петък, 11 юни 2010 г.

Още за грамофонните плочи

Причината да предпочитам старите записи е, накратко, по-доброто качество. Не по отношение на звука, разбира се, а по отношение на записаното.
С други думи, в записа на една от старите плочи с приказки на "Балкантон" видимо (чуваемо?) е вложено много повече усилие, отколкото в разните нови вариации.
Уверих се това след едно прослушване на нов вариант на "Лукчо"; за да не платят авторски права за превода, бяха сменили имената на всички герои - Черешко беше станал Вишничко, чичо Тиквичка беше станал Тикван, самият Лукчо фигурираше с италианското си име Чиполино и т.н. Да не говорим, че музиката, ефектите и пр. бяха правени с идеята "абе и така може". В старите плочи има артисти, които с гласа си придават плът на героя, наистина го оживяват; има песни, които са много красиви сами по себе си.
Сега у дома нямаме грамофон (при родителите ми е), но пък на ето това чудно място в нета има качени в дигитален вариант старите записи на "Балкантон". Достъпът е свободен, колекцията е извънредно богата и се обновява непрекъснато, включително със записите, които се излъчват по радиото, съветите как да запишеш приказката на отделен диск, за да има заспиване накрая, са много ценни :) Благодаря на Зоя и Свилен, които са ги събрали; сред тези записи има много, които отдавна не присъстват на пазара и ако не бяха издирени и свалени от виниловия си носител, можеха да се изгубят, докато чакат второто си пришествие, извинете, издание.

Приятно слушане. На мен любима ми е "Барон Мюнхаузен".

1 коментар:

  1. Чудесно, благодаря! На мен днес ми подариха ето този линк към много великолепни творби, изпълнени на български:

    http://www.avtori.com/categories/4.html

    ОтговорИзтриване