вторник, 28 септември 2010 г.

Правописът - диктат или умение?

През целия първи клас децата учеха буквите и правилата за тяхното изписване.
В края на годината се предполагаше, че тъкмо са се научили да четат. През ваканцията получиха списъци с книги, чрез които да поддържат новото си умение. Общо взето, ударението беше повече върху фината моторика, отколкото върху осмислянето на самото четене.

Във втори клас обаче рязко се въвежда граматика. Нямам нищо против изучаването на правописа - мисля, че е задължителен минимум, който трябва да се усвои в училище, - но ми се струва абсолютно нереалистично да той да бъде овладян във втори клас, тоест да се премине от предполагаема неграмотност в началото на първи към безупречен правопис в края на втори. Съдейки по нивото на правописа на гимназисти и студенти, явно нещо в методологията не е съвсем наред.
Например мястото на засрамващите диктовки, в които всяка грешка е отбелязана в червено и води до задължението да напишеш сгрешената дума пет пъти, може би не е преди съответното правило да е било преподадено и упражнено достатъчно дълго и по достатъчно запомнящ се начин. Може би правила като употребата на й/ь не са точно онези, с които следва да се започне - не е ли логиката да вървим от общото към частното, от лесното към трудното? Може би един час в началото на втори клас не е достатъчен, за да запомни детето дадено правило толкова добре, че да го прилага, без да се замисля?

Може би преувеличавам въпроса; у дома не е чак такава драма, но си мисля какво ли прави дете, прибрало се вкъщи след първата проверена диктовка с 25 грешки? (конкретен случай).

Във всеки случай хрумват ми ред начини да се упражнят уменията за писане по-разнообразно, по-забавно и без особен стрес. На прима виста - децата се чувстват много важни, когато сами напишат списъка за пазаруване или пратят писмо до баба си или дядо си (в нашия случай подобно писмо беше изпратено до другата стая, за да покани баба си да редят пъзели), да пишат рецепти (Ането знае докрай 1(една) рецепта, но е безкрайно горда с нея и по време на едно пътуване дълго я записва в тефтерчето на новата си приятелка, тайно от майка й) и други подобни важни дейности. Могат да се пишат интервюта (с любим приказен герой, с папагалчето или с друг важен член на семейството)...
В клас, разбира се, могат да се правят куп други неща, за да се упражни било конкретно правило, било правописът въобще.
В близките дни ще потърся конкретни линкове.

Ето първия - fun activites to promote writing skills, източник babycenter.com
Особено ми допада, че заниманията са разделени по типове памет - зрителна, слухова и т.н.

Italic

2 коментара:

  1. Линкът е супер! Благодаря, ще чакам още. Това разделяне наистина е страхотно, предполага съвсем друго начално ниво на задачата. Ех, кога ли и тук ще си правят труда да откриват кой начин за запомняне на всяко дете му е най-лесен и да го учат според него?...

    ОтговорИзтриване
  2. Напълно съм съгласна. Не само при обучението по българска граматика, ами и при чуждоезиковото обучение по нашите методики никога на се върви от общото към частното. Например винаги се акцентира върху изключенията. Често почти никой не може да прилага правилата, но пък е зазубрил изключенията. А за диктовките в началното училище, при които се отнемат разни стотни и единици в зависимост от тежестта на грешката,нямам думи . Децата не успяват да допишат, изпускат началото на следващото изречение, трябва по интонацията на "госпожата" да са се сетили, че следва точка и запетая...Правопис се учи много по-успешно с четене и със създаване на собствен текст.

    ОтговорИзтриване