неделя, 31 януари 2010 г.

Предметите, които не се учат

Диалог. Лятото преди първи клас.
Тя: - Мамо, искам да учим граматика!!!
Аз: - ?!?????!? Каквоооо?
Тя (отдавна се е примирила, че на възрастните трябва да им се повтаря):
- Граматика.
Аз: - Ама недей, ама как, ама защо отсега, има време, в училище ще я учите години наред. (на себе си: "Това дете съвсем се смахна. Аз съм виновна. Кой нормален човек се интересува как се нарича деепричастието?")
Тя: - В училище ще учим граматика? Супер!

И какво се оказа, не искала граматика, а реторика. И защо? Защото гледахме филм за Елизабет Първа, в който тя - понеже беше учила реторика - успя да убеди благородниците да ...хм, подкрепят кралската й кандидатура. Явно детето беше решило, че си струва, но не беше запомнило думата.

Всъщност едно време образованите люде са учели най-вече реторика и класическа литература (на латински). Някога ми беше смешно. Сега вече не: това обучение има ясната цел да ти помогне да бъдеш максимално убедителен на високия международен език на своето време. Напълно подходящо за кралица, но също доста удобно днес, когато ежедневно ни се налага да убеждаваме някого да ни отпусне стипендия, да хареса проекта ни, да промени проектозакона или да измие чиниите.
Твърде полезно, бих казала.
Учи ли се? Не. Донякъде тази роля има писането на теми в горния курс, където би трябвало да се спазват основните правила за теза, аргументация и заключение. Да, обаче там фокусът е изместен върху преразказването на максимално много детайли около изучавания автор, повтарянето на "готови истини" и така нататък. В НБУ учат есе, което горе-долу покрива умението да се аргументираш, но само в писмен вид. И твърде късно.
Англичаните имат традиция на т.нар. debating societies, клубове за дебат, в които младежите се упражняват да водят спор. Аз одобрявам тази традиция. Най-малкото защото виждам на какво са способни хората, които не умеят да спорят с думи.

Две седмици по-късно.
Тя: - Мамо, искам да скачам на надуваемия замък.
Аз: - Е, точно сега ли?
Тя: - Първо, не си си допила кафето. Второ, струва само два лева. И трето, като стана колкото тебе, няма да мога, защото ще го спукам.

Що ли ми трябваше?

Художество 1

Не съм сигурна как се казва тази картина; ще попитам утре.
Засега бих я озаглавила "Множество котки, седнали на канапе, гледат как се разлиства дървото".



А тази как да озаглавя? Може би "Благодаря за поощрението"? :)

От последния чин

Всяка втора сряда от пет следобяд по радио "Христо Ботев" има предаване за родителство, образование и култура. Гостите са актьори, преподаватели, психолози, композитори и др., но говорят не само за професията си, а и за родителския си опит. Интересно е.

Азбучни меденки

Можете да се състезавате кой ще състави най-дълга дума. Победителят да си изяде словотворчеството.
А можете и да не се състезавате. Да ви е сладко! :)


2 яйца, 1 чаша олио, 1 чаша захар, половин чаша мед, 2 кафени лъжички сода, канела, джинджифил, брашно до твърдо тесто. Замесва се, почива половин час в хладилника, точи се, реже се и се пече. Както е видно, бързо загаря, внимавайте.

За жалост не съм виждала такива формички с кирилица. Приемам идеи :)

Пак в Градска библиотека

...в детски отдел, една от малкото отворени към децата библиотеки в София (казвам го така, макар други да не знам, като изключим библиотеките към културните центрове), всяка събота от 11ч. се четат приказки. Обикновено се прави нещо покрай приказката - рисува се, разиграва се и т.н. Много е готино.
На доброволни начала, четат майки и бащи, идеята е на Юлия Спиридонова. Включете се!

Ето тук можете да видите какво ще се чете следващата събота:
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=367229.0;topicseen

Буквар на Валери Петров

Знаете ли между другото, че съществува буквар за първи клас, написан от Валери Петров?
Аз го намерих в детския отдел на Градска библиотека, в частта, която е само читалня.
Разкошен е. Абсолютно прекрасен.

И неприет от министерството. Както ми казаха, по политически причини.
Ако имате първокласници, прочетете текстовете под буквите.
Аз намирам дивни глупости в иначе прекрасно илюстрирания от Тоня Горанова буквар на дъщеря ми. Ако и вие намирате бисери във вашите, моля препишете ги като коментар по-долу.

Кому е нужно първите текстове, които четат - и преписват! - децата ни в училище, да бъдат такова тържество на безсмислието?
П.П. Не ми казвайте, че от гледна точка на ограмотяването е абсолютно невъзможно да се постигне напредък без "Десислава сее ориз".

Умножение

Традицията изисква таблицата за умножение да се научи наизуст във втори клас. Преди беше в трети. Възможно е и така, да, но не е твърде приятно.

А може и така:
Първо, още преди да е стигнало до умножението, детето да се научи да брои по две, по пет, по десет... Например за чорапите е естествено да се броят по двойки, пръстите на ръцете - по петици или десетици... Ако се замислим, нашата система е десетична не случайно, а точно защото най-голямото число, което можем да преброим по себе си, е точно десет (е, не ми казвайте, че зъбите са повече, те са променлива величина).

След като свикне с това броене толкова добре, че изобщо да не се впечатлява, детето може да бъде запознато с идеята за умножение. Напр. поканили сме куклите на гости, но трябва на всяка да има еднаква почерпка, че иначе много се обиждат. За една кукла сме предвидили две ябълки, три мъфина и пет бонбона; сега трябва да изчислим колко ябълки, бонбони и мъфини трябва да приготвим за десетте кукли. Е, това си го смятате вие, обаче на глас; обяснявате на детето какво правите и не пропускате да му кажете, че то е още малко, умножението е много хубаво и полезно нещо, обаче е за големи и то хич и да не ви слуша.
Ако е момче, куклите вероятно няма да ви свършат работа (макар че знае ли човек). Във всеки случай колите, в които се возят по двама души, героите, които побеждават по петима от лошите, чудовищата, които имат по десет ръце и три носа също могат да бъдат извънредно полезни. И тук главното е да намекнете, че едва ли не на младия господин му е забранено да учи умножение.

След като добре сте се поперчили със своите недостижими умения, жестокостта ви може и да се сломи, но само след като бъдещият математик си е прибрал стаята.
Тогава му споделяте великата тайна, че може да разменя местата на числата и вместо да събира десет пъти три, може да събере три десетки или още по-лесно, да напише една нула след тройката. Инверсията върши особено добра работа при умножение по две.

Има и други хитринки, на които можете да го научите. Например ако трябва да се умножи нещо по девет, умножавате по десет и вадите числото. За да проверите дали е вярно, събирате цифрите на получения отговор; сборът им трябва да е пак девет.

За умножение по пет числото може да се умножи по десет и да се раздели на две. Особено лесно е с четни числа.

За умножение по четири - може да го умножи по две и после още по две.

И така нататък. Накрая остават доста малко неща за учене наизуст.

За по-горните класове: ако трябва да се вдигне на квадрат кратно на 5 двуцифрено число, то последните две цифри винаги ще са 25, а пред тях изписваме онова, което се получава, когато умножим цифрата на десетиците по следващото поред число.

Напр.
15 х 15 = 225
25 x 25 = 625
35 x 35 = 1225
45 x 45 = 2025
55 x 55 = 3025
65 x 65 = 4225
75 x 75 = 5625
85 x 85 = 7225
95 x 95 = 9025

Проверете, ако не вярвате!

събота, 30 януари 2010 г.

Коментар х 2: Where the Wild Things Are

Ето каква щуротия ми хрумна преди седмица: да пишем двойна рецензия за всичко, което гледаме заедно с Ането. Т.е. едно мнение на възрастен и едно детско.
Започваме с "Където бродят дивите неща"; надявам се процесът да бъде полезен и за двете ни. Сега се готвим за "Падингтън". Ще ги пращаме за публикация в "Култура", пък докогато ни търпят :)

Та:
Две рецензии
за
“Където бродят дивите неща”

Аз:

Масовият европеец има навика да обича, презирайки, американската масова култура. Този навик буди вайкания толкова отдавна, че бих го нарекла втора природа – ако не мислех, че бройката е неточна и природата всъщност е първа, а причините да харесваме безобразни комедии и малоумни екшъни са точно в насладата от предизвикателството към твърде подредената, по женски ценяща хармонията европейска култура-майка.
Ние избираме да виждаме блокбъстъра в американското кино, защото той хем подхранва самомнителната ни представа за себе си, хем ни доставя удоволствието – гледайки го – да участваме в разрушаването на онова, което би трябвало да крепим. Културата де.
Доказателство за избирателната американофилия на средностатистическия европеец е вносът на детска литература от САЩ. Неговата йерархия е подредена не спрямо мястото на определена книга в американската култура, а спрямо стереотипа за “американски продукт за бързо четене”, налаган на претенциозния уж тукашен пазар.
Така “заливането” с американска продукция остава на ниво свръхкомерсиални книжлета, отпечатани от Егмонт подир някой филм и равняващи се по литературна стойност на продаваните в “Макдоналдс” екшън фигурки; в същото време истински ценената от двете страни на Атлантика литература остава строго отграничена.
До такава степен сме свикнали с европейската класика, че за нас е немислимо нормален човек да отглежда детето си без Астрид Линдгрен. Но ето че отвъд океана тя изобщо не е част от канона на детската литература. Да, и на мен ум не ми го побира. Но американците си имат свои класически детски произведения, които оформят различен разказ от този, с който сме свикнали ние. И се страхувам, че този разказ съвсем не е толкова плитък, нито толкова комерсиален, колкото сме свикнали да мислим.
В него влизат звънките абсурдистки римушки на д-р Зойс, прекрасната тъжна “Даващото дърво” на Шел Силвърщайн, “Лека нощ, луна” на Маргарет Уайз Браун и "Мрежата на Шарлот" на Е.Б. Уайт. “Където бродят дивите неща”, който тръгва по кината, е екранизация по една от тези класики, които вече доста дълго остават непознати за европейците, защото не пасват на стереотипите на обичащото американски пуканки европейско То.
Сюжетът е пределно прост. Едно момче се държи лошо, обзето от внезапен гняв. Пращат го да си легне без вечеря, а то заминава за един остров, където среща Дивите неща. Те го правят свой крал и си устройват дивашко празненство. После момчето решава да се върне вкъщи, където вечерята му е още топла.
Както виждате, не се случва кой знае какво. Интересно е какво не се случва, излъганите очаквания на възпитателстващия родител, свикнал някъде из фабулата непослушанието да бъде наказано.
Нищо подобно.
Очарованието на книгата се крие в това, че тя признава открито пред четящото я дете, че импулсът да рушиш, да се оставиш на дивото в себе си, да изразяваш гняв и агресия може да донесе наслада. Няма порицание, няма “Макс се уплаши от дивите същества и дълбоко съжали, че не е слушал майка си”. Напротив, целият сюжет е едно свободно разгръщане на разрушителните фантазии. Ницще би рекъл, че е триумф на дионисиевското над аполоновото начало, още повече, че има и див танц в гората. Неудобно ми е някак да го цитирам, когато става въпрос за детска книга от десет изречения, но е факт, че филмът (създаден съвместно от режисьора Спайк Джоунс и автора Морис Сендак) повтаря и усилва именно това послание. Да, приятно е да бъдеш див. Да, това е някакво решение, когато не можеш да отреагираш на страха по друг начин. Да, когато рушиш, се чувстваш силен. Възрастните рядко казват тези неща на децата – сякаш те няма да ги открият сами. “Където бродят дивите неща” въздейства именно затова, защото е абсолютно честен по тези въпроси. След което можем да му повярваме, когато допълва, че никакво дивеене няма да ни предпази от самотата или скръбта.
И че връщането към хармонията на топлата вечеря трябва да бъде въпрос на избор, а не въпрос на страх.

Тя:
Малко е страшен, но иначе ми харесва. Беше красиво, като се возеше с лодката. Съществата се караха много, но въпреки това бяха готини. Каръл ми беше симпатичен, не мога да обясня защо.

Ще ви е нужна.... кухня

Според образователните експерти децата учат по-добре в разнообразна среда, предлагаща стимули за всичките им сетива, както и широк диапазон от задачи и ситуации. Добре би било да разполагат с експериментална среда, в която да могат да влизат в интерактивно взаимодействие с различни типове материали, живи и неживи, за да изследват взаимодействията им при промяна на температурата и агрегатните състояния, както и при смесване с други съставки. Освен това атмосферата трябва да бъде предразполагаща и уютна. Повечето училища тук трудно могат да си позволят подобна среда.

За щастие вие най-вероятно вече си имате подобна лаборатория. Нарича се кухня и в краен случай служи за готвене или за търкане на петна по уредите (ако обичайно прекарвате събота сутрин в последното действие, не четете следващите редове).
Ако също като мен още не можете да се нарадвате, че имате собствена кухня, в която никой не може да ви забрани да чупите яйца, да включвате миксера или да изпробвате колко висока всъщност може да стане една кула от палачинки, не бъдете егоисти.
Поканете поколението да участва във вашите приключения тип "какво ще стане, ако".

На останалите роднини можете да обясните, че ...ъъъ... смесването на сода с лимонов сок в тестото демонстрира фундаменталната химическа реакция между киселина и основа,
рязането на сладки с формички развива фината механика и оптимизира способността за управление на пространството,
преписването на съставки от рецептите за бърз тур до супермаркета тренира почерка и правописа,
смятането на всички онези 1 1/4 чаши брашно, 3/17 чаши захар (добре де, тук послъгах) и т.н. е идеален начин да научи дробите, а кутията с подправките е идеален повод да му разкажете за пътя към Индия.

И ако междувременно кексът изгори, нищо от това.

Некомпетентен ли е родителят?

Още преди да се сдобия с първокласничка, приятелките с по-големи деца започнаха да ме питат на какво ще я пращам. Ще видиш, казваха, всички ще ходят на по един-два езика, на шах, на балет, инструмент... Случаите всъщност са различни, но действително познавам първолаче, което ходи (по желание на родителите си) на немски, английски, пиано, балет, спортни танци и керамика. Френски учи вкъщи.

Не само първолаците са подложени на "peer pressure", натиска на себеподобните. Новоизпеченият родител на първокласник, слушайки за какво става въпрос, лесно може да се поддаде на паниката, че едва ли не опропастява шансовете на детето си, като не го е записал на ракетостроене още отсега. Тази паника се подклажда от представата за пазарната джунгла, където (както е тръгнало) всички освен чадото ще говорят по няколко европейски езика плюс урду и нанджурски, ще бъдат компютърни факири и виртуозни музиканти, съответно и ще завземат всички така привлекателни работни места.

Съответно родителите влизат в сериозни разходи и полагат огромни усилия, за да водят детето на всичко това. Както ми обясниха, пак преди началото на първи клас, "отсега да си знаете, че един от вас ще работи развождач на дете".
Разбира се, пазарът на частните школи, курсове и уроци е една много стабилна индустрия, която се изхранва именно от тази паника. Всички имат интерес да обяснят на родителя, че лично той е съвсем некомпетентен да предаде на детето си нужните познания и умения. Той може да знае добре чужд език, да се справя добре с математиката или с танците, но народната мъдрост гласи, че не било добре сам да учиш детето си.

А дали това е в интерес на самото дете? Дали шестте часа Алианс в събота или ежедневното разкарване насам-натам след училище няма да му изземат времето, през което само би могло да полюбопитства за нещо, да следва интересите си, да изпробва нещо да направи, като евентуално помоли за помощ някой близък възрастен?
Притеснява ме концепцията, че знанието е нещо, което се случва извън къщи и което някак си все не си достатъчно компетентен да постигнеш сам или с помощта на близките си. А всъщност най-сигурните знания и умения придобиваме именно така - благодарение на естественото си развитие, подпомагани от семейството си. Така проговаряме, така прохождаме, така - в повечето случаи - се научаваме да четем (защото това обичайно се случва вкъщи). Ако повече си вярваме и повече се вглеждаме в детето и неговите интереси, можем да го научим на не по-малко ценни неща от безбройните школи.
При това е далеч по-приятно.

петък, 29 януари 2010 г.

Ателие за сценичен дизайн

Вижте сами:

Кремена Пейчева, за витрината на Френския институт



още от витрините на Френския институт:




Супер проста идея за кукли

Като видни любители на домашното театро никога не можем да имаме достатъчно кукли. Ето един бърз начин всеки предмет, който ви попадне подръка, да преживее шеметна сценична кариера.

От Разни работи за игра
Как се прави?
Вземате две топчета за пинг-понг. Пробивате ги внимателно, по две дупки на всяко в долната част. Срязвате ластиче за коса, промушвате го през дупките и го връзвате отново.
Играчката може да се ползва и така, а може да украсите по желание - тук с пипала, но можете да сложите уши, перчем... както ви се харесва.

Един дракон?
От Разни работи за игра

Инди Джоунс и изчезналата дума

Какво упражнява:
правопис, краснопис, памет

Необходими материали:
самоизтриваща се дъска, дете

Как се играе:
Казвате на детето, че е известен откривател. Тъкмо когато открива изключително ценния и древен Розетски камък, надписът върху него изчезва! То трябва да го възстанови по памет, и то точно както е изписан.
Пишете думата, давате на младия изследовател да я погледне малко, после изтривате.

Няколко игри за правописа

Кой е казал, че правописът трябва да се учи в седнало положение, с изправен гръб и прибрани колене?

1. Крокодили в реката
Необходими материали:
рециклирани листи от офиса, маркер, под. На всеки лист се изписва по една голяма, ясно забележима буква.
Как се играе:
Килимът е река, вие сте крокодил (извинете). Казвате на детето определена дума и то трябва да си направи брод, като подреди на пода буквите, които я съставляват. При правилно изписване може да мине реката, без крокодилът да го закача. Ако сбърка, крокодилът го хваща... и гъделичка. След около десет минути можете да се опитате да убедите детето то да бъде крокодил (успех). Опитайте се да сбъркате, за да ви хванат.
При повече деца всяко получава различна дума.
2. Пляс!



Необходими материали: листи с изписани букви, мухобойка (колкото по-смешна, толкова по-добре).
Как се играе:
Обяснете на детето, че буквите са мухи, които то трябва да пляска в реда, в който се появяват в думата. Ако пропусне някоя (или сбърка), започвате да бръмчите по най-досадния начин, на който сте способни (а всеки крие неподозирания талант да бъде наистина много досаден). После му предоставяте възможността да ви го върне.



3. Бързи, смели, сръчни. Че и грамотни.
Помните ли телевизионните състезания в неделя сутрин? Нищо не ви пречи да си устроите нещо подобно в хола. Подреждате няколко препятствия - стол, купчина възглавници и т.н. , и измисляте поредицата от задачи, които детето трябва да изпълни, преди да напише поръчаната от вас дума. Например: да мине под стола, да скочи три пъти с балон между коленете, да прескочи възглавниците, да улучи с копче тенджера, да се завърти три пъти и да напише думата "рододендрон".

Седем дървета по девет кюфтета

Забелязали ли сте колко скучни могат да бъдат условията на задачите по математика? Тръби пълнят басейни. Пешо има с три ябълки повече от Мишо. Разни влакове се мятат от точка А до точка Б, неизвестно защо.

А защо не опитаме с нещо, което си заслужава да се изчисли?
Един вълшебник имал три цилиндъра. Във всеки имало по три гарги. Колко гарги имало общо?
На едно дърво били пораснали девет кюфтета. Колко кюфтета ще пораснат на седем дървета?

Ще задържим интереса към математиката по-дълго, ако сложим в условието на задачата онова зрънце абсурд, което разпалва интереса на децата. А ако си позволим да прекрачим границата на очакваното от възрастните поведение и им предложим например да броят (наум, моля) миризливи чорапи, успехът ни е гарантиран.

За нас текстовото съдържание на задачата е нещо произволно; за едно седемгодишно дете то е най-важното нещо. За да придадем смисъл на задачата, достатъчно е да послушаме малко за какво обича да говори детето: за супергерои, за коли, за магьосници, коне, космически кораби, водолази, или дори за собствените си бели; то само ще ни подскаже какво ще му бъде интересно да пресмята.

Примерна задача за начинаещи майстори на магията:

Три вещици искали да си направят отвара за премахване на брадавици.
Според рецептата им трябвали:
2 миризливи чорапа
4 супени лъжици змийска плюнка
сок от 6 облака
10 сгрешени контролни по математика
8 листа от драконово дърво

За съжаление обаче вещиците разполагали само с един чорап. Раздели другите съставки наполовина, за да могат да спазят пропорциите на рецептата.

Първи клас, първи срок

Днес беше еднодневната ваканция след края на първия срок.
Какво всъщност правиха децата толкова време? Писаха букви; първо чертички, ченгелчета, "долна лястовица" и "горна лястовица", според обясненията на нашата учителка. Безспорно полезно занимание, но от друга страна доста скучновато, свързано с повтаряне на еднообразни действия и идеята за някакъв винаги недостижим образец, идеалното "Ж" или "Ъ", към които напусто се опитват да се присламчат твоите смешни кривулици.
А дали бихме могли да си представим образование, което започва с нещо друго, освен с изискванията за калиграфско майсторство? Да речем с разпознаване на буквите, месене на букви от пластелин, печене на букви-меденки, запълване на огромни букви с картинки (децата обожават "грамаданските" неща); а извън азбуката - с четене на глас на достатъчно любопитни неща, за да разпалят апетита за четенето изобщо; с броене на различни предмети в училище....
Добре би било училището да третира първокласника като нов приятел, който идва за пръв път в дома му, а не като новопостъпил служител, комуто от вратата насипват досадни задължения.
Защото това посрещане може да определи начина, по който детето ще се чувства през целия си престой там.

четвъртък, 28 януари 2010 г.

С малко думи за името

Започвам с точката, макар обичайно с нея да свършват.
Започвам с идеята, че грижата за детето е като грижа за семенце, точица в пръстта, която при подходящи условия ще порасне и ще разцъфти, а ние можем да се стараем да й бъде светло и топло, и сигурно, но не можем насила да извлечем бъдещото цвете от нея.
Този блог ще съдържа идеи за образование без принуда, което да предразполага детето само да израсне и да разгърне способностите си.

Започвам го като родител, който познава добре способността на детето си да учи чрез игра и не смята, че тя свършва с навлизането в училищна възраст. Ако училищното образование е завършено изречение, нека превърнем точката му в точица, която ще пусне корени и филизи.