сряда, 20 октомври 2010 г.

Малкият читател и голямата норма (или за четенето в предучилищна възраст)


Всъщност великите спорове за това „Как трябва да образова детето си добрият родител” започват много преди първи клас. Най-напред някой изтърсва, че детето му знае да чете. Половината от присъстващите цъкат с език, други мълчат, после някой изхъмква нещо за ограбено детство, втори приглася с прогнози колко ще му бъде скучно в училище, трети се обажда, че неговото е започнало да чете още по-рано и плюс това ходи на народни танци, четвърти просто се усъмнява, че направилият първоначалното изказване просто лъже, за да комплексира останалите, или пък е толкова наивен, че не е разбрал, че детето му само се преструва.
Ако послушате известно време подобен спор (с лавинообразно нарастване на мненията и техните застъпници), ще забележите, че и двете основни страни са движени по-скоро от амбицията и схващането, че полето на знанията не е тучна ливада, а боен фронт, на който трябва да се завоюват позиции, или стадион, на който се провежда важен шампионат. И тъй като грамотността е първото нещо, което се учи в училище, четящите отрано са постъпили едва ли не нечестно, започвайки състезанието преди първия съдийски сигнал; остава да се надяваме, че това ще им свърши мечешка услуга и ще завършат последни маратона. Немалко родители и роднини от другия лагер подхранват, разбира се, това схващане, като не пропускат да изтъкнат ранната възраст, от която чете детето им, като доказателство за необикновените му дарби. Е, чак Моцарт не е, но... натам вървят нещата.
Удивително колко много клишета могат да се съберат около простия факт на грамотността. Всъщност четенето е едно от нормалните за съвременното общество умения – като ходенето, говоренето и самостоятелното хранене; едно дете се научава по-рано, друго по-късно в зависимост от степента на готовност и отделеното от родителите време. Помните ли какво значение отдавахте на това на колко месеца точно ще проходи детето ви? Струва ли ви се важно сега? Мислите ли наистина, че по-рано проходилите деца са с нещо по-различни от къснопрохождащите? Рано захранените справят ли се по-добре с яденето? Или, да пренесем нещата в по-късна възраст, много ли е важно на колко години детето ще се научи да кара триколка? Хубаво е, разбира се, да умее да плува, но дали ще свикне с водата на 5 или на 10... не е фатално. Защо тогава четенето предизвиква такива вълнения?
Защото усвояването му е институционализирано. Ходенето, говоренето, самостоятелното хранене и карането на триколка са оставени на семейството, но с четенето вече се ангажира държавата. Особено в България, където азбуката е съществена част от националната история, в която учениците се наричат „азбукарчета”, грамотността е натоварена с особена социална символика... що се отнася до възрастните. Пак техни са очакванията за негласна конкуренция между децата – прохождащото дете не знае, че майка му се притеснява то да не изостане от Гошко от съседния вход, нали? То просто ходи. Или, по-късно, чете. Аз лично мисля, че е хубаво да го научим не за да изпревари този или онзи, а за да може да изпита удоволствието от четенето в момента, в който е готово за това, а не задължително когато предписва учебната програма. Ако детето проявява интерес, ако обича приказките и с удоволствие следи книгата, от която му четат, защо не? Има много начини това да стане леко и неусетно, без негласни състезания със съучениците. Ако детето се научи по-рано, това съвсем не означава, че е вундеркинд, а просто показва, че му е било интересно, а родителят е проявил достатъчно търпение и въображение, за да му обясни както трябва. Ако пък детето няма желание за това, значи за момента го занимават други неща; има време!
Във всеки случай в първи клас умеещото да чете дете нито страховито изпреварва съучениците си, нито пък – както предричат някои – скучае безнадеждно, губи интерес към училището и в крайна сметка се превръща в посредствен ученик. И то – като всички останали – е загрижено главно за наклона на чертичките и ченгелчетата си, защото през първите месеци от него ще се изискват основно калиграфски умения. Чете за удоволствие, за да си почине от изморителния краснопис. И тъкмо този навик е основната му печалба от ранното четене – близостта с книгата като с нещо приятно, несвързано със задължения, като игра наум. А това, струва ми се, не ограбва детството, а го обогатява с нови територии. Не е толкова важно дали детето ще започне да чете от 5, от 6 или от 7 години, а дали ще бъде от децата, които трябва да прочетат 20 страници, за да получат правото да играят, или от онези, които си вземат книжка, когато се качват на някое дърво, за да бъде удоволствието им пълно. Разликата между едните и другите най-често е... в очакванията на техните родители и в начина (а не времето) на тяхната среща с книгата.

8 коментара:

  1. Мда, аз направо се ужасих от текста на Силвия за детските градини, където учителката обяснявала, че в първа група множествата се преподавали като "едно и много", а до десет се брояло в първа група. WTF?!

    Но съм длъжна да отбележа, че при много хора любовта към четенето е минала през задължителните 20-30-50 страници. Моите братя са нагледни примери. Аз нямах нужда от норматив, но те имаха... до един момент. Then the love took over :)

    ОтговорИзтриване
  2. E, такова нещо чак не съм виждала. По-скоро безразличие към броенето, но пък може да не е броила и смятала там. Но определено чух - от учителка - репликата колко лошо е, че отрано съм я научила да чете. Същата учителка ги насърчаваше да си избират гаджета и да си лакират ноктите.

    ОтговорИзтриване
  3. Аз съм от лошите мами дето не дават на детето да чете преди училище. Не че ще се ограби детството... ще се намали времето за целодневна игра. Tо и без това е толкова малко. А това за четене е цял живот.

    И част от магията на училището ще изчезне, защото това е май единственото важно ново нещо за първата година /като умение/ за повечето деца.

    ОтговорИзтриване
  4. Но не съм те виждала да се палиш и ядосваш, когато друг е постъпил различно :)

    ОтговорИзтриване
  5. Абсолютно съм съгласна, чудесен коментар!:) Първокласничката ми е запленена от Пипи, носи си книгата в раницата и чете в голямото междучасие. Също и всяка вечер, както и в момента:) Понякога се чудя не се ли изморява, но факт - с четенето си почива:)
    Другото обаче сигурно ще има трудности с четенето дори и в училище. И какво от това? Ако знаете пък как рисува отсега...:)))

    ОтговорИзтриване
  6. Четох изследване, че колкото по- късно децата се учат да четат и пишат, толкова почече им се развива творческото мислене и дясното полукълбо. Но, разбира се, всичко индивидуално. Поздравления за поста!

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен8 май 2011 г., 5:12

    Моята дъщеря е вече в края на първи клас. Госпожата и по българки език и литература, казва, че трябвало за може да чете по 36-40 думи от непознат текст за минута. Поради факта, че дъщеря ми не можеше да чете преди първи клас, в момента чете около 20-25 думи в минута и ние с майка и сме притеснени.
    Допълвам, че не сме я оставяли никога без надзорно.

    ОтговорИзтриване
  8. Това ми се струва излишна тревога - по-важно е дали й е приятно, а не каква скорост развива.

    ОтговорИзтриване