вторник, 21 септември 2010 г.

Top-down недомислици

Пресен пример за това колко много проблеми в училищата се получават, когато решенията се вземат на министерско ниво, без истински проучвания, без разговор със заинтересованите и без мислене в перспектива (или с логика):

От тази есен всяко училище е длъжно да осигури занималня за първокласниците в рамките на идеята за задължително целодневно обучение.
Да, обаче училищата просто са задължени да го направят, независимо дали базата им го позволява. В малките училища, като това на Ането, място за четири занимални просто няма. Съответно се отварят две (претъпкани, с по 30 деца), като едната е за сметка на съществувалата досега сборна занималня за 2-4 клас. И родителите, които са разчитали на тази сборна занималня, биват отрязани и основателно протестират.

Ето как едно "спуснато отгоре" управленско решение на практика създава, а не решава проблеми. Съвсем отделен е въпросът за качеството на занималните, но очевидно много хора се нуждаят от тях.

А какво ще стане, ако въведат и другата си велика идея да задължат всички шестгодишни деца да тръгнат в първи клас? Къде по-точно ще ги съберат заедно с предишния набор, седемгодишните, които също трябва да тръгнат на училище, нали така?

Затова смятам, че е крайно време решенията в образованието да се вземат съвместно с представители на учителската и родителските общности, а не да се "спускат", както досега.

1 коментар:

  1. Засега "съвместно с представители на учителската и родителските общности" за министерството означава по два семинара на година с някакви НПО-та и синдикати. Не мисля, че има ефект.

    Трябва им радикална промяна на начина, по който се отнасят към публичността.

    ОтговорИзтриване