четвъртък, 27 май 2010 г.

Панаирът на книгата за деца

Тъй като подредбата на Панаира на книгата в НДК не следва никаква логика - нито групира детските издателства близо едно до друго, нито се грижи за откриваемостта на книжните щандове, нито прави каквото и да било за малките си посетители, аз си позволявам да споделя впечатленията си от кратката си разходка между детските щандове. Разбира се, те са субективни - не съм описвала неща, които ги имаме отдавна, нито такива, които са за по-ранна детска възраст.
Ето какво ми хвана окото:



Тази поредица на "Ларус" е чудесна, ние имаме Енциклопедията на книгата (купена на редовна цена от 20лв), а сега и тази за математиката. Дали да не взема и за музиката?
Малките на "Ларус" са много приятни за предучилищна възраст, ние ги имаме горе-долу на тази цена от кашоните с книги на старо.

На щанда на СофтПрес синът на собственика - някъде към осемгодишен - ми пресметна колко ще излезе 20-процентното намаление, а аз забравих да му кажа "Браво". Книгата, която си купихме - "Супер игра за умни деца" е от чудесна серия, само ми е жал, че са сложили такова заглавие... оригиналното е I SPY (което е английският вариант на играта "Сарафиди-фиди, какво ми се види", която играехме като малки). Представлява картинки, в които всичко е направено от нещо друго - наистина чудесна за развиване на наблюдателността и въображението. Същото издателство стои и зад двете книги с експерименти за деца; имам чувството, че момченцето зад щанда участва в избора на заглавията :)

Неочаквано попадение беше "Споделено детство" на Нася Кралевска и Ива Торньова, изд. "Работилница за книжнина" - книгата не е дело на професионален детски писател и може би затова не се знае за нея, но на мен ми беше много интересно и приятно да прочета разказите на две пораснали млечни сестрички и първи приятелки за детството им през петдесетте в София. Тонът на книгата е като на сладкодумна леля, която ти разправя какво е било, когато е била малка; много близо до семейния анекдот, до веселите истории, които се разказват между посветени. Дори съвсем аматьорското стихотворение в началото, посветено на авторките от тяхна трета приятелка, добавя към чара. Но освен всичко това книгата е изключително интересна като живо свидетелство за едно време, което нашите деца не познават и трудно ще разберат от политизираните исторически архиви - а тук е съвсем достъпно, защото съвсем просто им предлага да си представят как биха живяли, ако се бяха родили 60 години по-рано. Много хубава книга, дано не се изгуби сред кресливата многотия.

Иначе купихме дълго желаните "Патиланци", които Ането изчете за отрицателно време. Наистина една от най-живите български детски класики. За жалост я купихме от "ПАН", имаше по-хубаво издание. Аз малко не одобрявам тяхната политика да издават почти само класики, които нямат вече авторски права, на възможно най-евтината хартия, задължително черно-бяло и въобще възможно най-тънко за издателя. А ясно, че точно на класиката пазарът й е сигурен. И каква е ролята на издателя, освен да дава поръчки на печатницата? Добре де, поне се снабдихме най-сетне с книгата. Спирам да мърморя.
На щанда на Фют ми препоръчаха "Белият жираф" - както разбрах, действието се развива в Южна Африка. Ще прочета и ще ви кажа :) Иначе на щанда им е книгата на моята приятелка Юлка "Кръстьо-частен детектив в Долната земя", много е увлекателна и забавна! Писала съм за нея тук.

Тъй като се опитвам да следя появяващите се български автори за деца (че са кът, а бяха почти изчезнали), без малко да купя "Завръщането на баба Яга", приказка с писмо от Катя Милушева. Изглеждаше симпатично, имаше разни игри, авторката сама си е илюстрирала книжката, от Търново е. Само че когато любезно посочих на издателите от Атеа правописна грешка (винаги ужасно личи, когато някой не наема коректор), те започнаха да ми обясняват как било нарочно, някъде в книгата пишело, ама къде... тръгнаха да ми показват... и не успяха. Не се прави така.

_____
Иначе, както знаете, от тези панаири лъха все по-силна атмосфера на застояло. НДК е безкрайно невдъхновяващо място. Всяка година мести панаира на друг етаж или го разхвърля по етажите, въобще прави точно обратното на всяка маркетингова логика. Резултатът е ето такова общо впечатление:

(снимката е от щанда на "Бард")

Тъй че не се учудвайте, ако с всяка година става все по-беден; просто все по-малко издателства намират смисъл да участват в него. А много от най-новите и алтернативни без друго търсят самостоятелни пътища за разпространение - вж. списание "Моги", което стана достатъчно известно и без да следва стандартната разпространителска мрежа.

7 коментара:

  1. Ох че ми е далеко тоя панаир на книгата.
    Много бих искала да отида.

    ОтговорИзтриване
  2. Тази леля защо така се е пецнала по голи раменца? Това щанд за порно-литература ли е или просто е порнощанд?

    ОтговорИзтриване
  3. Забележи как изглежда отзад плакатът не на друг, а на Ъпдайк. То дизайн, то подбор на думите...

    ОтговорИзтриване
  4. А защо всички корици са еднакви?

    ОтговорИзтриване
  5. Едно предложение от мен - ако още не сте си я купили, разбира се - "Седмица от съботи" на Паул Маар.

    ОтговорИзтриване
  6. Защото масовата представа е, че чалгата продава.

    ОтговорИзтриване
  7. О, благодаря за "Седмица от съботи"! Аз я бях зачела в една книжарница и мислех да я взимам, а после забравих. Много увлекателно почваше.

    ОтговорИзтриване