вторник, 7 септември 2010 г.

Детска секция в Историческия музей в Благоевград!






Съществуват две концепции за музеите. Според едната те се явяват нещо като светски храмове, в които посетителят е длъжен да пази тишина, да не пипа нищо и да изпитва преклонение. Разпознават се по големите стъклени витрини и по пазачите, които крачат след вас от зала в зала и ви правят забележка, ако се доближите твърде много до някой експонат. Ако ви втръсне да бъдете следени като потенциално опасен субект, може отмъстително да си кажете, че сигурно идеалният ден за пазвантина е този, в който няма нито един посетител и той може на спокойствие да взема заплата, без да прави нищо. Най-ужасният, естествено, е денят, в който в музея влязат деца - тъй като естественият детски начин на поведение се съчетава по твърде предвидим начин с гореспоменатите стъклени витрини.

Според другата концепция музеят е място, където влизаш, за да научиш нещо - да го научиш истински, сетивно, чрез пряк досег - да минеш отвъд прочетеното в книгите и да видиш какво представлява реално праисторическият живот или виола да гамба, или устройството на птичето гнездо - зависи от темата на музея. За да се усети този ефект на реалното, музеят предлага колкото се може повече възможности за интерактивни занимания - нагледи, експерименти, учене чрез опита. Подобни музеи са пълни с деца - деца, които играят и научават чрез играта, цели класове, които провеждат там занятията си, опитват, изследват, експериментират.

За мое огромно удоволствие такова място има вече и в България. Вчера посетихме новооткритата детска секция към Историческия музей в Благоевград - разработвана близо година от Весела Герчева и нейния екип заедно със специалисти от департамент "Археология" на НБУ и специалисти от музея, с подкрепата на фондация "Америка за България". Видяното надмина очакванията ми - заниманията "оживяваха" двата главни акцента в музея - ценните археологически находки и биоразнообразието по уникален за България начин.

В археологическата част децата могат да влязат в праисторическа къща, да извадят жито от вкопани в земята гърнета и да го стрият с примитивни средства (вдълбан и объл камък), да се облекат в духа на праисторическия "гардероб", да играят на археолози, като намерят с четки и лопатки скритите в пясъка "вкаменелости" и след това определят коя на кое животно принадлежи (като ги съпоставят с гнездата в разположени наблизо кутии).
В еколожката част могат да правят в лунен пясък отпечатъци от животни (с помощта на нещо като големи печати, които оставят съответните следи) и после с помощта на съответните карти да проверят кое животно е "минало" оттам. Могат да се обадят на различни птици (като наберат "номера" на птицата от специално изработен "указател", който разказва и най-различни клюки и семейни новини за нея) по нарочно поставен телефон или да се опитат да изработят птиче гнездо чрез предоставените материали. За най-малките може да бъде интересно и "дървото", на което могат да се поставят магнитни листа, плодове и цветове и така да бъде разиграна смяната на сезоните.

Тъй като за свой яд бях забравила да сложа памет във фотоапарата си, който иначе надлежно заредих, ще чакам да ми пратят снимки, за да ги публикувам. Но междувременно - разходката до Благоевград определено си струва.

5 коментара:

  1. http://picasaweb.google.com/lh/sredir?uname=usa4bg&target=ALBUM&id=5514446392140914593&authkey=Gv1sRgCK2kxZnN6eTs7gE&invite=COzKs9IP&feat=email

    Здрасти, tochitsa. Ето снимки :-)

    ОтговорИзтриване
  2. Страшно интересно. Знам точно на кого да покажа тази статия. :))

    ОтговорИзтриване
  3. Еее, радвам се да чуя, че най-после и у нас има музей, в който децата са добре дошли, а не някой постоянно да им шътка да мълчат! Супер, до сега с мъжът ми само завиждахме на "чужбинските" музеи и на децата в тях, с удоволствие ще посетим музея в Благоевград.

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотно, надявам се и други музей да се оборудват с такива детски кътове. А статията ще я покажа на мои приятели.

    ОтговорИзтриване