петък, 16 юли 2010 г.

Готвене по книга :)

Не, нямам предвид по готварска книга, а по роман, приказка и т.н., въобще пълна проверка на питателността на литературното произведение :)

Туй кифличките на Карлсон (всъщност на Носорога, де, Карлсон само ги...ъъъъ... купува с монета от пет йоре), туй палачинките на Пипи, мухите на Франклин (от шоколад), всякаквовкусовите бонбони от "Хари Потър"...

И не само в книгите за деца; преди няколко години с приятелка опитахме да опечем прословутите мадлени на Пруст, а в момента във фурната е "Тарта а ла Чосър" по забавната готварско-литературна книга "Супата на Кафка".

Преди още повече години превеждах "Дългът към удоволствието" на Джон Ланчестър; беше изключително бедна и гладна зима, та разните му там френски деликатеси не можех да си позволя да изпробвам, та се мъчих само с айолито, което разказвачът превъзнасяше до небесата, но се оказа просто пресен чесново-майонезен сос.

Ето, прочее, рецептата за лучената тарта:
Лучена тарта

225 г обикновено тесто за кори
1 чаена лъжичка накълцана прясна мащерка
25г масло
2 лъжици зехтин
8 глави ситно нарязан лук
сол, черен пипер
1/4 лъжичка настъргано индийско орехче
1/4 лъжичка настърган джинджифил
2 яйца
2 жълтъка
425 мл течна сметана
щипка шафран




Тогаз се обади любезният ни домакин:
"Рецепти споделихте всички, без един.
Майстор Греъм - човек с привички -
е по тънката част: изневери и подли игрички...
А с пая си клафути и ти, дет се вика,
отсрами се пак, невесто дълголика.,
добре позната нам от Блумсбъри,
макар потокът на съзнанието ти ни умори.
А ти, писарю от Прага, премного четеш -
не мъдриме Овидий тука, а какво ще ядеш.
Метаморфозите ни кулинарни са,
да кажем с откровение,
от хаоса на продуктите ни пръква се откровение.
А щом Арс Кулинария звучи с гласа на разказвачи,
от вашия достоен ръст и ранг, то значи
пълни ще са душите ни и сит възвишения дух,
ала ще има и в паниците ни,
и за взискателния ни търбух.
Пък ти, служителю от митницата,
май гледаш ни сеира:
слухтиш, дращиш в тефтера, наливаш се с бира.
Не е ли време да ни уважиш, човече,
до гуша ни дойде да чакаме рецептата ти вече."
"Готов съм - рече той.
- Но макар да владея изкуството да пържа,
да задушавам и варя, направо не издържам
да ви предложа наглед просто печиво,
което не само засища, но е и на ниво.
Та ето какво аз предлагам:

Следва рецептата на митничаря:

На набрашнен плот тънка кора разточете,
поръсете с мащерка и в дълбока тава разстелете,
по ръба с ножа я оформете и в тоз ред,
докато изпръхне, я печете на газ степен пет.
В тиган - тежък, разбира се, и под капак,
масло и зехтин стопете, вие знаете как.
Вътре лук на тънки филийки пуснете,
разбъркайте, захар и сол добавете:
захлупете, ала честичко вдигайте този капак
и бъркайте - ще е късно, ако лукът даде знак.
Капака вдигнете, нека водата поизври -
до десет минути сосът ви ще се сгъсти.
Млян джинджифил и орехче индийско - остана
тях само да притурите сега в тигана.
яйцата и жълтъците разбийте най-внимателно,
със сол и чер пипер ги подправете обезателно.
Сметаната загрейте леко заедно с шафрана,
и я разбъркайте с яйцата - това остана.
Сега настана време да напълните тавата:
почнете с лучения сос, разстлан върху кората,
отгоре - яйчния крем, и всичко е наред.
Пече се точен брой минути двадесет и пет,
докато придобие питата ни цвят златист."
Тук се обади домакинът ни:
"Бог да те благослови, добри човече,
ти на останалите пример даде", рече.
"Явно боравиш с туй изкуство вещо:
не каза много, но не изрече и излишно нещо.
Навярно знаеш, че от времена незнайни
датират днешните уж кулинарни тайни.
В това, как ги споделяш е силата ти, братко:
сгрешил си занаята, казано накратко.
Митницата твоя складира богатства, за които
с истории поклонниците ще ти плащат мито."








Ето една много ценна тема по въпроса, подхваната от детската писателка Юлия Спиридонова. Аз съм с ника "Анда".

Няма коментари:

Публикуване на коментар