събота, 3 юли 2010 г.

На север от Каварна -2


Северното Черноморие е още сравнително добре запазено от бетонните джунгли - поне от Балчик нагоре.
Ако решите да пътувате над Каварна, към Калиакра, Яйлата, Тюленово и Камен бряг с деца, имайте предвид няколко неща.
Първо, природата наистина е много интересна, снабдете ги с лупа, фотоапарат, а най-добре и с някакви предварителни идеи какво може да видят, тъй като на място е малко вероятно да намерите информация. На Яйлата например има скални гробници, тракийска винарна, византийска крепост от 2-5 век, пещерни жилища. Тази година обаче са съкратили екскурзоводката, тъй че няма кой да обясни кое какво е, а табелките не са никак изчерпателни. Няколко разпечатани листа с информация могат да направят посещението много по-интересно за децата.
Второ, районът не е безопасен. Скалите са варовикови, тоест силно шуплести. Погледнете големите камъни долу под брега - видимо са се откъртили и са паднали, някои не толкова отдавна. Не се разхождайте съвсем по ръба, обяснете и на децата да се пазят.
Имайте предвид, че мястото е равно, каменисто и напечено от слънцето. Има змии, така че слагайте чорапи на децата. Добре е да вземете и шапка за слънце, както и вода за пиене.

С други думи - много интересен и нестандартен район, но е добре човек да е подготвен. По селата могат да се намерят квартири у лелки; в Тюленово преди години в магазина доставяха само хляб, оцет и галоши, но пък всички зеленчуци можеха да се закупят от бабките почти по всяко време с изключение на следобедите, когато даваха сериал. Тогава селото опустяваше.
В местността има много интересни и диви заливи, скали, пещери; по камъните съм намирала фосили на праисторически охлюви (или нещо друго с тази форма); в Дуранкулашкото езеро, пък и в целия регион, се срещат много интересни видове птици - оттам минава пътят на прелетните птици, наречен Виа Понтика. За съжаление вятърните електрогенератори им се отразяват зле - много птици се блъскат във витлата и умират.
В Шабла си заслужава да се види фарът и да се опита рибената чорба, която приготвят там.


Ако пък имате време и сте с кола, на няколко часа път през границата е Констанца.
Новата част на града е като по-мръсна Варна, но в старата има невероятно красиви къщи във виенски стил, повечето оставени на класическа романтична немара.

Имената на улиците рядко падат под "Марк Аврелий" (площадът е "Овидий"; римският поет е бил заточен там и се е чувствал ужасно нещастен, както личи от "Писма от Понта", но това не пречи жителите на Констанца безкрайно да се гордеят с неговото присъствие),


а през прозорците на всяка трета къща прорастват дървета и трънаци. Джамията е превърната в музей; можете да се изкатерите по минарето и да снимате града.

Особено препоръчвам старото казино, което се намира на крайморската улица и представлява един чуден сецесионов козунак. Когато бяхме там, не пускаха посетители вътре, тъй като го ремонтираха, но пазачът ни чу да говорим на български и като "комшу" ни пусна срещу десет евро; комбинацията от минал лукс, огромни прозорци към морето и прашна светлина, влизаща през тях, прелитащи по вътрешните фризове гълъби и подпрени върху стените чворести дъски беше като от филм на Фелини.
Ако нямате кола, можете да стигнете дотам с автобус от Балчик или Каварна. Обикновено е почти празен, тъй като добруджанци не обичат твърде румънците - много от тях, както и моя милост, са потомци на преселци от северна Добруджа - двете области буквално разменили населението си по време на Втората световна война. Баба ми и дядо ми владееха добре румънски, но го използваха само за да не ги разбираме, когато се карат. Иначе повечето румънски следи в Добруджа са изличени - старите двуетажни сгради са съборени през петдесетте като чуждо влияние.

Северните ни съседи обаче реагираха доста радушно, като кажехме, че сме българи. Кухнята им беше близка до нашата; само прословутата мамалига (качамак) не се правеше само по известния ми начин със сирене и запържен червен пипер, а в много варианти, най-често с голяма топка сметана отстрани.

Няма коментари:

Публикуване на коментар