вторник, 14 септември 2010 г.

Първият учебен ден, година по-късно


Уж не съм склонна към паника, нито към фиксации върху определени дати - сватби, кръщенета и тям подобни; на абитуриентски бал не съм ходила изобщо. И все пак първият учебен ден на детето беше нещо различно и посрещнато с точно толкова паника и престараване, колкото можеше да се очаква, а може би и с повече.
Помня, че месеци преди това обсъждахме с други майки на бъдещи първокласници предимства и недостатъци на различни училища; бях си направила списък на различни критерии и обикалях училищата от shortlist-а уж да се информирам, да се запозная с учителите за първи клас и т.н.... бях взела бяла ризка и карирана поличка за първия учебен ден, бях накупила канцеларски материали, чанта... Останалите роднини също се вълнуваха подобаващо.
На самия първи учебен ден избраните обущета се оказаха неудобни, детето врекна и беше обуто с мекички, но яркозелени сандалки. Колата на баща ми запуши по пътя, словото на директорката беше пълно разочарование, питката, която бях месила по молба на учителката, ми се видя прекалено твърда. И колкото и да ми бяха странни разказите на майка ми как й се доплакало на първия ми учебен ден, и на мен ми играеше под лъжичката.

Всъщност не е случайно, че родителите на първокласници стават жертви на перфекционизма си на първия учебен ден. Перфекционизмът е вид защитна реакция спрямо страховете, а страхове не липсват - страхуваш се дали си избрал правилното училище (припомняйки си всички екстри, чужди езици, спортове и пр., предлагани от другите училища), припомняш си всички ужаси, които си виждал по новините, чудиш се дали детето ти ще бъде добър ученик, а и дали ще си намери приятели... а и чисто и просто тъжиш, че то безспорно пораства и малко по малко започва да живее повече в света, отколкото в семейството.

Затова, ако можех да напиша едно "писмо от бъдещето" на миналогодишното си аз, бих се посъветвала да поуспокоя малко топката. Излишният стрес се предава на детето, а в тази ситуация по-голямата част от стреса наистина е излишна. Година по-късно повечето от същите тези майки посрещат първия учебен ден напълно спокойно - вече знаят, че за детето е по-важно да се чувства добре в класа и да има доверие на учителката си; че многото допълнителни занимания могат да се обезсмислят, ако детето не е готово да поеме такова натоварване; и че всъщност бихме могли да направим прехода от градина към училище по-плавен, ако не го натоварваме с допълнителна символика. Така че бих си препоръчала по-малко втренчване в идеалния тоалет и идеалните подвързии за тетрадки, по-малко идеални букети и торти и повече спокойно внимание към детето.

Питах Ането къде й харесва повече, в училище или в детската градина. Тя беше категорична:
- В училище! В детската градина нямаше междучасия!

4 коментара:

  1. Абсолютно съм съгласна с теб, а утре имам първокласничка, която ще рецитира стихче с микрофона пред всички. И да се 'изложи' - какво? Нищо, пак ще се гордея с нея:)
    Благодаря за навременния, успокояващ пост.

    ОтговорИзтриване
  2. Ането изглежда толкова мъничка на тези снимки, а сега толкова "голяма", че направо... ми се иска да "бутилирам" дребността на дребното, докато все още я има...
    На добър час във втори клас ;) да й е забавно, интересно, увлекателно, да си има приятели и да си запълва междучасията с много игри!

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ти за трезвия поглед,всеки път излишният стрес сякаш може да се улови с ръка в двора на училището,не само този ден,при това...!съжалявам,че не добавям само хубави пожелания,не че не се вълнувах на химна и малките сладури,които минаха през"тунела "от мажоретки-каки,хубавия ден и т.н.

    ОтговорИзтриване
  4. Ха, аз имам петокласничка и пак сутринта се чувствах все едно отивам на изпит! :)))
    Явно си ни е вродено - на майките! :)

    ОтговорИзтриване