петък, 27 август 2010 г.

Тракийската гробница в Свещари (Сборяново) и Демир Баба Теке

Завърнахме се от ваканция, съответно от дълга и, надявам се, взаимно благотворна раздяла с интернет :)

Последната дневна екскурзия, осъществена благодарение на родителите ми и техния автомобил, беше до тракийската гробница в Сборяново, за която аз за жалост знаех твърде малко, и намиращата се непосредствено до нея средновековна гробница Демир Баба Теке. И двете по реда си. Но първо малко предистория.

Преди няколко години в Балчик чухме укор, че не било хубаво толкова да се прехласва човек по Ботаническата градина, т.е. двореца на кралица Мария, тъй като това било румънско влияние; по-патриотично било да се предпочетат зърнените складове до пристанището, които били първи по рода си в България (не цитирам точно). Тази година чухме към упрека да се добавя друга забележителност, която трябвало да вземе връх - тракийският храм на Кибела, открит в центъра на града, малко преди местен новобогаташ да го залее с бетон, за да изгради основите на вилата си. Освен че строежът е спрян, друго явно не беше направено - храмът си седеше на ниво изкоп, без нищо, което да го скрие от слънцето и дъжда, без никакви указателни табели, без - учудвате ли се - каквито и да било предпазни мерки; долу се слиза по една счупена стълба. Общо взето нито експониран, нито запазен - нищо не показва, че намерената старина е ценна за някого (камо ли пък стремеж тя да бъде превърната в местна забележителност).



Затова пък начинът на съхранение и експониране на гробницата в Сборяново е контрастно добър пример. В органично изглеждащата могила се влиза през херметично затваряща се врата; след първите думи на екскурзовода получавате специални найлонови терлички, за да не внасяте външни микроорганизми, и тръгвате по коридорчетата към гробницата; в стените им в специални витрини са експонирани допълнителни находки и информация за контекста им. Над самата гробница се издига тъмносин свод, който ефектно и ненатрапчиво подчертава външните й пропорции; гробницата е осветена отвън и отвътре с оглед на смисловите акценти - фризът с "кариатидите" (слагам кавички, защото за разлика от кариатидите на Партенона тези нямат носеща функция, а са само релефни) и двете каменни легла - за владетеля и съпругата му.


Интересна е геометричната пропорционалност на кариатидите - линията от твърде мощните им ръце до стъпалата описва триъгълник, чиито страни опират точно в завитите поли на дрехата им, която наподобява извивки на йонийски капители. Лицата им, за разлика от стандартната практика, са индивидуални - всяко едно е различно, като че ли са портрети на конкретни жени.

В общи линии храмът на Кибела се намира лесно и е на две крачки от плажа; за гробницата в Свещари пътувахме доста около 2-3 часа през непознати за мен добруджански и лудогорски села - както се оказа после, част от тях населени с потомци на мюсюлманите-алиани. За последните си купихме книжка от музея към гробницата в Сборяново и тя се оказа източник на изключително любопитна информация. Освен че изповядват смесица от шиитски, християнски и зороастрийски вярвания (напр. смятат, че е глупаво да се търсят адът и раят където и да било извън човека), жените им държат лицата си открити (и рисуват веждите си свързани като на Фрида Кало) и имат сложни карнавални игри, родилните им практики определено биха допаднали на привърженичките на естественото раждане - алианките раждали прави и кърмели децата си до тригодишна възраст.


Ето впрочем любимият на Ането момент от обсъжданата книжка за алеаните:
Всеки човек има нещо като ангел-хранител, или "мелек". Мелекът прилича на красива девойка и стои до лявото му рамо. Когато човекът влезе в тоалетната, мелекът стои до вратата, защото е много чистоплътен и не може да влиза в такова мръсно място. Затова не бивало да се застояваме вътре - нали нашият мелек стои отвън и се тревожи!

Малко снимки от Демир Баба Теке - място, което ме порази със сиромашката си искреност. Влизах в гробницата на два пъти, с малка пауза от пет минути, през които разгледах музейчето до нея. През това време някой беше оставил върху кутията за дарения две ябълки - дори не големи и лъскави, а малки, обикновени ябълки от дърво.
Видяха ми се изключително красиви, и сами по себе си, и като жест на нерегламентирана вяра. Имаше и оставени бебешки обувчици - може би за дете, което се надяват да проходи.



4 коментара:

  1. Прекрасна публикация,моите благодарности!Така добре си съчетала познатата ми в известна степен информация за Свещари, с битуването на местните алиани-още един нюанс в твърде колоритната ни общност-за които не бях чувала.
    Пожелавам ти спокойни дни и лесна адаптация след ваканцията!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Анда, явно сме вървели по едни и същи пътеки цяло лято. И аз съм приготвила впечатления от Балчик, от Свещари и Демир баба теке. Н апоследното ми мина детството и знам буквално всяка шумка и съчка. Ако добавиш Аладжа манастир, сериозно ще се замисля, дали не сме се видели някъде, без да се познаем. :))

    ОтговорИзтриване
  3. Хахаха, Флор, не, на Аладжа манастир не съм ходила. Но е супер, че сме обикаляли едни и същи места.

    ОтговорИзтриване