сряда, 1 декември 2010 г.

Тоон Техелен, "Госпожица Печкарска"

Една рецензия от Ива и осемгодишната Марена.

Тоон Телехен “Госпожица Печкарска”, изд.”Леге Артис”, 2004г.


Случайно попаднах на тази книжка в една книжарница и ме заинтригува резюмето на корицата. Това е дневникът на едно момченце, което учи в класа на госпожица Печкарска. А въпросната учителка бие системно децата. И то сериозно. Темата е за малтретирането. Ето какво още се казва : “ В тази книга обаче нещата са много сериозни, при все това произведението може да предизвика искрен смях. Също както става в живота.” Не знам как става в живота, но на мен в нито един момент не ми беше смешно. Вероятно ми липсва чувство за хумор, когато в едно изречение присъстват едновременно “деца” и “бой”. И все пак – позитивното в цялата история е, че едно пораснало момче пише за преживяванията си в училище. Не бие по-малките, за да си го върне на света. Пише. Има и рисунки.Илюстрациите са стряскащи. Още по-стряскащото е, че никой възрастен не е обърнал внимание на зова на децата. Замислих се колко често големите не вярват на малките. Особено, когато възрастният е авторитет в обществото. А колко често се случва децата ни /или ние самите като малки/ да бъдат /бъдем/ психически или физически малтретирани. В началото си казах, че книгата не е детска. Никое дете не заслужава да чете такива неща. После, обаче се замислих, че може би това е най-добрият начин децата ни да разберат, че ако нещо нередно се случва с тях, те трябва да говорят. Мълчанието и търпението в случая трябва да бъдат забранени. Книгата трябва да бъде прочетена и от родителите, които пък трябва да знаят, че когато детето им е малтретирано, те са длъжни да открият признаците за това и да му помогнат.
Книгата е пълна със словестна агресия. Всичко, което детето не може да направи реално, е описано катонегова фантазия. Една ужасяващо жестока фантазия, в която госпожица Печкарска бива ритана, скубана, блъскана, убивана, изгаряна, влачена.....
Това е едно талантливо дете, което е трансформирало обидата, болката, унижението в изкуство. Ами останалите деца от класа? Възможно е някои от тях да са развили хронична алергия към шамарите и никога да не са удряли никой. Но много по-голяма вероятност е повечето да са станали също толкова жестоки, колкото е била госпожицата към тях. Всички знаем кое поражда агресията.
Ето защо значението на тази стряскаща и в никакъв случай смешна книжка е голямо.
За да разбера, обаче, дали това е така, мисля да дам книжката на дъщеря ми и да я помоля после да ми разкаже /или напише/ какво мисли за нея.

Марена : “Никога не бих искала да съм при госпожица Печкарска – да ме бие всеки ден!
В началото ми беше смешна книгата, но после вече – не. Даже не ми харесва. Ужасна е. И госпожиа Печкарска е ужасна и децата са ужасни.”
На въпроса ми защо пък децата да са ужасни отговорът беше :
“Ами, защото искат да й причинят толкова гадни неща. Тя е лоша с тях, ама и те са лоши с нея. Това не ми харесва.”

Не знам дали е имало полза от прочита на книжката за Марена, за мен – имаше. Може би е малка още да я осъзнае, а може би това всъщност е книга за родителите, които трябва да са чувствителни към проблемите на децата си.

1 коментар:

  1. Хей Ива и Марена,
    Едно закъсняло благодаря за тази рецензия!
    Малко хора разбират важността на такова "крайно" поставяне на проблема за отношенията учител-дете. Винаги съм казвала, че холандците са изключителни по отношение на възпитанието! Миналата година някой го беше осъзнал и имаше търсене на книгата "Госпожица Печкарска". Тази година направихме допечатка, но засега няма реакция. Приемаме идеи за раздвижване на ситуацията и обръщане внимание на книгата:-) Вижте сайта и страницата ни във Фейсбук. Саня Табакова (Леге Артис)

    ОтговорИзтриване