вторник, 1 юни 2010 г.

Моя малка мушице

Моя малка мушице, до прозореца свита,
с гръб към него рисуваш, а от листа долита
едно дращене тихо, може би от графита
на моливчето, или под хартията драска
тази част от рисунката, дето още е скрита
и черта по черта се измъква от бялото
и наднича да види как си пасва със цялото,

а отвън - през стъклото - виж отсрещния блок
в твойто блокче наднича и, засрамен дълбоко,


в сивата си окраска оправдано се свива,
че е грозен и мръсен, и в картина красива
няма да се открие, няма да се намери,
даже да я рисуваш с исполински размери.


Затова извинявай, мое малко човече,
че когато към къщи се прибираме вечер,
край нас често се вижда доста грозна картинка,
сякаш някоя малка тромава животинка
е разляла по листа доста кал от водата,
във която си миеш четките от боята.
И понеже не мога грозното да изтрия
и добрите ми планове май са все на хартия,
искам да си представим, че пейзажът отсреща
може да се превърне неочаквано в нещо,
със което да можем не просто да свикнем,
а да му се зарадваме, даже да го обикнем,

но все още под листа приказката е скрита
и я виждаш едва щом затвориш очите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар