вторник, 1 юни 2010 г.

Първоюнско, песимистично

Честит първи юни на всички,
макар на тази дата да разбирам мъжете, които не обичат да честват точно Свети Валентин, малко ми е странна нарочната дата. Но - празник да е.

Друг е въпросът, че го празнуваме в една страна, която не е никак благоразположена към децата. Извинявам се за чуждия израз, но е точен -
България не е child-friendly.
Тя е страна, където условията в родилните домове не са се променили за 30 години (имам предвид методите на раждане, иначе неща като телевизори са наслагани, което показва, че проблемът не е точно финансов). Педиатрите рядко дават адекватна информация за кърменето (за такава е най-добре да потърсите Ла Лече Лигата), а освен това - като мнозина лекари - могат да изпишат на детето ви лекарството, което им се плаща да рекламират, независимо дали е най-доброто за него.
Ако живеете в голям град, за детето ви може да няма място в детска градина - значителна част от сградния фонд е приватизиран или раздаден за други цели. Ако успеете да му намерите място, много често научавате от познати, че е в реда на нещата то да се разболява често, да бъде слагано да гледа телевизия, вместо учено на разни неща, и т.н.
Ако се случи нещо с него, най-вероятно никой няма да понесе отговорност - както стана с "Индиго", както стана с Лим, както стана с изгорелия влак София-Кардам, както стана със загиналия на Царевец Дилян. Ще ви се каже, че оцеляването му е изцяло ваша грижа.
В по-всекидневен план ще забележите колко малко музеи, галерии и въобще обществени сгради изобщо имат предвид децата като част от своята публика. Колко малко са ресторантите и въобще заведенията, в които не се пуши (но пък са калкулирали детско меню с китайска играчка). Колко малко се отчитат децата при развитието на градската визуална среда (визирам например полупорнографските билбордове), телевизионните програми (назовете ми едно свястно българско телевизионно предаване за деца) и пр.

Вероятно някой ще ме обвини отново в липса на патриотизъм.
Друг пък - в прекомерен патриотизъм, след като не съм си взела шапката и не съм се изнесла.
Аз смятам просто, че трябва да настояваме тези неща да се променят. Както и другите, които съм пропуснала.
Защото грижата за детето не е да му купиш балонче на първи юни.

5 коментара:

  1. права си, а за съжаление така е и на много места в света. някъде децата нямат нито хляб, нито вода. на други места са затрупани с китайски играчки, а страдат от липса на родителска ласка... този ден служи и за това - да си спомним за тях и, ако можем, да направим нещо повече или по-добро

    ОтговорИзтриване
  2. Да допълня само за несъобразената с децата градска среда в големите градове, най-вече София. Липсата на достатъчно на брой, качествени и разнообразни места за игра и семейни занимания...

    ОтговорИзтриване