петък, 21 май 2010 г.

Социална услуга ли е забраната?


Напоследък следя две теми: промените в образованието и казуса около безопасността на Царевец.
И в двата случая забелязвам една и съща тенденция:
когато от държавата се иска да изпълнява по-добре своите задължения, тя реагира, като въвежда забрани.
Такъв е случаят с проектозакона за образованието: вместо да въведе промени в заплащането на учителите и да предприеме действия за повишаване на обществения им статут, тя реагира на техните недоволства, като им забранява да стачкуват.
Такъв е случаят и със скандала около безопасността на Царевец - вместо да направи крепостта безопасно място за посещения и да потърси съдебна отговорност на виновните лица, управлението твърди, че си е свършило работата, въвеждайки забрани за туристите.

Мисля, че тук се смесват две концепции за ролята на държавата:
Едната е концепцията на Русо. Казано опростено, според нея правото на управление принадлежи на всички граждани. Тъй като би било трудно да го упражняват едновременно, те упълномощават определени лица да правят това от тяхно име, така както по-рано даден благородник би назначил управител на имението си. Държавните служители на високо и ниско ниво имат задължението да управляват добре общата собственост, както и да осигуряват на гражданите всички услуги, заради които последните събират пари под формата на данъци - образование, здравеопазване, грижа за историческите паметници, инфраструктура и пр. Когато държавните служители не изпълняват качествено тези си задължения, техните работодатели - гражданите - имат право да им поискат сметка. Бих нарекла за краткост тази концепция "демократична".

Според втората концепция държавата е нещо като собственост на управляващите; фараонът, кралят, сеньорът са собственици на живота и имота на всички свои поданици.
Това е концепцията на властта - селяните трябва да са благодарни, ако сеньорът благосклонно се откаже от правото на първа брачна нощ, ако кметът благоволи да оправи осветлението на някоя улица, ако управляващият въобще благоволи да ги изслуша.
Това е концепцията, според която гражданите общуват с властта чрез молби, а властта общува с тях чрез разпоредби - и забрани. Тази концепция бих нарекла "авторитарна".

На мен като гражданка ми се иска да вярвам, че България се управлява според първата концепция, демократичната. Струва ми се обаче, че на мнозина, които заемат някакви властови позиции, им се иска да управляват според втората.
Въпросът е дали ще им разрешим - във всеки един конкретен случай.

П.С. И една ненавременна бизнес-метафора, натрапваща се след реакции от рода на "ми като не ти харесва, махни се". Държавата не е мобилен оператор, за да го сменя, когато ме лъжат в сметката. Или поне, ако е, ние не сме нейни клиенти. Акционери сме.

(а сега отиваме да печем хлебчета в "Чайната" с "Little Owl". Care to join us?)

Няма коментари:

Публикуване на коментар