вторник, 15 юни 2010 г.

Тайнството на юни


Сега ако не й е времето на тази книга на Туве Янсон, кога? :)


Туве Янсон е магнетична писателка, едновременно дълбоко психологична и страшно увлекателна. Тя описва вътрешния свят на своите герои така ярко, че едно седемгодишно дете да разбере какво е да искаш да си сам, за да уловиш някоя убеглива идея, или как самият страх може да те плаши по-силно от онова, от което се страхуваш, как сарказмът може да те накара да поискаш да бъдеш невидим (и как се лекува това). И в същото време може така да говори за кораби, фарове, плаващи театри, малки дракони в бурканче, семейни ритуали и пр., че да не усетиш как се опитваш да подражаваш на същество, което - реално погледнато - прилича на хипопотамче с перчем. Или на филифьонката. Или на Малката Мю. Или на Снусмумрик. И определено си струва да го направиш :)




Откъс от "Тайнството на юни":

Глава първа.

ЗА ЕДНО КОРАБЧЕ ОТ КОРА НА ДЪРВО И ЕДНА ОГНЕБЪЛВАЩА ПЛАНИНА



Мама Муминка седеше на слънце на стълбището и прикрепваше платна на малко корабче от кора на дърво.

"Ако не ме лъже паметта, галеасът* има две големи платна отзад и няколко малки триъгълни на бушприта**" - мислеше си тя.

Най-трудно и беше да направи руля**, а най-много се забавляваше за трюма**. Беше измайсторила от кората съвсем мъничък люк и когато го постави, той влезе съвсем точно в дупката си и тънките ръбове прилепнаха плътно към палубата.

"Това е за всеки случай, ако се разрази буря" - каза си тя и въздъхна щастливо.

До нея на стълбището седеше дъщерята на Мюмлата, прибрала колене и подпряла на тях брадичката си, и я гледаше. Видя как мама Муминка закрепи щага* с карфички, всяка от които беше със стъклена главичка в различен цвят, а на върховете на мачтите сложи червени вимпели*.

- За кого е? - попита с благоговение дъщерята на Мюмлата.

- За Муминтрол - каза мама Муминка и потърси в кутията си с шивашки принадлежности подходящо въже за закотвяне на кораба.

- Не се бутай! - изпищя много тъничък гласец от вътрешността на кутията.

- О, боже! - възкликна мама Муминка. - Малката ти сестра пак се е пъхнала в кутиятата ми. Ще се убоде на иглите.

- Мю! - каза дъщерята на Мюмлата заплашително и се опита да изчовърка сестра си от едно чиле прежда. - Излез веднага!

Но малката Мю се шмугна още по-надълбоко в кутията и напълно се изгуби в преждата.

- Много е неприятно, че се е пръкнала толкова дребна! - оплака се дъщерята на Мюмлата. - Никога не знам къде е. Не можеш ли да направиш корабче от кора и за нея? Тогава ще може да плава в бъчвата с вода и поне ще знам къде е...

Мама Муминка се засмя и извади парче кора от кутията си.



*Галеас - древен кораб с платна и гребла, използван през 16-17 век предимно за военни цели - Б. пр.

**Бушприт - наклонена греда, излизаща напред от носа при платноходите; рул - кормило на кораб; трюм - товарно помещение в кораб - Б. пр.

*Щаг - въже, което се опъва между мачтата и носаили кърмата на кораба и крепи мачтата; вимпел - триъгълно знаме

2 коментара:

  1. Ние пък с деветгодишния ми син в момента четем заедно "В края на ноември", за да се разхлаждаме в жегите:) Помня собствения си възторг от "Невидимото дете" и "Омагьосаната зима" в детството. Колко сме прерисували муминтролите и Малката Мю, и как обяснявахме на разни "невежи", че Туве Янсон е жена.
    Присъединявам се към казаното от теб за детската й проза и ми се иска да добавя, че едно от най-ценните от педагогическа гледна точка неща в книгите й, е почти драмтургичният подход. Героите са оставени сами на себе си да се изявяват и променят, а детето съответно само да ги преценява.

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване