събота, 18 септември 2010 г.

Цар Шушумига



Снощи в рамките на "Панаир на куклите" гледахме "Цар Шушумига" на Константин Илиев, постановка на Пазарджишкия куклен театър. Първото нещо, което ме впечатли (след претъпканата зала на "Сфумато"), беше визуалният стил на представлението - съвременен, изчистен, черно-бял и все пак много жив и забавен, като оживяла анимация. Макар двуизмерни, куклите бяха много подвижни и изразителни, раздвижени по необичаен начин, с характери и напрежения. (Впоследствие научих, че сценографията, куклите и костюмите са на Рин Ямамура, японката, която издаде прекрасната си книга "Азбука на любовта" у нас преди няколко години).
После ми допадна спокойната ирония, с която се тематизираше българското средновековие (във време на напомпан патриотизъм, когато току открием мощи или препогребваме Калоян, а през останалото време смятаме, че няма защо да сме грамотни на собствения си език). Учудих се, че съвременна пиеса говори по такъв свеж начин на тази тема (после разбрах, че пиесата всъщност е от 1968г., но е прекарала промеждутъка в чекмеджето).
Причината - ясната алегория с диктатури от всякакъв вид и особено от разновидността, която вирееше по нашите земи; царят, който има нужда от голям враг, за да подчинява народа си, обещанията за светло бъдеще и разправата с неудобните в негово име, идеята, че всички всъщност знаят истината, но си мълчат... и т.н. Днес тези неща не звучат провокативно, но пък могат да покажат по някакъв разбираем начин на децата света ако не на родителите, то на бабите и дядовците им.
Ането хареса пиесата, най-вече играта на кукловодите, и се смя много.

2 коментара:

  1. А мен пиесата много много ме натъжи, понеже в моето сърце "тези неща" звучат провокативно и са много важни... Още повече поради блестящата сценография дълбоко дълбоко се натъжих от безсилие и по-дълбоко осъзнаване от преди.
    Но исках да напиша, че Вас Ви разпознах по дъщеричката (нали нейни снимки има тук) и исках да се запознаем, да Ви благодаря, понеже от Вас научих за фестивала и видях 2-3 страхотни неща сред учличните постановки (една даже я гледах 2 пъти) - но се разминахме в огромната навалица. Надявам се друг път да стане - и двете сте толкова лъчезарни, правите впечатление отдалече, още като влязохте, ви забелязах. :) Усмихвайте се все така вдъхновяващо и въобще, блогът Ви е чудесна идея.

    ОтговорИзтриване
  2. :) Благодаря!
    Всъщност като се замисля, тоталитарщината никога не излиза от мода, така че в този смисъл още дълго ще е актуално (вижте какво става с културната сфера). Все пак, надявам се, усещането за физически непреодолима граница, манипулативното плашене с външен враг и т.н. да бъде спестено на нашите деца...

    ОтговорИзтриване