неделя, 6 юни 2010 г.

Там, където тротоарът се свършва

Там, където тротоарът се свършва
и не е още почнала пътната лента
мека бяла трева се извива
слънце въздухът ален попива
птица лунна крилете си свива
в хладината на вятър от мента.

Да си тръгнем оттук, дето черен димът е
и асфалтът се вие и скършва,
покрай дупките, дето стрък смолист се изправя ,
ще вървим със вървеж и отмерен, и бавен
след стрелките, които тебеширът оставя
там, където тротоарът се свършва.

Със вървеж тъй премерен и тъй бавен ще ходим
и ще идем, където тебеширът ни води,
че децата го виждат, децата го знаят
това място, където тротоарът се свършва.

1 коментар: