четвъртък, 24 юни 2010 г.

Да живеят бабите!


В момента Ането е при моите родители, нейни баба и дядо.
Като се връщам към собственото си детство, си спомням сигурността и богатството на тези близки и все пак различни светове, които ми предлагаха бабите и дядовците, дори извън игрите, които се играеха само у тях, извън прихванатите умения, тайниците или специалните занимания. Бабите и дядовците ти дават възможността да общуваш с други възрастни, които те обичат също тъй безусловно, с тях можеш да бъдеш малко по-различен, да откриеш друга страна от себе си и света.
Днес тези така важни връзки са се променили поради множество обстоятелства - не на последно място разстоянията, които ние считаме за естествени, но преди едно-две поколения са били почти непреодолими. Общуването от различни градове, държави, континенти променя ритъма на връзката между баби, дядовци и внуци; разликата в начина на живот, а нерядко в ежедневната култура и дори езика (когато детето расте в друга страна, когато един от родителите е чужденец) привнасят още повече нови елементи, които неизбежно дават своето отражение. Нещата рядко се развиват по готовата представа за весела многолюдна къща; и все пак си струва да опитваме да дадем на децата богатството, което обичайно могат да предложат тези отношения.
Книгата "Да живеят бабите!" на издателство "Тара" е за това; тя може да бъде и добро четиво, което да подарите на своите родители, за да могат да погледнат ситуацията и от вашата гледна точка и да намерят свой, адекватен на новите обстоятелства начин да се чувстват близки с внуците си.
Добре намерена тема, топло написана книга, добър дизайн. Със сигурност ще погледна и другите книги на издателството, а тази ще дам на бабите на Ането, те да я рецензират :)

1 коментар:

  1. Впрочем още по темата за бабите има у Франсоаз Долто.

    ОтговорИзтриване