билбордите.
Те заемат широка част от визуалното ти пространство, направени са така, че да ти се натрапват максимално. За теб може да е досада, но за определени хора това са пари.
Много пари. Те ги печелят, като продават на други хора част от твоето внимание.
Част от интелектуалната ти собственост върху собствения ти мисловен процес.

Продажбата на нещо чуждо се нарича кражба.

Ако ние сме твърде цинични към себе си, за да вярваме, че бихме могли да оползотворим по-добре мозъка си, нека не забравяме, че тези същите хора продават и вниманието на нашите деца. Мисля, по три хиляди лева на билборд на ден.
Ако децата ни се концентрират трудно, ако не могат да си задържат вниманието върху дейността, с която са се захванали, не бързайте да ги обвинявате и да ги водите по лекари. Твърде вероятно е просто да са били окрадени.


Поводът да пиша за външната реклама е ето тази тема.
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=475967.0
Дори не обсъждам качеството на външната реклама. Просто тя трябва да си отиде. По принцип.

(П.П. Разходете се с кола из Хърватска, да речем. Докато се радвахме колко красива им е природата, изведнъж се сетихме какво й е различното. Нямаше билбордове. Тукашната не е по-лоша, просто трудно можеш да й отделиш... внимание.)

сряда, 24 февруари 2010 г.

Пеперуда от тел



Оказа се, както и предполагах, съвсем просто - телта се извива в желаната форма, после се облепя с тънка хартия. Сложното е да намериш подходяща тел; в магазините за художнически материали няма, накрая открих в една железария до "Черковна". Струваше 3.50 лв килограма :)
Ането украси пеперудата с топчета от хартия. Следващото телено нещо ще го прави тя.

Още ремонтни дейности



вторник, 23 февруари 2010 г.

за бисерите и историците

Из "Плачете, историци" на Димитри Иванов. Имам своите резерви към този автор, но този цитат ми се струва точен, най-вече във връзката между недомислиците на възрастните и насладата, с която се надсмиват на произведените от самите тях детски недомислици. Кой е по-по-най за кандидатстуденти:

Историците не са единствените, нито главните виновници за упадъка на българското образование. Но и те имат вина. В учебниците по математика и геометрия, по физика и химия няма глупости. А в учебниците по история, както и в учебниците по български език и литература има глупости, написани на несмилаем, псевдонаучен език, за да покажат съставителите на учебниците колко са умни и важни и учени. На гърба на децата. И после се надсмиват над децата, издавайки антологии с "кандидатстудентски бисери". Що се смеят? Що не плачат над собствените си провинения към историята?

Жанрът "кандидатстудентски бисери" го започна вестник "Стършел" през шейсетте, когато във Франция излезе "La Foire aux cancres", където обаче няма и капчица дебелашко надсмиване над лошите ученици. Жанрът "кандидатстудентски бисери" ми се струва български; не ми е известно той да има аналог в други страни. Сборникът "Историците се смеят", съставен от Искра Баева, е на равнището на хумора на мъжете с пръстени, гривни, ланци и обеци.

Пълният текст тук:

Чудни кукли от плат


Не знам защо не успявам да приложа снимки, а те са оттук:
http://www.flickr.com/photos/agah/sets/72157622645807639/

Шел Силвъркстийн

Много ли, малко ли

Колко трясък побира вратата?
Зависи как ще излезеш.
В един хляб колко комата?
Зависи как ще го режеш.
В един ден колко хубаво има?
Колкото си го направиш.
Колко обич в един твой приятел?
Колкото ти му даваш.

Ремонти

И тъй, налага се ремонт; поради кредитната криза и грижата за природата не можем да си позволим неограничено строителство на къщи за кукли, тъй че ще обновяваме старата.
Тя на свой ред беше правена от бившите пощенски кутии на входа, които бяха заменени с метални; и дума не можеше да става такова хубаво дървено нещо да иде за хвърляне.
Първоначалната кооперация беше в стар стил, с тесни стаи и високи тавани, решена предимно в светлосиньо. По-нататък ушихме перденца и насъбрахме разни джунджурии, които после се изгубиха, останалите се посмесиха с други джунджурии, попаднали там по погрешка. Анчето започна да примрънква за кукленска къща като тези за по 250-400 лева в "Хубави неща", които са си хубави неща, наистина, но малко възскъпи.
Днес решихме да видим какво може да се направи с хартията на точки, която ни остана от един подарък по Коледа, малко С200 и любимия ми, но прогорен с ютия шал. Като начало завъртяхме цялата конструкция на 90 градуса, за да печелим жилищна площ (и да бъде по-съразмерна на квартирантите, т.нар. "чешко семейство", закупено в Прага.
Ето първи етап:



малко по-късно:

Кабинетът и кухнята. Едното още без книги, другото още без прекарана вода. Ойойой!

Хубаво е, че бабата и дядото си имат стая, но защо са ги сложили точно под детската? Сигурно шумът ще им пречи.

Холът. Все още твърде празен, но котката все ще намери нещо за събаряне.

Втори утре, че имам да довършвам първо разни скучни дела. Остават да се намерят килими (надявам се във втората ръка да има бял пуловер, подходящ за нарязване на "губери"), да се сглоби стенния часовник от дърво, купен за два лева от сергия в Созопол, да се направи рамка на огледалото над камината и да се измисли от нещо умивалник за кухненския плот (сам по себе си кутия от сок, боядисана в червено). Май не е зле да сложа и готварска печка.
Забележете красивото модно канапе в средната стая на третия етаж, идеята и изпълнението са на Ането. Утре ще му слага тъмнозелена облегалка.

Eдновремешният куклен дом:

Още от Ива - "Не бъди тъжен, къртичко Монти"

“Не бъди тъжен, къртичко Монти” – Грета Каролат, Сузане Майс
изд.Дамян Яков, 2009

С много прятно чувство оставам всеки път, когато чета тази книжка на малката си дъщеря. На задната корица е написано “Една чудесна книга за утешаването”. И за приятелството, бих добавила аз. Също така за толерантността.
Започвам първо с картинките. При детските книжки винаги започвам първо с картинките. Извинявам се на авторите /на себе си – също /, но 50 % от детската книжка е илюстрацията. И досега помня едно ужасно соц издание на мечо Пух, в което той е нарисуван тъмнокафяв, с тъкносиня лента, минаваща през очите му, да се катери на почти черно дърво. Така и не пожелах тогава да ми четат тази книжка.....
Но да се върнем на къртичко Монти. Освен, че са с хубави пастелни цветове, картинките са много прятно графични.
Сюжетът е простичък – на семейство къртичета им гостува семейство зайчета и двете деца стават много близки приятелчета. Когато идва време да си тръгват зайчетата, къртичето Монти се натъжава и преживява тежко раздялата. Вижда, че зайчето Флапс си е забравило жилетката и започва да я гушка постоянно, защото ухае на неговото приятелче. В последствие с помощта на родителите и приятелите си се научава как да преодолява разделите и разбира, че всяка раздяла всъщност е повод за нова среща.
Това, което ми харесва най-много в книжката е далечната асоциация за прятелство между много различни същества. Едното е къртиче, а другото – зайче. Къртичето е черничко, а зайчето – бледо кремаво. Всеки път, когато четем книжката, с малката ми дъщеря си говорим как са станали прятелчета две различни животинки и с различен цвят на козинката. Как са се научили да си играят заедно, независимо, че имат различни умения – напр. зайчето бяга бързо, но понякога изостава нарочно, за да го хване къртичето. Така леко и неусетно се опитвам да я науча да не съди по цвета на кожата или по дрехите, или по това какво може /не може/ някое дете, а да има всякакви приятелчета. Както и на това, че е нормално да ни е мъчно за някой, когото не сме виждали отдавна, но пък ни е близък и любим. И че всяка раздяла означава и нова среща.

Вълкът, който мразел математиката

Майката сложила в кошницата на Червената шапчица 125 гр. масло, 500 гр. питки, 250 гр. сладко (заедно с бурканчето) и една ябълка, която също тежала 125 гр.

Кошницата натежала с .... гр. или ...... кг.

Пътечките в гората имали формата на правоъгълен триъгълник, като Червената шапчица тръгнала по катетите, а вълкът - по катетите. Кой е изминал по-голямо разстояние?

Когато видяла вълка в леглото на баба си, с бабината нощница и бонето, Червената шапчица решила да му отмъсти. Примъкнала се до леглото и рекла:
- Бабоо?
- Да, момичето ми?
- Ако радиусът на ирисите ти се е увеличил от половин на един сантиметър, с колко се е увеличила обиколката им? А ако в устата ти има 30 зъба и всеки зъб е пораснал с половин сантиметър, с колко сантиметра общо са пораснали зъбите в устата ти?

Тук вълкът не издържал, станал, изплюл бабата, тропнал с крак и заявил, че това на нищо не прилича, че са му развалили хубавата приказка, че няма повече да играе и въобще да вървят да си търсят друг лош.
Тръшнал вратата и повече не се видял.
А ти знаеш ли?

Think!

Think! e програма, която има за цел да помага на децата да мислят нестандартно. Редовно публикуват предизвикателства, в които децата трябва да направят нещо от определени материали - напр. град от колода карти, нещо здраво или дълго от спагети, анатомично сърце от балон и пластмасови тръбички и др.
Много ми хареса идеята, мисля да я пренеса на местна почва.
Междувременно тази седмица предизвикателството е да се направят щори, по възможност дърпащи се, от кашон (за прозореца), кламери, конци и сламки:
http://www.kidswhothink.blogspot.com/

понеделник, 22 февруари 2010 г.

Стара българска анимация

В памет на дядо ми, който почина на днешния ден и който преди много години ме водеше на анимационен фестивал. Дори не знам името на фестивала, но децата бяха жури и получаваха анкетни карти, на които да гласуват кой от петте филма за деня им е харесал най-много.
Обичам те, дядо!

Анино стихотворение 2

Казва се "Чувствата на детето" :)

Усещам доброто чувство в лошото
и лошото в доброто
като цвете в безлюдно поле,
като бор в изсечена гора,
като слънце в дъжд,
като топлина в зима.

Старинна карта за съкровище

Благодаря на Сладокусна, която ми изпрати тези инструкции от Usborne:
https://docs.google.com/fileview?id=0B421BAVE1YRxN2RlNTJmYWQtZmJmMC00OTVlLTlmNzMtMmZjYzY4MThiM2Iz&hl=en

А това е една карта, която правихме с Ането миналата година:

Николай Бинев пее

Прекрасен диск с класически песни от детските плочи на Балкантон, от "Копче за сън", "Джуджето Дългоноско", "Меко казано" и други, изпълнени с топлия, красив и меланхоличен глас на Николай Бинев, както и изключително смешното му изпълнение в роляна на блудницата от "Риголето" :)
За съжаление не го откривам в онлайн-книжарниците, ще се опитам да кача една песен и да потърся по магазините откъде може да се купи.

Ето:
https://docs.google.com/leaf?id=0B421BAVE1YRxNDcxM2UzMjgtOTM3Yy00ZjU4LWI4YzEtZWI2ODA4ODA3MmRi&hl=en
Другото от магазина :) беше много евтин.

Pinball от ластици - жестока идея :)




http://unschoolme.blogspot.com/2010/02/rubberband-pinball-machines.html
Благодаря на Мелиндор за линка. Само да добавя, че за да не си удари майсторът пръста с чука, може да държи пирона с парче дебел картон, в който предварително е направил прорез. Целият сайт изглежда любопитен :)

Из "Страхът от грешка"

...Грешката е нещо, което детето държи в ръка, на разстояние. Това разграничение му позволява да развие силата, която ще му помогне рационално да се справи с външните критики, без да се засяга, на първо място защото критиките не се отнасят до него. Един рационален мисловен процес може да звучи така: “О, моето произведение не ти харесва. Добре, ще се опитам да създам нещо, което да ти свърши по-добра работа” или “Ти не се съгласяваш с мнението ми. Добре, ще се опитам да те убедя от друг ъгъл”. Ирационалният мисловен процес може да бъде: “Е, сега ти си мой враг, защото твоето отхвърляне ме обиди лично”. От време на време на нас родителите ни се напомня за тази концепция за разграничението: “Кажете на детето си, че се е държало лошо в тази конкретна ситуация, а не че е лошо дете”. Идеята е да обсъждаме грешките, без егото да ни пречи.
Имам два любими исторически примера за безстрашие в лицето на поредица провали и грешки. Единият илюстрира възможността да изградим спокойни, почти работни отношения с провалите от социално естество; другият показва спокойствие пред интелектуалните грешки. Първият пример е списък с някои от спънките, срещнати от един политик през първата половина на 19-и век:
1832 г. Загубил работата си, после губи за Щатското събрание
1833 г. Проваля се в бизнеса
1838 г. Губи изборите за говорител на щатското събрание на Илинойс
1843 г. Губи изборите за Конгреса
1854 г. Губи изборите за Сената
1856 г. Губи номинацията за вицепрезидент
1858 г. Губи изборите за Сената
Политикът е Ейбрахам Линкълн. Този списък с провали е широко популяризиран като начин да се съпоставят неуспехите му с предполагаемата му силна и вдъхновяваща воля. Идеята е, че той се е провалял толкова често и мразел това толкова силно, че си налагал въпреки невероятните трудности да постигне успех веднъж завинаги. Трябва да е водил титаническа битка, за да победи провала завинаги!
Не съм съгласен. Би било подвеждащо да речем, че Линкълн се провалил, но чрез постоянството постигнал успех. По-вдъхновяващ е фактът, че успехът и провалът са били едновременни; той е успявал, докато се провалял. Бил избран няколко пъти в щатското събрание на Илинойс, бил уважаван, бил един от лидерите на партията си и бил успешен адвокат, когато времето му не било заето с обществени задължения. Той приемал провала и методично променял траекторията си в съответствие с появилите се на пътя му препятствия и спънки.
...
Истинският учен търси какво работи. Не се зарича да постигне някакъв конкретен резултат. Дисциплинирано върви натам, накъдето го води науката, а не накъдето се надява да го заведе. Достине ли някакъв извод за даден постулат в своята област, може да отхвърли всичко, върху което е работил/а досега, стига доказателството да заслужава такава промяна. Истинският учен може да нападне собствената си работа, да изтъкне слабостите и недостатъците. Грешките правят аргументите по-силни. Истинският учен бързо преодолява грешката. Способността да я “преглътнеш” е явна у много от най-великите имена в науката. Ханс Охейниън изтъква някои от грешките на великия физик Албърт Айнщайн:


1905 Грешка в процедурата по синхронизацияна часовниците, върху която базирал специалната относителност
1905 Пропуснал да вземе предвид експеримента Мишелсон-Морли
1905 Сгрешил масата на високоскоростните частици
1905 Множество грешки... в изчисляването на плътността на течности
1905 Грешки в отношението между термална радиация и квантове светлина
1905 Грешка в първото доказателство на E=mc2
1906-1907 Грешки във второто, третото и четвъртото доказатество на E=MC2
1907 Грешки в синхронизацията на ускорените часовници

to be continued, след като преведа нещо на хонорар :)

Тревър Айслър, благодарение на Зоя

Импровизация на тема представки

Краесловното обеззвучаване се учи сравнително лесно, трябва само да сложиш думата в множествено число.
За да разбере обаче правописа на изскочи, подпис, изписка и т.н., детето трябва да знае що е представка, а пък това граматично понятие звучи твърде сложно.
Опитах се да обясня представките като различни шапки, които по някакъв начин променят целия тоалет; важното при тях е, че може съвсем да ги махнеш и пак ще си остане цяла-целеничка дума.

При посещението си в шапкарския магазин думата "ПАДА" може да си излезе като "ОТПАДА" или "НАПАДА", "ПРИПАДА" или "ИЗПАДА", но дори и нищо да не си вземе, пак ще бъде без шапка, а не без глава.

неделя, 21 февруари 2010 г.

Jack Prelutsky



Благодаря на Сладокусна, благодарение на която го открих!
http://www.jackprelutsky.com/

A greedy and ambitious cow
determined she would graze
on all the fields for miles around...
She grazed for days and days.

She grazed on every blade of grass,
the land is barren now.
That cow was in a meadow -
The meadow's in that cow.

Игри с/за въображение

"Какво би станало, ако" среща софийското ежедневие.

Какво би станало, ако в апартамента над нас се засели дърво?
Какво би станало, ако блоковете не бяха сиви, а шарени?
Какво би станало, ако между балконите имаше въжени мостове?
Какво би станало, ако кучетата ходеха на училище?
Ако водата от всички локви се събереше в река?

И т.н. Картинката може да е грозна, но това не е причина да предаваме слепите си петна нататък. Може пък да чуем ценни идеи! Във всеки случай изборът да мрънкаме/да се правим, че не го виждаме не е много продуктивен.

Музикални игри онлайн - 2


Детската секция на сайта на Симфоничния оркестър на Сан Франциско е великолепна.
Пак има игра за разпознаване на инструментите, но също музикална лаборатория, в която можеш да се запознаеш с азбуката на музиката, да поиграеш с темпото, ритъма, височината на тона и т.н., та дори да си направиш един композиторски пастиш :)

http://www.sfskids.org/templates/home.asp?pageid=1

Музикални игри онлайн


Повечето деца биха подивели от скука на класически концерт, но това още не значи, че не могат да харесат класиката. По-скоро продължителността на концерта е несъвместима с периодите им на концентрация, изискването да стоиш мирно и да не шумиш е непоносимо (защо не мога да танцувам на музиката, мамо), а гледката на всички тези съсредоточени възрастни може да те накара да се чувстваш единствения неразбиращ в залата :)
Но класическата музика сама по себе си не се възприема трудно, особено пък по-популярните неща.

Ето една игра, с която можеш да се научиш да разпознаваш по слух различните инструменти:
http://www.nutcrackergame.com/musicgames/
Щракнете долу вдясно на Orchestra Game! Успех!
Огледайте страницата, има и други игри. Новата е за Бах.

Обучението се превръща в оглед

Това си е от "Хвърчащата класна стая" - така се казваше сцената от училищния театър, в която учениците имаха урок по география на Северния полюс :) И тук май литературата изпреварва практиката.
До Северния полюс не мисля да ходим, но има ред места, които не са музеи, но са доста любопитни и "поучителни" за децата. И за мен. Удивително къде ли не те пускат, ако имаш шест-седемгодишно къдрокосо хлапе за алиби :)

- пожарната в Търново. Понеже там ни е на път, ходили сме три-четири пъти, като последния път качиха детето в пожарната кола, показаха му стълбата, облеклото на пожарникарите и какви ли не екстри; дори ни се заизвиняваха, че няма как да пуснат сирената. Вероятно и в софийската пожарна са така мили, не знам.
- пак в Търново ни пуснаха зад стана на тъкачницата на Самоводската чаршия и ни обясниха кое как се казва и как работи.
- геврекчийницата в Стария град в Добрич. Има голяма пещ и дълга лопата, с която вадят гевреците оттам. Интересно е, но е доста горещо, препоръчвам по-скоро за студено време :)
- кукленото ателие на НАТФИЗ - описах го в отделен пост, много бяха мили батковците и какичките, а си е цяла магия да видиш как се правят кукли.

Запланувала съм още фотографско студио, печатница, сладкарски цех (на 100 гр. сладки, че повече ми вдъхват доверие). Но общо взето използвам случая да помоля всеки, чиято работа ми се струва интересна, да й разкаже с две думи за нея.

Прабългарско селище на открито

По темата за музеите получих този линк от моя приятелка; става въпрос за възстановка на прабългарско селище, намира се до Варна и се нарича Фанагория.
Идеята звучи много хубаво - ще се радвам, ако някой е ходил там и може да разкаже как е на практика. Признавам, че като стане въпрос за прабългари, винаги тръпна да не се окаже пак, че египетските пирамиди те са ги строили, но тук май иде реч за друго :)
http://www.bulgarian-tourism.com/fanagoria/



Едновремешният буквар


Благодаря сърдечно на момичето, което го е сканирало. Докато разглеждах, установих колко неща не помня. Например въобще не си спомнях страницата с Брежнев, Тодор Живков и надпис "Дружба от векове за векове". Помня обаче кръглите момичешки лица, които страстно исках да се науча да рисувам.
Кой знае какво ще запомнят и сегашните деца. Не ми се търсят кусури на миналото, то без друго не е склонно да се променя. Така или иначе то не е зависело от нас, тъй че имаме право да го гледаме с азбучната носталгия по детството.
Настоящето обаче зависи.

Том Сойер

Винаги е приятно да видиш сложни теории онагледени ясно и изразително.




Прословутата ограда на Том Сойер, боядисвана с такъв ищах от неговите приятели само защото той им е казал, че не само няма да бъдат наградени за труда си, а и ще трябва да си платят, е блестящ пример.
Сетих се за него един ден, когато се бях качила на влакче на ужасите в един лунапарк - боже мили, добре че не ми плащат за това! Всъщност не знам дали сте забелязали, но колкото повече ви плащат за нещо, толкова по-рядко го правите за удоволствие и толкова повече сте склонни да преувеличавате вложените усилия.
Същото става и с оценките в училище.
Резултатът е същият, както когато някой ви гони с лъжицата из къщи - убива се естественият апетит към знанието, което не ще да е твърде вкусно, щом към него ви пробутват захарче.

Археологически музей - Добрич

Препоръчвам го заради възстановката на класна стая от времето на възраждането - едно към едно, децата могат да пишат в сандъчето с пясък, да поседят на чиновете, да разгледат задълженията на ученика - и задълженията на учителя, също написани на табло и окачени в класната стая! И заради милата уредничка, която вървеше подир нас да ни разказва за експонатите и да кани детето да ги разгледа, вместо да се опитва да се отърве от нас :)

С деца на музей - 2


Тук ще се опитам да събера идеи за полезно прекарване на времето в музеи, в които не е помислено специално за децата. Започвам съвсем напосоки, надявам се да ми дойде музата, а и да ми помогнете.
Днес таткото предложи да отидем в археологическия музей. Понеже детето се размрънка, попътно грабнахме две книжки от поредицата "Искам всичко да знам" - "Археологията" и "Първобитните хора". В тролея категорично всички гледахме първата; по-специално как точно археолозите разбират къде има находки и какво правят, за да ги извадят от земята. След вчерашното "археологстване" в парка й беше интересно да види, че четчицата и длетото са си много професионални инструменти. Другото, което ни направи впечатление, беше спиралата на историята, по която решихме, че ще определяме коя находка къде стои.

Вътре, докато разглеждахме находките от миналата година - както чух, вадени по спешност по трасето на магистрала Тракия от археолози, получили пари и инструкции "утре тука находки да няма" (нали се сещате какво се случва с тези, които трябва да се запазят in situ, където са си, напр. засипаните набързо олтарни ями), - се забавлявахме да си представяме с кои накити бихме се закичили, ако живеехме в бронзовата епоха, какво бихме сготвили в ей онова гърне и какво - в другото, тези глинени фигурки дали са играчки или скулптурки на божества и защо иглите са такива огромни.


Всичко би било много приятно, ако не ни следяха ама много изкъсо - още в началото една пазачка дойде да ни каже да не сме се доближавали много до витрините. На моите уверения, че няма да ги счупим, тя ми заяви, че не било заради чупенето, не било разрешено. Ъ? Дребните експонати просто изобщо не могат да се видят отдалеч, най-малкото заради отблясъците върху стъклата. Във всеки случай проверихме какво точно ще се случи, ако продължим да се приближаваме към витрините. Арест не последва :)

Впрочем и с обяснения, и без първобитните хора бяха засенчени от траките :) Където пък се оказа, че аз знам твърде малко.

The Case Against Competition - Alfie Kohn

Казано по-добре, по-премерено, по-убедително:
За самочувствието конкуренцията е като захарта за зъбите. Повечето хора губят в случаите на съревнование и е очевидно защо това ги кара да се съмняват в себе си. Но дори победата не изгражда характера; тя само позволява на детето временно да се понадуе. Изследванията показват, че чувството за самоценност стават зависими от външни източници на оценка в резултат от съревнованието: ценността ти се определя от това, което си направил. Нещо по-лощо - тя расте пропорционално на броя на битите от теб.

В една конкурентна култура на детето се казва, че не е достатъчно да го бива - то трябва да триумфира над другите. Успехът бива дефиниран като победа, макар че това всъщност са две различни неща. Дори когато детето успява да победи, цялата постановка в психологическо отношение се превръща в порочен кръг: колкото повече се състезава, толкова повече има нужда от състезанието, за да харесва себе си.



Alfie Kohn, целият текст тук:

http://www.alfiekohn.org/parenting/tcac.htm

To-do

Няма да влизам в сайтове за дизайн.
Няма да влизам в сайтове за дизайн.
Няма да влизам в сайтове за дизайн.
http://emmas.blogg.se
Току-що ми се удължи списъкът със задачи.




С деца на... музей

Чудесна статия на Весела Герчева за "Дневник"; и в трите предложени от нея музеи не сме ходили, но политехническия съм си го заплюла отдавна.
Бих добавила Галерията за чуждестранно изкуство, където нямат нищо против хлапета, седнали на земята, за да рисуват от натура статуята на Шива, да речем.

Ето откъс от статията, пълният текст на адрес:

http://dnevnik.bg/razvlechenie/2009/09/18/787072_s_deca_na_muzei/

"Като цяло увлечението ми по музеите не среща горещи привърженици дори сред най-добрите ми приятели. В чужбина момичетата ме влачат по моловете, в София пием бира или обсъждаме живота и някак си така става, че все не можем да се ориентираме как да стигнем до "Тейт" или до Археологическия музей. Затова една от първите ми мисли, когато родих сина си (какво ли говори това за мен като човек?) беше, че сега вече имам с кого да ходя по музеите освен с баща му, който (разбира се) е все зает.
В първия музей, където отидохме заедно, уредниците ме помолиха (не много любезно) да напуснем, защото "ами това не е детска градина, госпожо... Сега не просто работя над реални проекти за превръщането на музеите в места, гостоприемни за деца, но имам и постоянно нарастващ списък с музеи, където може да си заведеш детето, без да го изгонят. Пък и знам как точно трябва да си заведа детето на музей, за да му е интересно, а и да научи нещо."

събота, 20 февруари 2010 г.

Da Vinci Learning


Не съм принципно против телевизията, просто обичайно не гледам такава,защото времето ми е кът, а интернет го харчи достатъчно. Не ми допада и заместването на личния ми поток на съзнанието с телевизионния такъв.
Но когато гостуваме на родителите ми, с удоволствие се възползваме от възможността да погледаме Da Vinci Learning - образователен канал с анимационни и игрални филмчета на различни образователни теми, експерименти с подръчни материали и т.н. Много забавно, даже леко увличащо да седнеш и да гледаш филм след филм, вместо да седнеш действително да направиш нещо от показаното. Има го при някои от кабелните оператори.





http://da-vinci-learning.com/index.php?s=about/index&l=en

Ще се изпитваме ли? :)

Доколкото целта на упражнението е да се провери какво знае детето и да се преговорят още веднъж нещата, в домашна обстановка това може да се постигне перфектно, като оставите детето да изпита вас.
Разбира се, постарайте се да сбъркате няколко пъти - хем ще разберете дали е схванало принципа, според който може да определи дали даден отговор е верен или грешен, хем ще му доставите небивало удоволствие.
Ако "учителят" бърка, поправете го максимално незабележимо, направо шепнешком.
Впрочем моята учителка се оказа много блага и даже ми даде от бонбоните си за награда :)

Have/Has - джудета/великани

Предполагам, че става и с всяко друго нещо, което има два варианта на отговор. В случая го изпробвахме за спрежението на Have в сегашно време. Повече движение, по-малко бюро.

Казвам подлога - I, you, he, she, it и т.н. или израз, който може да се замести с тях - а тя добавя have или has, като за едното трябва да скочи, а за другото - да клекне.
След като прецените, че има опасност на детето да му доскучее, оставете го то да ви изпита - на мен поне гимнастиката ми беше полезна, а на нея й доставяше огромно удоволствие да ме поправя, когато сгреша.

Изкопай си сам динозавър

Точно това и направихме. Любима баба ни подари комплекта още преди година, обаче ни предупредиха, че много цапа и е добре да се археологства навън. Днес най-сетне се присетихме в подходящо време. Не цапаше чак толкова.





Динозавърът ни е купен оттук:
http://www.littleowl.bg/

Бързо картонено село

Прави се, като изрежете два еднакви силуета от картон и срежете единия отгоре до средата, а другия отдолу до средата. След това ги сглобявате под прав ъгъл.
Става бързо и е достатъчно лесно, за да може без допълнителни обяснения да бъде възпроизведено от първокласник, че и от по-малки деца. Харесвам избора й на цветове, винаги съм си мечтала да отида в Мароко.

The Rat Race

Как да се преведе? Плъшето дерби? Става въпрос за онази конкуренция на зъбите и ноктите, при която ближни няма, всеки ти е потенциален съперник и трябва да бъде по възможност заврян в калта, за да можеш ти да минеш по сухата плочка.
Тези, които ще цитират фразата "такъв е животът", може би практикуват социалния дарвинизъм, без иначе да си падат чак пък толкова по праисторията, а и без да знаят, че Дарвин съвсем не е първият, развил еволюционна теория, но затова пък е дал много удобна метафора на вихрещия се капитализъм, който търсел свое оправдание отвъд понятията за морал, с които неизбежно била свързана всяка религия (спазването им си е друг въпрос). Тоест социалният дарвинизъм си е съществувал като явление преди Дарвин и причинно-следствената връзка е обратна, неговата теория дължи популярността си на - твърде човешката - практика. Освен това, разбира се, тя се популяризира в своя опростенчески вид - Дарвин говори наистина за the survival of the fittest, но говори и за еволюция на формите на взаимопомощ от симбиозата до организмите, които живеят в някакъв вид общество. (вж. Why Darwin от Richard Lewontin, New York Review of Books, 28-и май, 2009 http://www.nybooks.com/articles/22694 )
През последните 20 години клишетата на социалния дарвинизъм отекват с пълна сила в България - може би подир рухването на системата за обяснение на света, наложена от комунистическата пропаганда, и последвалият вакуум, в който тя просто беше заменена със своята диаметрална противоположност (или поне с тази, която бе посочила за такава). Това доведе, между другото, до крах на ред ценности и въобще на социалното като ценност. Огледайте произволно общо пространство - площадката пред блока, боклуците из пресичащия София канал - и ще получите бърз наглед на резултата. Същата е причината произволно взета институция да не работи като хората - защото като цяло служещите в нея нямат чувството, че работят за общото благо - въпреки че смисълът на институцията е тъкмо такъв. Вие не можете да разчитате, че лекарят, който ви лекува, ще се стреми да бъдете здрав - ако не са ви пробутвали ненужно и вредно лекарство, само защото някой взема процент от нещо си, значи или сте луд късметлия, или просто не знаете; нито можете да разчитате, че детето ви няма да попадне в някакъв момент на учител, който нарочно преподава на ниско равнище, за да създаде нуждата от частни уроци. И в двете професии все още има достатъчно алтруисти, разбира се, но и много хора, чиято основна мотивация идва от плъшето дерби. И там случаят е най-фрапиращ заради естеството на работата, а иначе тенденцията е повсеместна. Плъшето дерби води до едно общество, в което по условие не можеш да разчиташ, че хората около теб - строители, шофьори, хлебари, кметове, акушерки, инженери - ще си вършат работата съвестно. Защото съвестта е от категорията на ценностите, а ценностите явно са демоде.

Да погледнем образователният процес, който е поставен на основата на конкурентния принцип кажи-речи от самото си начало, от втори клас. След като спорих по "Дарик" с директорка на училище за премахване на цифровите оценки от началния курс, тя ми каза извън ефир, че искала не само оценки да има, а и да има повтарящи класа и изключени ученици още от малките класове. Преди това пък един слушател в ефир се възмущаваше как не му дали да напише двойки на целия клас циганчета. Удивявам се как хора, които работят в системата на образованието, страстно желаят част от децата - и то малки деца!!! - да изпаднат от нея. Да влязат във въпросната канавка, защото сухите плочки са малко. В бг-мамма също спорих дълго с двама родители, чиято идея за училищното образование също беше свързана с конкурентност на всяка цена, бърз спринт до върха на хранителната пирамида. Сякаш целта на целия образователен процес е моментът, в който порасналото вече дете ще застане с молив в ръка пред обявите за свободни работни места, готово да разпраща дипломи и да отнесе конкуренцията.

Първо на първо, това не работи. Ако вземете произволен вестник, ще видите, че обявите за такъв тип конкуренция са твърде жалки, за да си струват барута. Те не водят към върха на никаква хранителна пирамида, а в най-добрия случай към мястото на приемливо платен изпълнител в нещо си. Дипломи за директор няма. Ако някой иска да има собствена компания, да разработи и въведе свой продукт, да открие нещо наистина ново, примерно ново лекарство, нов продукт и т.н., ще му трябват умения, а не дипломи. А уменията не се придобиват на конкурентен принцип, те се придобиват с разбиране и практика. Дипломираният подизпълнител винаги ще се чувства прецакан, че над него има хора с далеч по-малък образователен ценз. Може би ще се утеши, че такъв е животът.

Второ, хората, които системата по един или начин е сритала в канавката, не се изпаряват. Когато едно общество произвежда утайка, тя остава в него. Крайната бедност, невъзможността да си намериш достойна работа, усещането за невписване са прекрасна среда за виреене на всякакъв вид престъпност и дегенеративно поведение. У нас, за жалост, много често на този проблем се гледа през етническата призма, което е просто невярно. Абсолютно същите тенденции се наблюдават по цял свят навсякъде, където говорим за крайна бедност, предавана от поколения. (вж. The Wretched of the Earth от Nicholas D. Kristof, New York Review of Books, 31-и май 2007). Колкото повече се увеличава броят на невписващите се в обществото, толкова по-малко общество ще ни остане. Съвсем просто е.

Трето, плъшето дерби ни пречи да чуем един друг вид мотивация, която е също толкова присъща на човека като стремежа към оцеляване и продължаване на вида. Желанието да бъдеш полезен, да виждаш смисъл в работата си, да не си излишен идва отвътре. То е същото, което лежи в основата на кризата на средната възраст, на въпроса "защо живях". И тогава има по-голяма вероятност да вършите работата си наистина добре.

Затова смятам, че конкурентният принцип не бива да властва еднолично в образованието. Разбира се, той не може да бъде изцяло изтрит, а и не е нужно. Някаква доза състезателност е способна да оживява и ентусиазира, да внесе елемент на игра дори; но не е нито редно, нито целесъобразно да се превръща в основен принцип на образователната ни система; и не е никак редно да има отпаднали от нея деца.

Умения и игри по класове - линк

Благодаря на Анна Герджикова, която ми прати тази страница с изискванията за знания и умения по класове (в САЩ) и различни игри, които упражняват тези умения. Има много забавни!

http://www.internet4classrooms.com/grade_level_help.htm

петък, 19 февруари 2010 г.

Чийзкейк




Блат: Един пакет бисквити "Закуска" се натрошава (в торбичка, с точилка) и добре се размесва с едно масло. Настила се плътно тавичката и се запича леко.
Крем: 500 гр. сметана, 500 гр. извара, пет яйца, пудра захар на вкус. Разбива се с миксер, добавя се ванилия, излива се върху запечения "блат" и също се запича, докато не стане като крем-карамел.
Отгоре се слага сладко по избор, в този случай - боровинково.

Не е много по темата на блога, но детето помага с трошенето на бисквитите :)

АВТОПОРТЕТ, ДИРИЖИРАН ОТ ПРИЯТЕЛ

Тази игра ми я изпрати Милена. Пише, че са я играли двете със сестра й и може да са я чували, а може и да са я измислили. Няма си име. Играли са я със сина й Христо на 3-5 годинки, а сега и на 9. Става и за възрастни.

Работи с памет, точност и въображение.

Необходими са:
- минимум двама, единият „художник”, другият „диригент”;
- един лист хартия с нещо твърдо за подлагане или картон;
- един маркер.

Рисувачът поставя пред лицето си хартията с лице, обърнато към лицето на диригента и следва нарежданията на втория. Например: Нарисувай си овала на лицето, а сега устата, после носа, очите, ушите и така до изчерпване на частите на лицето, в ред, избран от диригента.
Ако децата са по-малки, добре е да се зададе поне минимално правило – да се започва с овала на лицето. Иначе доста анатомични части ще се разхождат далеч от мястото си...Има такива ловки диригенти, който ще те разходят из окото в такива детайли (зиници, ириси, мигли и пр), че ще забравиш откъде си тръгнал.

С пожелания за игри и забави,

Милена

Art Attack

http://www.hitentertainment.com/artattacK/menu_artattacks.html

Надявам се, че вече го знаете този сайт :) Всевъзможни шантави неща, направени най-често от хартия, С200 и акрилни бои. Свежи и смешни, често жизнерадостен кич, но в хубавия смисъл на думата!