четвъртък, 9 декември 2010 г.

Две статии покрай PISA 2009: защо финландските ученици са начело в проучванията, а българските се справят зле?

Из статията "Защо финландските ученици са на върха в Европа" - в-к "Сега", Кайса Панкакоски, Изабела Камински, EUObserver

Препубликувам тези откъси от нея, защото са в разрез с установените клишета на масовото мислене след 1989г., според което съседът ви (примерно) смята, че най-сигурният начин децата му да бъдат добре образовани е силната конкурентност (за сметка на по-слабите ученици), инвестирането на сериозни средства (т.е. силно отражение на икономическото неравенство върху образованието) и концентриране върху "перспективни" предмети за сметка на глезотии като четенето за удоволствие.Прави ми впечатление, че статията е в съзвучие с изводите, направени от Ева Борисова от асоциация "Родители", според която ниското представяне на България се дължи до голяма степен на социалното разслоение в образованието. Приподписвам казаното в статията й.

За Финландия:

"Сериозно влияние оказва стремежът най-зле представящите се деца да бъдат обучени до достигане на определен стандарт.
"Излиза, че специалната грижа към по-слабите ученици повдига средния резултат, но от друга страна не пречи на най-добрите ученици. Или иначе казано, равните възможности и развитието на най-добрите деца не са алтернативи, а цели, които се подкрепят една друга", обяснява проф. Юни Валиярви, директор на Института за образователни изследвания.

...Фактът, че младите хора са в час със събитията в обществения живот например, може да обясни отличните им резултати по четене: 85% четат вестници по няколко пъти в месеца. А PISA ясно демонстрира, че учениците, които четат за удоволствие, имат по-високи резултати по четене.

Друг важен аспект - учителската професия е много уважавана във Финландия. Освен това, за да преподаваш във финландско училище, дори в началните класове, трябва да имаш най-малко магистърска степен. Начален учител е най-популярната професия сред младите хора и едва около 15% от кандидатите за обучение се приемат."

За България:

Ако не се предприемат сериозни мерки за неутрализиране на влиянието на социалния статус на семейството върху достъпа на децата до образование, ние много скоро ще се окажем с огромен товар от 1/4 от хората в активна възраст, които ще бъдат напълно непригодни за включване в модерния пазар на труда.
Крайно време е като общество да осъзнаем, че инвестицията в образование за всички деца не е въпрос на сълзлива благотворителност, а въпрос на конкурентоспособност на страната. Няма бизнес, който да може да функционира без качествен човешки ресурс.
...
Българските ученици не са глупави, те живеят в бедна на стимули за развитие среда, обитавана от безпомощни и незаинтересувани възрастни.
...
За съжаление ние се отнасяме твърде небрежно към формулирането на въпроси, за сметка на това предпочитаме да бомбардираме децата с отговори, които вероятно са били релеватни към разбирането за света преди 50 години.
...

За съжаление ние се отнасяме твърде небрежно към формулирането на въпроси, за сметка на това предпочитаме да бомбардираме децата с отговори, които вероятно са били релеватни към разбирането за света преди 50 години.

...
Трябва да експериментираме с нови образователни методи, да поемем риска, че понякога ще грешим, но и да имаме механизъм да разберем кога един инструментариум не работи и кога е просто в естествения етап на трудности в прилагането на нещо ново. Спешно се налага да се отворим към промяната и да се научим да я управляваме.
...
Ние вярваме, че фетишизирането на учебните планове и учебниците, одобрени и спуснати от министерството, е една от основните спънки пред иновациите и поемането на отговорност от самите училищни екипи.
...
Българското училище не предлага на децата свободен избор на вълнуващи за тях книги. Липсва и пространство, в което те да споделят за прочетеното, и така да се заразяват едно от друго.

Споделянето добавя повече смисъл в прочетеното, а в българското училище за съжаление и в българското семейство все по-малко отделяме време за споделяне. Книгите не са ценност сами по себе си. Те са ценни с начина, по който ни свързват с другите хора и техните открития, независимо дали са в миналото, настоящето или бъдещето.

Няма коментари:

Публикуване на коментар